Изглед към Васильов връх– най-високата точка на Предбалкана
|
Белоградчишки скали
|
1. Географско положение, граници и морфохидрография
Предбалканът заема северната част на Старопланинската област.
Северната му граница съвпада с границата между Старопланинската област и Дунавската равнина, а южната се проследява от редица понижения, които го отделят от главната Старопланинска верига. От западна изток те са Салашко-Превалско понижение, разположено южно от ридовете Бабин нос, Широка планина и Ведернишки рид, долините на реките Бързия и Ботуня, десните притоци на река Огоста, северното подножие на Врачанска планина и Ржана планина, Ботевградската и Правешката котловина, надлъжните долини на реките Вит, Осъм, Видима и Росица, Габровско, Тревненското, Еленското и Герловското понижение, северното подножие на Камчийската планина и по долината на река Двойница до Черноморското крайбрежие.
Северната му граница съвпада с границата между Старопланинската област и Дунавската равнина, а южната се проследява от редица понижения, които го отделят от главната Старопланинска верига. От западна изток те са Салашко-Превалско понижение, разположено южно от ридовете Бабин нос, Широка планина и Ведернишки рид, долините на реките Бързия и Ботуня, десните притоци на река Огоста, северното подножие на Врачанска планина и Ржана планина, Ботевградската и Правешката котловина, надлъжните долини на реките Вит, Осъм, Видима и Росица, Габровско, Тревненското, Еленското и Герловското понижение, северното подножие на Камчийската планина и по долината на река Двойница до Черноморското крайбрежие.
2. Релеф и полезни изкопаеми
Белоградчишки скали Източник: Pixabay
|
Деветашка пещера Източник: Wikipedia
|
Въз основа на някои морфографски различия Предбалканът се дели на три части – западен, среден и източен.
Западната част на Предбалкана се простира от долината на река Тимок до долината на горното течение на река Малък Искър. Започва от връх Връшка чука, рида Бабин нос, Рабишка могила, ридовете венеца с Белоградчишките скали, Широка планина, Ведернишки рид, Владимировски рид, Веренишко бърдо, рида Пъстрина, Милин камък, Веслец, Гола глава, Драгойца, Лъкавишки рид.
Морфохидрографските му особености са малка надморска височина – под 1000 метра, посока на ридовете – северозапад-югоизток, разширява се в източна посока, разположението на главните речни долини е напречно на планинските ридове. Релеф характери по-интересни форми. Релефът има гънков строеж.
Характерни са изветрително денудационните форми, денудационни заравнености, Белоградчишки скали, ерозионни форми, речни долини и речните раси, подземни карстови форми, пещерите Магура, Леденика и други. Полезните изкопаеми са горивни, черни въглища в Долно и Горно Оризово, Белоградчишко, рудните са златоносни пясъци по река Огоста около Монтана, от ней рудните са разпространени огнеупорните глини в Монтанско, мраморите, варовиците в село Кунино, Врачанско, пясъци и чакали по поречията. Средната част на Предбалкана, най-високата точка е Васильов връх 1490 м, се простира от долината на река Малък Искър до
долината на река Стара, приток на река Янтра, включва Василевска планина, Маркова могила, Венеца, Ловчански височини, Микрински, Севлиевски, Търновски, Еленски височини, Деветашко плато, платото Стражата.
Морфохидрографските особености са най-голяма надморска височина и територия от Предбалкана. Посоката на ридовете е запад-изток. Релефът и по-характерните форми са заоблени хълмове, ридове и плоски плата, преобладават подземните карстови форми, ерозионните форми, речни долини и речните раси, скaровидна речна мрежа, надлъжни долини и напречни проломи и инверсен релеф.
Полезните изкопаеми са природен газ при село Деветки, Ловешко и Девенци, Плевенско, варовици, инертни материали, грънчарска глина.
Източната част на предбалкана се простира от долината на река Стара до Черноморското крайбрежие. Ридовете са Антоновски и Сланник. Ниски планини е Лиса, Преславска, Драгоевска, платата са Роякско и Лилякско. Пониженията са Герлово и долината на Голяма Камчия с притоците ѝ. Морфохидрографските особености са най-малка надморска височина, стеснява се в източната част, преобладаваща посока на ридовете запад-изток, с изключение на западните ридове на Антоновски, Сланник, Лиса.
Релефът се характеризира със силно развити ерозионни форми, проломите на река Камчия и притоците ѝ. Полезните изкопаеми са представени от каменна сол при Омуртаг, зеолит, Търговишко и инертни материали.
Западната част на Предбалкана се простира от долината на река Тимок до долината на горното течение на река Малък Искър. Започва от връх Връшка чука, рида Бабин нос, Рабишка могила, ридовете венеца с Белоградчишките скали, Широка планина, Ведернишки рид, Владимировски рид, Веренишко бърдо, рида Пъстрина, Милин камък, Веслец, Гола глава, Драгойца, Лъкавишки рид.
Морфохидрографските му особености са малка надморска височина – под 1000 метра, посока на ридовете – северозапад-югоизток, разширява се в източна посока, разположението на главните речни долини е напречно на планинските ридове. Релеф характери по-интересни форми. Релефът има гънков строеж.
Характерни са изветрително денудационните форми, денудационни заравнености, Белоградчишки скали, ерозионни форми, речни долини и речните раси, подземни карстови форми, пещерите Магура, Леденика и други. Полезните изкопаеми са горивни, черни въглища в Долно и Горно Оризово, Белоградчишко, рудните са златоносни пясъци по река Огоста около Монтана, от ней рудните са разпространени огнеупорните глини в Монтанско, мраморите, варовиците в село Кунино, Врачанско, пясъци и чакали по поречията. Средната част на Предбалкана, най-високата точка е Васильов връх 1490 м, се простира от долината на река Малък Искър до
долината на река Стара, приток на река Янтра, включва Василевска планина, Маркова могила, Венеца, Ловчански височини, Микрински, Севлиевски, Търновски, Еленски височини, Деветашко плато, платото Стражата.
Морфохидрографските особености са най-голяма надморска височина и територия от Предбалкана. Посоката на ридовете е запад-изток. Релефът и по-характерните форми са заоблени хълмове, ридове и плоски плата, преобладават подземните карстови форми, ерозионните форми, речни долини и речните раси, скaровидна речна мрежа, надлъжни долини и напречни проломи и инверсен релеф.
Полезните изкопаеми са природен газ при село Деветки, Ловешко и Девенци, Плевенско, варовици, инертни материали, грънчарска глина.
Източната част на предбалкана се простира от долината на река Стара до Черноморското крайбрежие. Ридовете са Антоновски и Сланник. Ниски планини е Лиса, Преславска, Драгоевска, платата са Роякско и Лилякско. Пониженията са Герлово и долината на Голяма Камчия с притоците ѝ. Морфохидрографските особености са най-малка надморска височина, стеснява се в източната част, преобладаваща посока на ридовете запад-изток, с изключение на западните ридове на Антоновски, Сланник, Лиса.
Релефът се характеризира със силно развити ерозионни форми, проломите на река Камчия и притоците ѝ. Полезните изкопаеми са представени от каменна сол при Омуртаг, зеолит, Търговишко и инертни материали.
|
|
|
Морфохидрографски скици на Западен, Централен и Източен Предбалкан Източник: http://www.geoznanie.com
3. Климат и води
Климатът на Предбалкана е влажен, умерено континентален. Дъната на котловините и долинните разширения имат средни годишни температури на въздуха 10-11 °С, които с увеличаване на надморската височина намаляват до около 5 °С при връх Васильов. Честите температурни инверсии обуславят ниски зимни температури и едни от най-ниските абсолютни минимуми в страната – Севлиево минус 35,4 °.
Годишните суми на валежите са между 650 и 800 мм, като нарастват от север на юг. Климатът е умереноконтинентален. Преобладават западните и северо-източните ветрове.
Реките са с априлско-майски максимум и августовско-септемврийски минимум на оттока. Не са пълноводни и оттокът им е много неравномерен с катастрофални пролетно-летни прииждания. Поради развития карст някой реки са с карстово подхранване – река Панега, река Вит, минерални води има при Вършец, Шипково, Троянско и Вонеща вода, Великотърновско.
Годишните суми на валежите са между 650 и 800 мм, като нарастват от север на юг. Климатът е умереноконтинентален. Преобладават западните и северо-източните ветрове.
Реките са с априлско-майски максимум и августовско-септемврийски минимум на оттока. Не са пълноводни и оттокът им е много неравномерен с катастрофални пролетно-летни прииждания. Поради развития карст някой реки са с карстово подхранване – река Панега, река Вит, минерални води има при Вършец, Шипково, Троянско и Вонеща вода, Великотърновско.
|
|
|
Шипково Източник:https://www.planinskirai.bg/
4. Почви, растителност и животински свят
Преобладават сивите горски почви. В карстовите райони – хумусно-карбонатните, а по долините на реките – авуиално-ливадните.
Естествената растителност е горска. Представен е от благун, цер, габър, бук, липа и храстова – глог, дрян, леска, шипка, смрадлика, люляк.Срещат се ливади и пасища. Големи площи с изсечени гори са вторично залесени с бял и черен бор.
Преобладават животните, характерни за широколистните гори.
Естествената растителност е горска. Представен е от благун, цер, габър, бук, липа и храстова – глог, дрян, леска, шипка, смрадлика, люляк.Срещат се ливади и пасища. Големи площи с изсечени гори са вторично залесени с бял и черен бор.
Преобладават животните, характерни за широколистните гори.