Черно море от Iliana Ilieva-Dabova
Слънчев бряг. Източник: Canva
|
|
|
Български черноморски бряг. Източник: Pixabay
|
Български черноморски бряг. Източник: Pixabay
|
1. Морфографски преглед
Карта на Черно море. Източник: Google Earth
Черно море е разположено между младите гънкови структури на Балканидите на запад и Кавказ на изток. На север опира до Руската равнина, а на юг – до Понтийските планини. Формата на Черно море е бъбрековидна. Той е типично междуконтинентално море.
С Мраморно и Егейско море го свързват протоците Босфора и Дарданели, а Керченският проток с Азовско море. Голямо е значението на връзката с Мраморно море през Босфора. Чрез този проток се осъществява постоянен водообмен – в Черно море се вливат по-солени води от Мраморно море, чрез придънно течение, а към Мраморно море повърхностния отток носи по-слабо солени води от Черно море. Територията на Черно море е 413 500 кв. км. Тя е с близо 4 пъти по-голяма от територията на България. Бреговата линия на Черно море е слабо разчленена. Островите са малко и малки по площ. Дължината от запад на изток на морето е 1160 км. Средната му дълбочина е 1245 м, а максималната – 2245 м.
С Мраморно и Егейско море го свързват протоците Босфора и Дарданели, а Керченският проток с Азовско море. Голямо е значението на връзката с Мраморно море през Босфора. Чрез този проток се осъществява постоянен водообмен – в Черно море се вливат по-солени води от Мраморно море, чрез придънно течение, а към Мраморно море повърхностния отток носи по-слабо солени води от Черно море. Територията на Черно море е 413 500 кв. км. Тя е с близо 4 пъти по-голяма от територията на България. Бреговата линия на Черно море е слабо разчленена. Островите са малко и малки по площ. Дължината от запад на изток на морето е 1160 км. Средната му дълбочина е 1245 м, а максималната – 2245 м.
2. Релеф на Черноморската котловина
|
|
|
Източник: s.shopeee.com/wOkp
|
Прибой по българския черноморски бряг. Източник: Wikipedia
|
В релефа на черноморската котловина ясно са обособени три основни части: шелф, континентален склон и котловинно дъно.
- Шелф – заема 24% от черноморската котловина. Широк е 150-200 км и има незначителен наклон. Най-добре е изразен в северозападната част на Черноморската котловина между устието на р. Дунав и полуостров Крим. Дълбочината му е от 0 м до 200 м. Тази част от шелфа в недалечното геоложко минало е представлявала крайбрежна низина, по която се текли реки. Широчината на българския черноморски шелф е 50-60 км. В него плавно преминават геоложките структури от крайбрежието, които потъват под водата. Изследванията показват, че в българският черноморски шелф има находища на някои енергийни и минерални ресурси – нефт, земен газ, титан, магнетит и др.
- Континентален склон – заема 40% от черноморската котловина. Представлява преходна зона от континента към котловинното дъно. Той е стръмен, релефа му е силно разчленен.
- Котловинно дъно – заема централните части на черноморската котловина. Има овална форма, която се удължава в посока запад-изток. Заема 36% от морската котловина. Релефът му е заравнен, с незначителен наклон в южна посока.
3. Произход и възраст на Черноморската котловина
Има две хипотези за произхода на Черно море. Едната приема, че то е младо море, възникнало през плиоцен-кватернера. Другата смята, че то е много по-старо и е възникнало преди палеозоя.
Морското равнище на Черно море показва големи колебания през геоложката си история. Мощни трансгресии са се сменяли с регресии. Затова през различните геоложки периоди морето е променяло площта си. Това е било причина за промяната на солеността на морето и неговият организмов свят. Някои изменения на нивото на черноморските води са станали в историческо време. За това говорят археологическите останки, разположени сега под морското равнище край Несебър, Созопол и пр.
Морското равнище на Черно море показва големи колебания през геоложката си история. Мощни трансгресии са се сменяли с регресии. Затова през различните геоложки периоди морето е променяло площта си. Това е било причина за промяната на солеността на морето и неговият организмов свят. Някои изменения на нивото на черноморските води са станали в историческо време. За това говорят археологическите останки, разположени сега под морското равнище край Несебър, Созопол и пр.
4. Хидрология на черноморската вода
Източник: s.shopeee.com/UZoq
Водосборният басейн на Черно море е около 2 500 000 кв. км. В него се вливат много пълноводни реки – Дунав, Днепър, Днестър и други. Повече от 2/3 от притока на речни води са дунавски. Черно море получава повече вода от реките и валежите, отколкото се изпаряват. Поради тази причина и поради много малкия воден обмен със Средиземно море, то е слабо солено. Средната соленост е 18‰. Тя е най-малка в северозападната част на морето – 10-15‰, където настъпват основните количества речна вода, а най-голяма в района на Босфора и вътрешността на морето (Защо?).
Освен сол, черноморската вода съдържа и различни други химически елементи – йод, бром и пр. Тя се счита за голям резерв на химически ресурси. По южния ни черноморски бряг има няколко солници за получаване на морска сол – Бургас и Поморие. Черноморските води съдържат и много газове – азот, кислород, въглероден диоксид. Количеството на кислорода е значително в повърхностния пласт – до 50 м. По-надолу то бързо намалява и към 150-200 м почти напълно изчезва. До морското дъно е разпространен сероводородът, който е отровен за организмите.
Черно море е топло море. Това оказва голямо влияние върху стопанското му използване. За северозападните части на морето са характерни замръзвания на водите при по-сурови зимни условия. Средната температура на водата покрай българския бряг през летните месеци е около 23°С-24°С. Това е създава условия за развитието на курортното дело и туризма.
Черно море има добре очертана система от постоянни морски течения, които се образуват под действието на различни фактори. По-важните са посоката и силата на преобладаващите ветрове и натрупването на пресни води в северните части на морския басейн. Морските течения образуват в двете половини на морето затворени кръгове с движение на водата в посока обратно на часовниковата стрелка. Западният кръг от водни течения започва от устията на реките Днепър и Дунав. На юг течението минава покрай българския бряг, където е известно по името Дяволско течение. От голяма важност е проучването на морските течения край нашия бряг, за да се опази черноморската вода от замърсяване.
Приливите и отливите по черноморското крайбрежие са слабо изразени – около 9 см. Голямо значение за изменение на черноморските брегове имат вълните. Особено силен е морският прибой.
Освен сол, черноморската вода съдържа и различни други химически елементи – йод, бром и пр. Тя се счита за голям резерв на химически ресурси. По южния ни черноморски бряг има няколко солници за получаване на морска сол – Бургас и Поморие. Черноморските води съдържат и много газове – азот, кислород, въглероден диоксид. Количеството на кислорода е значително в повърхностния пласт – до 50 м. По-надолу то бързо намалява и към 150-200 м почти напълно изчезва. До морското дъно е разпространен сероводородът, който е отровен за организмите.
Черно море е топло море. Това оказва голямо влияние върху стопанското му използване. За северозападните части на морето са характерни замръзвания на водите при по-сурови зимни условия. Средната температура на водата покрай българския бряг през летните месеци е около 23°С-24°С. Това е създава условия за развитието на курортното дело и туризма.
Черно море има добре очертана система от постоянни морски течения, които се образуват под действието на различни фактори. По-важните са посоката и силата на преобладаващите ветрове и натрупването на пресни води в северните части на морския басейн. Морските течения образуват в двете половини на морето затворени кръгове с движение на водата в посока обратно на часовниковата стрелка. Западният кръг от водни течения започва от устията на реките Днепър и Дунав. На юг течението минава покрай българския бряг, където е известно по името Дяволско течение. От голяма важност е проучването на морските течения край нашия бряг, за да се опази черноморската вода от замърсяване.
Приливите и отливите по черноморското крайбрежие са слабо изразени – около 9 см. Голямо значение за изменение на черноморските брегове имат вълните. Особено силен е морският прибой.
5. Животът в Черно море
Делфин афала от Iliana Ilieva-Dabova
Афала (бутилконос делфин, афалина, пъхтун). Източник: Canva
Животът в Черно море е ограничен в горния воден слой на дълбочина до 200 м. Въпреки това той е богато на морски организми, заради значителните количества хранителни вещества, които носят вливащите се в него реки.
Растителността на Черно море е представена от различни видове водорасли.
Рибите в Черно море са около 150 вида и имат най-голямо значение. Разпространени са скумрията, кефалът, паламудът, сафридът, леферът. За промишления риболов най-голямо значение има цацата (копърка). В Черно море се среща черноморската бодлива акула (морско куче) , а също и морски бозайници – три вида делфини, тюлен монах. По скалистото дъно до бреговете има много миди.
Поради силното замърсяване на черноморските води, организмовият свят е силно застрашен.
Растителността на Черно море е представена от различни видове водорасли.
Рибите в Черно море са около 150 вида и имат най-голямо значение. Разпространени са скумрията, кефалът, паламудът, сафридът, леферът. За промишления риболов най-голямо значение има цацата (копърка). В Черно море се среща черноморската бодлива акула (морско куче) , а също и морски бозайници – три вида делфини, тюлен монах. По скалистото дъно до бреговете има много миди.
Поради силното замърсяване на черноморските води, организмовият свят е силно застрашен.
|
|
|
Тюлен монах. Източник: Wikipedia
|
Европейска цаца. Източник: Wikipedia, Canva
|
РЕЗЮМЕ
Морфографски преглед
Черно море е разположено между Балканидите на запад и Кавказ на изток, като на север граничи с Руската равнина, а на юг с Понтийските планини. Формата му е бъбрековидна и е типично междуконтинентално море. Свързано е с Мраморно и Егейско море чрез протоците Босфор и Дарданели, а с Азовско море чрез Керченския проток. Площта му е 413 500 кв. км, а бреговата линия е слабо разчленена. Средната дълбочина е 1271 м, а максималната – 2211 м.
Релеф на Черноморската котловина
Черноморската котловина се състои от три основни части: шелф, континентален склон и котловинно дъно. Шелфът заема 24% от котловината и е най-добре изразен в северозападната част. Континенталният склон заема 40% и представлява преходна зона от континента към котловинното дъно. Котловинното дъно заема централните части и има овална форма.
Произход и възраст на Черноморската котловина
Има две хипотези за произхода на Черно море: едната предполага, че то е младо море, възникнало през плиоцен-кватернера, а другата смята, че е много по-старо и е възникнало преди палеозоя. Морското равнище на Черно море е показвало големи колебания през геоложката си история, което е довело до промени в площта и солеността му.
Хидрология на черноморската вода
Водосборният басейн на Черно море е около 2 500 000 кв. км. В него се вливат много пълноводни реки, като Дунав, Днепър и Днестър. Черно море получава повече вода от реките и валежите, отколкото се изпарява, което го прави слабо солено. Средната соленост е 18‰, като е най-малка в северозападната част и най-голяма в района на Босфора.
Животът в Черно море
Животът в Черно море е ограничен в горния воден слой до 200 м дълбочина. Въпреки това, морето е богато на морски организми заради значителните количества хранителни вещества, които носят вливащите се в него реки. Рибите в Черно море са около 150 вида, като най-голямо значение за промишления риболов има цацата (копърка). В Черно море се срещат и три вида делфини, тюлен монах и много миди.
Черно море е разположено между Балканидите на запад и Кавказ на изток, като на север граничи с Руската равнина, а на юг с Понтийските планини. Формата му е бъбрековидна и е типично междуконтинентално море. Свързано е с Мраморно и Егейско море чрез протоците Босфор и Дарданели, а с Азовско море чрез Керченския проток. Площта му е 413 500 кв. км, а бреговата линия е слабо разчленена. Средната дълбочина е 1271 м, а максималната – 2211 м.
Релеф на Черноморската котловина
Черноморската котловина се състои от три основни части: шелф, континентален склон и котловинно дъно. Шелфът заема 24% от котловината и е най-добре изразен в северозападната част. Континенталният склон заема 40% и представлява преходна зона от континента към котловинното дъно. Котловинното дъно заема централните части и има овална форма.
Произход и възраст на Черноморската котловина
Има две хипотези за произхода на Черно море: едната предполага, че то е младо море, възникнало през плиоцен-кватернера, а другата смята, че е много по-старо и е възникнало преди палеозоя. Морското равнище на Черно море е показвало големи колебания през геоложката си история, което е довело до промени в площта и солеността му.
Хидрология на черноморската вода
Водосборният басейн на Черно море е около 2 500 000 кв. км. В него се вливат много пълноводни реки, като Дунав, Днепър и Днестър. Черно море получава повече вода от реките и валежите, отколкото се изпарява, което го прави слабо солено. Средната соленост е 18‰, като е най-малка в северозападната част и най-голяма в района на Босфора.
Животът в Черно море
Животът в Черно море е ограничен в горния воден слой до 200 м дълбочина. Въпреки това, морето е богато на морски организми заради значителните количества хранителни вещества, които носят вливащите се в него реки. Рибите в Черно море са около 150 вида, като най-голямо значение за промишления риболов има цацата (копърка). В Черно море се срещат и три вида делфини, тюлен монах и много миди.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
- Какви особености има черноморската котловина?
- На какво се дължат различията в солеността на черноморската вода от тази на Световния океан?
- Потърсете информация за интересни обитатели на Черно море. Представете проучването си в подходяща форма.
- Проучете произхода на името на Черно море.