|
|
|
Река Тополница. Източник: tatar.bg/
|
Сакар планина. Източник: Wikipedia
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Тракийско-Странджанска област. Източник: https://www.book.store.bg
|
|
|
Тракийско-Странджанската област заема територии в централната част на страната между Средногорието и Рило-Родопския масив. На югоизток опира до границата с Република Турция, на изток се простира до Българското черноморско крайбрежие.
Главните морфографски единици в Тракийско-Странджанската област са Горнотракийската низина, Среднотунджанското поречие, Хасковската планинска земя, планините Сакар и Странджа, Святиилийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
Горнотракийската низина е равна и ниска. Тя се простира между Средна гора на север и Родопите на юг. Площта ѝ е над 6000 кв. км. Средната ѝ надморска височина е 160 метра. На изток Светиилийските и Манастирските възвишения и планината Сакар я отделят от Среднотунджанското поречие. Горнотракийската низина се поделя на две части: Пазарджишко–Пловдивско и Старозагорско поле. Чирпанските височини разделят двете полета.
Между долината на р. Марица и Източните Родопи се намира Хасковската хълмиста земя. Тя се отводнява от Харманлийска река и нейните притоци. Среднотунджанското поречие се разполага между Горнотракийската низина, Бургаската низина и Странджа. В западната му част се издигат Светиилийските и Манастирските възвишения с билá до 400-600 м н.в. На юг от тях се намира ниската Сакар планина с най-висок връх Вишеград (856 м). По долината на р. Тунджа са разположени плоските и низинни Ямболско и Елховско поле със средна надморска височина 80-100 метра. На изток от долината на р. Тунджа се простират Дервентските възвишения и планината Странджа. По-голямата част от нея се намира на турска територия. Най-висока точка на българска територия в Странджа планина е връх Градище (Голямо Градище) с височина 710 м. Реките Ропотамо, Велека, Резовска и др., които се вливат в Черно море, събират водите си от Странджа.
Главните морфографски единици в Тракийско-Странджанската област са Горнотракийската низина, Среднотунджанското поречие, Хасковската планинска земя, планините Сакар и Странджа, Святиилийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
Горнотракийската низина е равна и ниска. Тя се простира между Средна гора на север и Родопите на юг. Площта ѝ е над 6000 кв. км. Средната ѝ надморска височина е 160 метра. На изток Светиилийските и Манастирските възвишения и планината Сакар я отделят от Среднотунджанското поречие. Горнотракийската низина се поделя на две части: Пазарджишко–Пловдивско и Старозагорско поле. Чирпанските височини разделят двете полета.
Между долината на р. Марица и Източните Родопи се намира Хасковската хълмиста земя. Тя се отводнява от Харманлийска река и нейните притоци. Среднотунджанското поречие се разполага между Горнотракийската низина, Бургаската низина и Странджа. В западната му част се издигат Светиилийските и Манастирските възвишения с билá до 400-600 м н.в. На юг от тях се намира ниската Сакар планина с най-висок връх Вишеград (856 м). По долината на р. Тунджа са разположени плоските и низинни Ямболско и Елховско поле със средна надморска височина 80-100 метра. На изток от долината на р. Тунджа се простират Дервентските възвишения и планината Странджа. По-голямата част от нея се намира на турска територия. Най-висока точка на българска територия в Странджа планина е връх Градище (Голямо Градище) с височина 710 м. Реките Ропотамо, Велека, Резовска и др., които се вливат в Черно море, събират водите си от Странджа.
Западна Горнотракийската низина. Източник: tatar.bg/
|
Странджа планина. Източник: Wikipedia
|
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Горнотракийската низина е грабеновидно понижение, издигнато между хорстовете на Средна гора и Родопите. Отделя се от тях с разломи. Горнотракийската низина и Ямболското и Елховското поле през терциера са били обширни понижения. В тях се натрупал обилен скален материал, донасян от реките. Сред седиментите са разположени и плитко разположени пластове от лигнитни въглища. Дебел слой от кватернерни речни наслаги покриват седиментите. Сакар и Странджа са част от Балканидите. Странджа има сложен гънков строеж, а Сакар е масив с гранитно ядро. Магмени, метаморфни и утаечни скали се разкриват вследствие на денудационните процеси.
Съвременният релеф на Среднотунджанското поречие и Горнотракийската низина се е оформил през неогена и кватернера. През кватернера земната кора се е издигнала и река Сазлийка притоците ѝ са се всекли в плиоценските седименти. Поради тази причина Старозагорското поле има хълмист характер. Реките са натрупали големи наносни конуси. Крайните им части са заблатени. Марица и Тунджа са образували живописни проломи по теченията си.
Полезните изкопаеми са разнообразни – лигнитни въглища (Маришки басейн – около 70% от всички въглищни запаси, Елховски басейн), железни руди (Ямболско), медни и полиметални руди (Странджа), оловно-цинкови (Тополовградско), мрамори (Малко Търново и Тополовград) и строителни материали.
Съвременният релеф на Среднотунджанското поречие и Горнотракийската низина се е оформил през неогена и кватернера. През кватернера земната кора се е издигнала и река Сазлийка притоците ѝ са се всекли в плиоценските седименти. Поради тази причина Старозагорското поле има хълмист характер. Реките са натрупали големи наносни конуси. Крайните им части са заблатени. Марица и Тунджа са образували живописни проломи по теченията си.
Полезните изкопаеми са разнообразни – лигнитни въглища (Маришки басейн – около 70% от всички въглищни запаси, Елховски басейн), железни руди (Ямболско), медни и полиметални руди (Странджа), оловно-цинкови (Тополовградско), мрамори (Малко Търново и Тополовград) и строителни материали.
Овчеполските хълмове в западна част на Пазарджишко-Пловдивското поле. Източник: tatar.bg/
|
Пловдивските сиенитни хълмове (тепета). Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
|
|
Характеризирайте хидрограмите на р. Марица и р. Сазлийка.
Надморската височина и близостта на Черно и Средиземно море имат важно значение за формиране на климата в областта. В Горнотракийската низина и Ямболското поле климатът е преходноконтинентален, а в Сакар и Странджа – континентално-средиземноморски. Лятото е сухо и горещо (23°С-24°С), зимата е сравнително мека. През зимата, при нахлуване и задържане на студен континентален въздух, са отбелязани минимални температури под – 30°С. Тук е измерена и най-високата температура за страната в станция Садово – 45,2°С.
В западната част на Пазарджишко–Пловдивското поле годишните валежи са най-малки (500-550 мм) и се дължат на валежната сянка, създавана от оградните планини. Снежната покривка е нетрайна. В Елховското поле, Сакар и Странджа максимумът на валежите е през зимата, поради средиземноморското климатично влияние. По долините на Марица и Тунджа духа топъл вятър беломорец.
Оттокът на река Марица при Свиленград е най-големият за страната. Формира се главно от родопските ѝ притоци Въча, Чепинска и Чепеларска. Наблюдава се постепенно увеличаване на зимния речен отток в посока от запад на изток. През лятото някой реки в областта силно намаляват оттока си, дори пресъхват. Изградени са язовири – „Пясъчник“, „Тракиец“ и др., за да се регулира речният отток. Тракийско-Странджанската област е богата на подземни води. Най-големите запаси от грунтови води в България са в Пазарджишко–пловдивското поле. Областта е богата и на артезиански води. Карстови извори има в Странджа.
В западната част на Пазарджишко–Пловдивското поле годишните валежи са най-малки (500-550 мм) и се дължат на валежната сянка, създавана от оградните планини. Снежната покривка е нетрайна. В Елховското поле, Сакар и Странджа максимумът на валежите е през зимата, поради средиземноморското климатично влияние. По долините на Марица и Тунджа духа топъл вятър беломорец.
Оттокът на река Марица при Свиленград е най-големият за страната. Формира се главно от родопските ѝ притоци Въча, Чепинска и Чепеларска. Наблюдава се постепенно увеличаване на зимния речен отток в посока от запад на изток. През лятото някой реки в областта силно намаляват оттока си, дори пресъхват. Изградени са язовири – „Пясъчник“, „Тракиец“ и др., за да се регулира речният отток. Тракийско-Странджанската област е богата на подземни води. Най-големите запаси от грунтови води в България са в Пазарджишко–пловдивското поле. Областта е богата и на артезиански води. Карстови извори има в Странджа.
|
|
4. Почви, растителен и животински свят
Голямо е разнообразието на почвената покривка в Тракийско-Странджанската област. То се дължи на благоприятното съчетание на природните компоненти. Най-широко разпространени са алувиално-ливадните, смолниците и канелените горски почви. Смолниците преобладават в Елховското, Ямболското и Старозагорското поле, а алувиално-ливадните почви – в Пазарджишко-Пловдивското поле. В граничните части на полетата, в Сакар и в Странджа са развити канелени горски почви. Почвите притежават естествено плодородие, което ги прави подходящи за интензивно земеделие. Жълтоземните почви са разпространени по долината на р. Велека. Срещат се само в тази част на страната.
Естествената растителност в Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие почти изцяло е заменена с културна. Съществуват отделни дървесно-храстови съобщества, съставени от келяв габър, космат дъб пърнар, драка и пр. Покрай реките все още се среща влаголювива растителност. Средиземноморски растителни видове – зайча сянка, жасмин, пирен, грипа и др. са преобладаващи за Сакар и Странджа. Растителните видове в по-голямата част от Странджа планина са реликти (Вж. Речника). Преобладават източен бук, странджанска зеленика, лавровишня и др. Единствено в Странджа в цялата европейска територия се среща такава растителност.
Животинският свят е представен предимно от средноевропейски и средиземноморски видове – тракийски отровен паяк, колхидски фазан, тракийската скална яребица (кеклик), змиеок гущер, понтийски гущер, каспийска костенурка, смок мишкар, усойница, оризищна мишка, сив хомяк, чакал, таралеж, къртица, заек, лисица, язовец и др.
Естествената растителност в Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие почти изцяло е заменена с културна. Съществуват отделни дървесно-храстови съобщества, съставени от келяв габър, космат дъб пърнар, драка и пр. Покрай реките все още се среща влаголювива растителност. Средиземноморски растителни видове – зайча сянка, жасмин, пирен, грипа и др. са преобладаващи за Сакар и Странджа. Растителните видове в по-голямата част от Странджа планина са реликти (Вж. Речника). Преобладават източен бук, странджанска зеленика, лавровишня и др. Единствено в Странджа в цялата европейска територия се среща такава растителност.
Животинският свят е представен предимно от средноевропейски и средиземноморски видове – тракийски отровен паяк, колхидски фазан, тракийската скална яребица (кеклик), змиеок гущер, понтийски гущер, каспийска костенурка, смок мишкар, усойница, оризищна мишка, сив хомяк, чакал, таралеж, къртица, заек, лисица, язовец и др.
|
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми на областта
Странджа – най-големият природен парк в България
Тракийско-Странджанската област е усвоена от човека още в древността и причина за това са релефа и благоприятните почвено климатични условия. Понастоящем са развити всички земеделски отрасли. Значителните запаси от въглища способстват за развитието на въгледобива и електропроизводството. Водните ресурси се използват за напояване и водоснабдяване. Голямото потребление довежда до недостиг на вода. Къде? Природните условия спомагат за изграждане на пътища и добре развита селищна мрежа.
Областта има сериозни екологични проблеми. Замърсени са водите в поречията на Марица и Тунджа, унищожени са земеделски земи, замърсен е въздухът. Отрицателното влияние на човешката дейност е проявена по-слабо в района на Сакар и Странджа. На територията на Тракийско-Странджанската област е формирана широка мрежа от защитени природни територии и обекти: 1 природен парк („Странджа“), 12 резервата, 39 защитени местности. В границите на ПП „Странджа“ има 5 резервата – „Лопушна“(вписан в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО), „Силкосия“ (най-стар резерват в България, създаден през 1933 г.), „Тисовица“, „Средока“ и „Витаново“. В тях се опазват единствени по рода си не само за България, но и за Европа растителни и животински видове.
Областта има сериозни екологични проблеми. Замърсени са водите в поречията на Марица и Тунджа, унищожени са земеделски земи, замърсен е въздухът. Отрицателното влияние на човешката дейност е проявена по-слабо в района на Сакар и Странджа. На територията на Тракийско-Странджанската област е формирана широка мрежа от защитени природни територии и обекти: 1 природен парк („Странджа“), 12 резервата, 39 защитени местности. В границите на ПП „Странджа“ има 5 резервата – „Лопушна“(вписан в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО), „Силкосия“ (най-стар резерват в България, създаден през 1933 г.), „Тисовица“, „Средока“ и „Витаново“. В тях се опазват единствени по рода си не само за България, но и за Европа растителни и животински видове.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Тракийско-Странджанската област се намира в централната част на България, между Средногорието и Рило-Родопския масив, и граничи с Република Турция и Черно море. Основните морфографски единици включват Горнотракийската низина, Среднотунджанското поречие, Хасковската планинска земя, планините Сакар и Странджа, както и различни възвишения.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Горнотракийската низина е грабеновидно понижение, издигнато между хорстовете на Средна гора и Родопите. В областта се намират разнообразни полезни изкопаеми като лигнитни въглища, железни руди, медни и полиметални руди, оловно-цинкови руди, мрамори и строителни материали.
Климат и води
Климатът в областта е преходноконтинентален в Горнотракийската низина и Ямболското поле, и континентално-средиземноморски в Сакар и Странджа. Лятото е сухо и горещо, а зимата е сравнително мека. Областта е богата на подземни води и има изградени язовири за регулиране на речния отток.
Почви, растителен и животински свят
Почвената покривка е разнообразна и включва алувиално-ливадни, смолници и канелени горски почви. Естествената растителност е заменена с културна, но все още се срещат средиземноморски растителни видове в Сакар и Странджа. Животинският свят включва средноевропейски и средиземноморски видове.
Стопанско използване и екологични проблеми
Областта е усвоена от човека още в древността и има добре развита селищна мрежа. Развити са всички земеделски отрасли, въгледобив и електропроизводство. Областта има сериозни екологични проблеми като замърсяване на водите и въздуха, но също така има широка мрежа от защитени природни територии и обекти.
Тракийско-Странджанската област се намира в централната част на България, между Средногорието и Рило-Родопския масив, и граничи с Република Турция и Черно море. Основните морфографски единици включват Горнотракийската низина, Среднотунджанското поречие, Хасковската планинска земя, планините Сакар и Странджа, както и различни възвишения.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Горнотракийската низина е грабеновидно понижение, издигнато между хорстовете на Средна гора и Родопите. В областта се намират разнообразни полезни изкопаеми като лигнитни въглища, железни руди, медни и полиметални руди, оловно-цинкови руди, мрамори и строителни материали.
Климат и води
Климатът в областта е преходноконтинентален в Горнотракийската низина и Ямболското поле, и континентално-средиземноморски в Сакар и Странджа. Лятото е сухо и горещо, а зимата е сравнително мека. Областта е богата на подземни води и има изградени язовири за регулиране на речния отток.
Почви, растителен и животински свят
Почвената покривка е разнообразна и включва алувиално-ливадни, смолници и канелени горски почви. Естествената растителност е заменена с културна, но все още се срещат средиземноморски растителни видове в Сакар и Странджа. Животинският свят включва средноевропейски и средиземноморски видове.
Стопанско използване и екологични проблеми
Областта е усвоена от човека още в древността и има добре развита селищна мрежа. Развити са всички земеделски отрасли, въгледобив и електропроизводство. Областта има сериозни екологични проблеми като замърсяване на водите и въздуха, но също така има широка мрежа от защитени природни територии и обекти.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Направете сравнение между морфохидрографията на Дунавската равнина и на Горнотракийската низина.
2. На какво се дължат особеностите в климата и водите на Тракийско-Странджанската област?
3. Проучете най-старият резерват в България „Силкосия“. Представете резултатите от проучването си по подходящ начин – текст, есе, инфографика, презентация, клип, постер и пр.
2. На какво се дължат особеностите в климата и водите на Тракийско-Странджанската област?
3. Проучете най-старият резерват в България „Силкосия“. Представете резултатите от проучването си по подходящ начин – текст, есе, инфографика, презентация, клип, постер и пр.