Връх Ботев. На преден план е Райкото пръскало. Източник: Wikipedia
|
Връх С. Никола (Шипка) с Паметника на свободата. Източник: Wikipedia
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Стара планина е дъга, широко отворена на север и североизток. Нейният верижен характер, както и границите ѝ, в морфографско и морфоструктурно отношение са ясно очертани. Дължината на Главната Старопланинска верига е 550 км, ширината е от 10-20 км до 30-35 км. Простира се от Белоградчишкия проход на запад до нос Емине на Черно море на изток. Южната граница на Стара планина е е очертана от Задбалканския разлом. На юг планината се свързва посредством напречни прагове със Средна гора. Тези прагове отделят задбалканските котловини една от друга.
Повечето старопланински върхове са купеновидни, по-ниски в източната част и по-високи в западната и централната част.
Подобно на Предбалкана, поради големите морфоложки различия, Главната Старопланинска верига се поделя на три части:
Повечето старопланински върхове са купеновидни, по-ниски в източната част и по-високи в западната и централната част.
Подобно на Предбалкана, поради големите морфоложки различия, Главната Старопланинска верига се поделя на три части:
- Западна – простира се от Белоградчишкия проход на запад до Златишкия проход на изток. Дъговидното било се простира от северозапад към югоизток. Обособяват се няколко дяла: Свети Николски, Чипровско – Берковски, Козница, Ржана, Мургашки и Етрополски. Най-високата точка на Западна Стара планина е връх Миджур (2168 м), който се издига в най-високия дял на Западна Стара планина – Чипровско–Берковския. С най-голямо значение са проходите Петрохански и Витиня. Известни природни забележителности са скалните образувания Ритлите на р. Искър, Искърския пролом, пещерите Леденика, Темната дупка
- Средна – има подчертано западно – източно простиране. На изток опира до прохода Вратник, западната ѝ граница започва от Златишкия проход. Тази част на планината е най-тясна и най-висока. Седловини отделят дяловете на тази част на Главната Старопланинска верига. От запад на изток се подреждат Златишко-Тетевенски дял, Троянско-Калоферски, Шипченско-Тревненски, Елено-Твърдишки. Най-висок сред тях е Троянско-Калоферския, в който се издига най-високият връх в средната част и в цялата Старопланинска област – връх Ботев ( 2376 м). В този дял склоновете са стъмни както на север, така и на юг. В района има много водопади, най-висок в България е Дяволското пръскало (202,5 м). Постепенно билото на Средна Стара планина се снижава към прохода Вратник. Тази част на Стара планина се прорязва от Шипченския проход, Прохода на Републиката (Хаимбоаз) и Твърдишкия проход. Известни природни забележителности са Видимско пръскало, Голям и Малък Джендем.
- Източна – Долината на р. Луда Камчия, която единствена от реките в природногеографската област тече към Черно море, раздвоява Стара планина. На север се простира Котленско-Върбишкия дял, а на изток – Камчийски и Емински дял. Южният клон, който започва със Сливенска планина (връх Българка – най-висок в Източна Стара планина – 1181 м), продължава на изток с ниските Карнобатска и Айтоска планини. Популярни природни забележителности са Чудните скали в пролома на р. Луда Камчия, природен парк „Сините камъни“ (край Сливен).
2.Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Геоложки строеж. Силно наклонените на север гънки на Стара планина са образувани в началото на неозойската ера. Няколко антиклинали изграждат планината. По-важни от тях са Берковската и Свогенската в западната част, Шипченската в Средна Стара планина и Еминската антиклинала и Лудокамчийската синклинала на изток. Ядките на антиклиналите в западната и средната част на Главната Старопланинска верига са изградени от различни по състав палеозойски скали, гранити, кварцити и др. Мезозойски варовици и пясъчници изграждат периферните части тези гънки. В главната Старопланинска верига са установени четири денудационни заравнености, различни по височина и възраст. Те свидетелстват за броя на издиганията и развитието на релефа през терциера. Долинната мрежа, която познаваме днес, е създадена през кватернера от ерозионното действие на реките. Шест речните раси се наблюдават по долините на големите реки, особено на Искър и Луда Камчия. Особено интересна е проломната долина на р. Искър. От град Нови Искър до село Лютиброд се редуват долинни разширения и теснини, които се дължат на различните видове скали, имащи различна устойчивост на ерозия. В устойчивите мезозойски варовици в Главната Старопланинска верига са образувани карстови форми и скални венци. Особено интересен феномен тук са Ритлитев Искърското дефиле и Чудните скали в Лудокамчийския пролом.
Полезни изкопаеми. В Главната старопланинска верига има разнообразие от минерални суровини. Има находища на железни руди (Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско) и медни руди (Етрополска и Врачанска планина), а също така на черни (Балканбас) и антрацитни въглища (Свогенски басейн). Манганова руда има в Източна Стара планина. Находище на мрамори има в района на Берковско.
Полезни изкопаеми. В Главната старопланинска верига има разнообразие от минерални суровини. Има находища на железни руди (Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско) и медни руди (Етрополска и Врачанска планина), а също така на черни (Балканбас) и антрацитни въглища (Свогенски басейн). Манганова руда има в Източна Стара планина. Находище на мрамори има в района на Берковско.
|
|
|
|
„Чудните скали“. Източник: Wikipedia
|
„Ритлите“. Източник: Wikipedia
|
Мрамор. Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
Голямо влияние върху климата на Главната Старопланинска верига оказват нахлуващите въздушни маси и тяхното преобразяване по нейните северни и южни склонове. Стара планина е климатична бариера. Обяснете защо. За климатът на тази област значителна роля играе и надморската ѝ височина. Средногодишната температура е от 13 до 4 градуса от подножието до билото на планината.
Годишните валежи от подножието към билото се увеличават на 1200 мм. Увеличава се и продължителността на снегозадържането до 7 месеца. Тези особености определят и три типа климат в пределите на Стара планина – планински, умереноконтинентален и преходноконтинентален. Планинският климат се проявява във високия пояс с височина над 1500 м. За останалата по-голяма част на Стара планина е характерен умереноконтинентален климат. Преходноконтиненталният климат е изразен в източните най-ниски дялове по склоновете с южно изложение.
От Стара планина извират голям брой реки – Лом, Огоста, Малък Искър, Осъм, Янтра, Вит, Видима, Луда Камчия, Стряма, Тунджа, Нишава. Реките в Стара планина под влияние на климатичните различия и техните особености имат снежно-дъждовен, дъждовно-снежен и дъждовен режим на речния отток. Снежно-дъждовен режим се отличава с къснопролетен максимум през април и май, характерен е за високия пояс на планината. Дъждовно-снежен режим има в ниския пояс от 1500 м до 800 м, където се наблюдава раннопролетен максимум на речния отток. Дъждовният режим на реките се наблюдава в хълмистия с южно изложения релеф, където преобладават дъждовете, а снежната покривка е краткотрайна. В Западна Стара планина (планините Врачанска, Понор и Мала), а също и в Искърския пролом, се отчита подземен воден отток и бликане на много карстови извори, което се дължи на окарстените варовици. Сравнително постоянният дебит на карстовите извори в тази част на Главната старопланинска верига осигурява значителни количества вода на някои от реките в района. В Искърското дефиле е известен карстовият извор Житолюб при Лакатник. Минерални води бликат в Берковско, Троянско и др.
Годишните валежи от подножието към билото се увеличават на 1200 мм. Увеличава се и продължителността на снегозадържането до 7 месеца. Тези особености определят и три типа климат в пределите на Стара планина – планински, умереноконтинентален и преходноконтинентален. Планинският климат се проявява във високия пояс с височина над 1500 м. За останалата по-голяма част на Стара планина е характерен умереноконтинентален климат. Преходноконтиненталният климат е изразен в източните най-ниски дялове по склоновете с южно изложение.
От Стара планина извират голям брой реки – Лом, Огоста, Малък Искър, Осъм, Янтра, Вит, Видима, Луда Камчия, Стряма, Тунджа, Нишава. Реките в Стара планина под влияние на климатичните различия и техните особености имат снежно-дъждовен, дъждовно-снежен и дъждовен режим на речния отток. Снежно-дъждовен режим се отличава с къснопролетен максимум през април и май, характерен е за високия пояс на планината. Дъждовно-снежен режим има в ниския пояс от 1500 м до 800 м, където се наблюдава раннопролетен максимум на речния отток. Дъждовният режим на реките се наблюдава в хълмистия с южно изложения релеф, където преобладават дъждовете, а снежната покривка е краткотрайна. В Западна Стара планина (планините Врачанска, Понор и Мала), а също и в Искърския пролом, се отчита подземен воден отток и бликане на много карстови извори, което се дължи на окарстените варовици. Сравнително постоянният дебит на карстовите извори в тази част на Главната старопланинска верига осигурява значителни количества вода на някои от реките в района. В Искърското дефиле е известен карстовият извор Житолюб при Лакатник. Минерални води бликат в Берковско, Троянско и др.
|
|
|
Искърски пролпм. Източник: Рexels
|
Река Видима. Източник: Wikipedia
|
4. Почви, растителен и животински свят
Източник: Wikipedia
|
|
Изложението на склоновете на Главната Старопланинска верига, значителната надморска височина и климатичните различия са обусловили разнообразието и височинното разпространение на почвите и растителността.
По северните склонове се редуват от долу нагоре поясите на сивите, сивокафявите и тъмнокафявите горски почви. Това довежда до смяната във височина на широколистната горска растителност на габъровите гори (до 700-800 м н.в.) с букови гори, а в по-високите части – с иглолистни видове, представени от смърч и подлес от боровинки. За южните склонове на Главната Старопланинска верига са характерни почти същите почвени и растителни пояси. Поради средиземноморското климатично влияние и наличието на топлолюбива широколистна горска растителност, в най-ниския пояс се наблюдава разпространение на канелените почви. Районите с височина над 1800 метра са заети от планинско-ливадни почви и различни тревисти растения. В най-високите труднодостъпни части на Средна Стара планина се среща еделвайсът. Срещат се и някои реликтни растителни видове – силивряк, кестен, бяла мура и др.
Животинският свят в главната Старопланинска верига се състой от преобладаващи средноевропейски видове. Само в нейния висок пояс са установени някои алпийски животински видове – дива коза, алпийски тритон, алпийска гарга, орел, пъстър дъждовник, усойница. От едрите бозайници се среща дивата свиня, благородния елен, сърната. Характерни са и някои хищници – мечка, вълк, лисица и по-дребни хищници – златка и белка. Голямо е разнообразието на птичия свят, влечугите, земноводните животни и насекомите.
По северните склонове се редуват от долу нагоре поясите на сивите, сивокафявите и тъмнокафявите горски почви. Това довежда до смяната във височина на широколистната горска растителност на габъровите гори (до 700-800 м н.в.) с букови гори, а в по-високите части – с иглолистни видове, представени от смърч и подлес от боровинки. За южните склонове на Главната Старопланинска верига са характерни почти същите почвени и растителни пояси. Поради средиземноморското климатично влияние и наличието на топлолюбива широколистна горска растителност, в най-ниския пояс се наблюдава разпространение на канелените почви. Районите с височина над 1800 метра са заети от планинско-ливадни почви и различни тревисти растения. В най-високите труднодостъпни части на Средна Стара планина се среща еделвайсът. Срещат се и някои реликтни растителни видове – силивряк, кестен, бяла мура и др.
Животинският свят в главната Старопланинска верига се състой от преобладаващи средноевропейски видове. Само в нейния висок пояс са установени някои алпийски животински видове – дива коза, алпийски тритон, алпийска гарга, орел, пъстър дъждовник, усойница. От едрите бозайници се среща дивата свиня, благородния елен, сърната. Характерни са и някои хищници – мечка, вълк, лисица и по-дребни хищници – златка и белка. Голямо е разнообразието на птичия свят, влечугите, земноводните животни и насекомите.
5. Стопанско използване и екологични проблеми
|
Национален парк „Централен Балкан“
|
Още от древността природните богатства на планината са използвани от човека. Естествената горска растителност е била изсичана и вследствие на това се появяват ливади и пасища. В райони като Чипровци, Кремиковци, Балканбас има следи от използване на полезните изкопаеми още в древността. За добив на електроенергия, за водоснабдяване и балнеолечение се използват водните ресурси на планината. В много райони на Стара планина се провежда изкуствено залесяване.
За опазване на природата са създадени три природни парка „Врачански Балкан“, „Сините камъни“ и „Българка“ и един национален парк „Централен Балкан“. Буковите гори в „Централен Балкан“ са част от списъка на световното природно наследство. В него са разположени над 30 резервата. По-големи са „Боатин“, „Царичина“, „Чупрене“, „Джендема“, „Стенето“. Има много защитени природни обекти.
За опазване на природата са създадени три природни парка „Врачански Балкан“, „Сините камъни“ и „Българка“ и един национален парк „Централен Балкан“. Буковите гори в „Централен Балкан“ са част от списъка на световното природно наследство. В него са разположени над 30 резервата. По-големи са „Боатин“, „Царичина“, „Чупрене“, „Джендема“, „Стенето“. Има много защитени природни обекти.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Стара планина е планинска верига, която се простира от Белоградчишкия проход на запад до нос Емине на Черно море на изток. Тя е ясно очертана в морфографско и морфоструктурно отношение, с дължина от 550 км и ширина от 10-35 км.
Планината се разделя на три части:
Геоложкият строеж на планината включва различни по състав палеозойски скали, гранити, кварцити и мезозойски варовици и пясъчници. В планината има находища на железни и медни руди, въглища и мрамори.
Климат и води
Климатът на Стара планина е разнообразен, като планината играе роля на климатична бариера. Средногодишната температура варира от 13 до 4 градуса, а годишните валежи достигат до 1200 мм. Реките в планината имат различни режими на речния отток в зависимост от надморската височина.
Почви, растителен и животински свят
Почвите и растителността в планината са разнообразни, като се редуват различни пояси в зависимост от надморската височина и изложението на склоновете. Животинският свят включва средноевропейски и алпийски видове, както и различни хищници и птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Планината има значителни природни ресурси, които се използват от човека още от древността. За опазване на природата са създадени няколко природни и национални парка.
Стара планина е планинска верига, която се простира от Белоградчишкия проход на запад до нос Емине на Черно море на изток. Тя е ясно очертана в морфографско и морфоструктурно отношение, с дължина от 550 км и ширина от 10-35 км.
Планината се разделя на три части:
- Западна Стара планина: Простира се от Белоградчишкия проход до Златишкия проход. Най-високата точка е връх Миджур (2168 м).
- Средна Стара планина: Простира се от Златишкия проход до прохода Вратник. Най-високата точка е връх Ботев (2376 м).
- Източна Стара планина: Простира се от прохода Вратник до нос Емине. Най-високата точка е връх Българка (1181 м).
Геоложкият строеж на планината включва различни по състав палеозойски скали, гранити, кварцити и мезозойски варовици и пясъчници. В планината има находища на железни и медни руди, въглища и мрамори.
Климат и води
Климатът на Стара планина е разнообразен, като планината играе роля на климатична бариера. Средногодишната температура варира от 13 до 4 градуса, а годишните валежи достигат до 1200 мм. Реките в планината имат различни режими на речния отток в зависимост от надморската височина.
Почви, растителен и животински свят
Почвите и растителността в планината са разнообразни, като се редуват различни пояси в зависимост от надморската височина и изложението на склоновете. Животинският свят включва средноевропейски и алпийски видове, както и различни хищници и птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Планината има значителни природни ресурси, които се използват от човека още от древността. За опазване на природата са създадени няколко природни и национални парка.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. Открийте приликите и различията в релефа на Стара планина и Предбалкана.
2. Разкрийте ролята на Стара планина като природногеографска бариера. 3. Чуйте записа „НП „Централен Бакан“. Защо паркът е обявен за национален? 4. Изгответе хартиен или електронен постер за Природен парк „Врачански Балкан“. 5. Едно от най-интересните и известни скални образувания у нас са „Ритлите“ на р. Искър край село Лютиброд. С кое литературно произведение свързвате района на селото? |
|