|
|
Витоша. Източник: Unsplash
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Краищенско-Средногорска област. Източник: https://www.book.store.bg
Средногорието е разположено между Задбалканските котловини на север, Горнотракийската низина на юг, на запад опира до Рила и Краището. Поделя се в посока от запад към изток на следните части: Завалско-Планска планинска редица, Средна гора, Бакаджици и Хисар.
Витоша заедно с няколко ниски планини образуват Завалско-Планската планинска редица. В нея се редуват планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана. С масивния си изглед и голямата височина над околните ниски и средновисоки планини се откроява Витоша. В нея се издига най-високият връх в областта Черни връх (2290 м).
Средна гора се дели на три части – Ихтиманска, Същинска и Сърнена. Ихтиманска Средна гора се простира между долините на реките Искър и Тополница. Отличава се с котловинно-хълмист и нископланински релеф. В нея се открояват планините Лозенска, Вакарелска, Белица, Еледжик и Септемврийски рид. Между тях се намират Ихтиманска и Габренска котловина. Най-високият връх на Ихтиманска Средна гора е Тръна (1275 м). В коя част на Ихтиманска Средна гора се издига вр. Тръна? Между долините на реките Тополница и Стряма се простира Същинска Средна гора. Тук се издига най-високият връх в Средна гора Голям Богдан (1604 м). В Същинска Средна гора се намират Панагюрска, Стрелчанска и Копривщенска котловина. Сърнена гора е на изток от река Стряма. Надморската ѝ височина е малка.
Бакаджиците (515 м н.в.) са хълмисти възвишения, простиращи се на изток от р. Тунджа.
Хисар (403 м) е възвишение на североизток от Бакаджиците.
Витоша заедно с няколко ниски планини образуват Завалско-Планската планинска редица. В нея се редуват планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана. С масивния си изглед и голямата височина над околните ниски и средновисоки планини се откроява Витоша. В нея се издига най-високият връх в областта Черни връх (2290 м).
Средна гора се дели на три части – Ихтиманска, Същинска и Сърнена. Ихтиманска Средна гора се простира между долините на реките Искър и Тополница. Отличава се с котловинно-хълмист и нископланински релеф. В нея се открояват планините Лозенска, Вакарелска, Белица, Еледжик и Септемврийски рид. Между тях се намират Ихтиманска и Габренска котловина. Най-високият връх на Ихтиманска Средна гора е Тръна (1275 м). В коя част на Ихтиманска Средна гора се издига вр. Тръна? Между долините на реките Тополница и Стряма се простира Същинска Средна гора. Тук се издига най-високият връх в Средна гора Голям Богдан (1604 м). В Същинска Средна гора се намират Панагюрска, Стрелчанска и Копривщенска котловина. Сърнена гора е на изток от река Стряма. Надморската ѝ височина е малка.
Бакаджиците (515 м н.в.) са хълмисти възвишения, простиращи се на изток от р. Тунджа.
Хисар (403 м) е възвишение на североизток от Бакаджиците.
|
|
|
Изглед от връх Богдан. Източник: Wikipedia
|
Еледжик. Източник: Wikipedia
|
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Геоложки строеж. Значителна част от Средногорието е изградена от силно полегнали на север гънки в посока запад –изток. Образуването им е свързано с нагъвателната дейност в началото на терциера (Вж. Геохронологичната таблица). Магмени и метаморфни скали и мезозойски седименти изграждат вътрешните части на гънките. Витоша и Плана са изградени предимно от интрузивни скали (монцонити и диорити). В областта са разпространени и вулканични скали. Планинските подножия са изградени от терциерни седименти, които почти изцяло са покрити с кватернерни склонови и речни наслаги. През последните геоложки периоди Витоша (най-високата част на Средногорието) е била подложена четири пъти на издигания. В другите части на Средногорието издиганията са били по-малко на брой и по-слаби. Вследствие на тези процеси са се формирали различни по височина и брой денудационни заравнености. По същото време са се образували напречните на Средногорието долини на реките Искър, Тополница и Стряма. По техните долини се наблюдават речни тераси. През кватернера са били образувани каменните реки на Витоша. Особено впечатляващи са „Златните мостове“.
Полезни изкопаеми. В Средногорието са значителни находищата на медни руди (Асарел, Медет). От голямо значение за строителството са гранитите и монцонитите.
Полезни изкопаеми. В Средногорието са значителни находищата на медни руди (Асарел, Медет). От голямо значение за строителството са гранитите и монцонитите.
|
|
|
„Златните мостове“. Източник: Wikipedia
|
Медна руда от находище „Асарел -Медет“. Източник: s.shopeee.com/xly2
|
3. Климат и води
Характеризирайте хидрограмата на р. Луда Яна.
Формирането на планински, умереноконтинентален и преходноконтинентален климат се обуславят от преноса на въздушни маси, влиянието на релефа и проявеното в някои райони средиземноморско климатично влияние. Планинският климат се проявява в районите с надморска височина над 1500м. Характерни са ниските средни януарски температури от – 5°С до 8°С, годишните валежи (от 800 до 1200 мм) са значителни. Снежната покривка се задържа от 4 до 7 месеца. Умереноконтиненталният климат се проявява в по-голямата част на Средногорието под 1500 м н.в. Средните януарски температури са от – 1°С до – 4°С , но се отчитат и много ниски температури.
Годишните валежи са от 600 до 800 мм. Снегът се задържа от 2 до 4 месеца. Средиземноморското климатично влияние се чувства в ограничени райони в най-източната хълмиста част на Средна гора. На него се дължи преходноконтиненталният климат. Средните януарски температури са положителна, годишните валежи са малки (от 550 до 600 мм), средните юлски температури са сравнително високи.
Режимът на речния отток е снежно-дъждовен, дъждовно-снежен и дъждовен. Типичен за витошките реки е снежно-дъждовния режим и къснопролетен максимум на оттока. Добре развитата горска растителност и торфената покривка във високите части на планината обуславят сравнително равномерно оттичане на водите. В централните части на Средна гора реките имат дъждовно-снежен режим с раннопролетен максимум на оттока. В най-ниските части на областта реките имат дъждовен режим.
От Средногорието водят началото си р. Струма и много притоци на р. Марица, р. Тунджа и р. Искър. Най-значимите са р. Тополница, р. Стряма и др. В цялата подобласт са широко разпространени минералните извори, които бликат по разломните линии. (Посочете някои от тези извори.)
Годишните валежи са от 600 до 800 мм. Снегът се задържа от 2 до 4 месеца. Средиземноморското климатично влияние се чувства в ограничени райони в най-източната хълмиста част на Средна гора. На него се дължи преходноконтиненталният климат. Средните януарски температури са положителна, годишните валежи са малки (от 550 до 600 мм), средните юлски температури са сравнително високи.
Режимът на речния отток е снежно-дъждовен, дъждовно-снежен и дъждовен. Типичен за витошките реки е снежно-дъждовния режим и къснопролетен максимум на оттока. Добре развитата горска растителност и торфената покривка във високите части на планината обуславят сравнително равномерно оттичане на водите. В централните части на Средна гора реките имат дъждовно-снежен режим с раннопролетен максимум на оттока. В най-ниските части на областта реките имат дъждовен режим.
От Средногорието водят началото си р. Струма и много притоци на р. Марица, р. Тунджа и р. Искър. Най-значимите са р. Тополница, р. Стряма и др. В цялата подобласт са широко разпространени минералните извори, които бликат по разломните линии. (Посочете някои от тези извори.)
|
|
|
Река Тополница. Източник: Wikipedia
|
Язовир „Искър“. Източник: Wikipedia
|
4. Почви, растителен и животински свят
Алувиални почви и влаголюбива тревна и горска растителност заемат ниските речни тераси с котловинните полета. Канелените горски почви и широколистната, предимно дъбова горска растителност са характерни за ниския пояс (до 1000 м н.в.). Светлокафявите горски почви и буковата растителност заемат височинния пояс от 1000 до 1500 м. Типични са за Същинска Средна гора (върховете Голям Богдан и Буная). Във височинния пояс от 1500 до 1900 м (в пределите на Витоша) върху тъмнокафявите горски почви се разпространява иглолистна растителност. По североизточния склон на Витоша растат вековни смърчове в резерват „Бистришко Бранище“. Високата част на Витоша е покрита с планинско-ливадни торфени почви и високопланинска тревиста растителност. Част от торфената покривка на Витоша се съхранява в резерват „Торфено бранище“.
Тревопасните бозайници са представени от благороден елен, дива свиня, сърна. От хищниците се срещат лисица, вълк и рядко мечка. В областта са разпространени влечуги и земноводни. Голямо е птичето разнообразие.
Тревопасните бозайници са представени от благороден елен, дива свиня, сърна. От хищниците се срещат лисица, вълк и рядко мечка. В областта са разпространени влечуги и земноводни. Голямо е птичето разнообразие.
|
|
Обикновена чинка. Източни: Unsplash
|
5. Стопанско използване и геоекологични проблеми
|
Природен парк „Витоша“
|
Разнообразните природни ресурси на Средногорието са използвани от човека отдавна. Развивало се е земеделие, добив на руди и пр. Поради развитието на индустриални производства днес силно са замърсени въздуха и речните басейни на Струма, Тополница и др. Замърсени са и почвите. Интензивният рудодобив довежда до значителни промени в релефа – разрушават се земни форми и се създават нови. Къде може да се видят такива земни форми? Как се наричат?
За съхраняване на биологичното разнообразие са създадени редица защитени природни обекти. Това са първият у нас и на Балканския полуостров. В границите му са и резерватите „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“. В Средна гора е създаден резерват „Богдан“.
За съхраняване на биологичното разнообразие са създадени редица защитени природни обекти. Това са първият у нас и на Балканския полуостров. В границите му са и резерватите „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“. В Средна гора е създаден резерват „Богдан“.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрография
Средногорието е разположено между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг, като се дели на няколко части: Завалско-Планска планинска редица, Средна гора, Бакаджици и Хисар.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Геоложкият строеж на Средногорието включва магмени и метаморфни скали, както и мезозойски седименти. Витоша и Плана са изградени предимно от интрузивни скали. В областта има значителни находища на медни руди, както и гранити и монцонити, които са важни за строителството.
Климат и води
Климатът в Средногорието варира от планински до умереноконтинентален и преходноконтинентален, като се обуславя от преноса на въздушни маси и влиянието на релефа. Режимът на речния отток е разнообразен. Средногорието дава началото на р. Струма и на много притоци на р. Марица, р. Тунджа и р. Искър. Най-значимите са р. Тополница, р. Стряма и др.
Почви, растителен и животински свят
Почвите и растителността също варират в зависимост от надморската височина, като в ниските части преобладават алувиални почви и влаголюбива растителност, а във високите части - иглолистна растителност. Животинският свят включва различни видове бозайници, влечуги и птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Средногорието има дълга история на стопанско използване, което е довело до значителни екологични проблеми като замърсяване на въздуха и водите, както и промени в релефа. За съхраняване на биологичното разнообразие са създадени редица защитени природни обекти, включително резервати като „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“.
Средногорието е разположено между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг, като се дели на няколко части: Завалско-Планска планинска редица, Средна гора, Бакаджици и Хисар.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Геоложкият строеж на Средногорието включва магмени и метаморфни скали, както и мезозойски седименти. Витоша и Плана са изградени предимно от интрузивни скали. В областта има значителни находища на медни руди, както и гранити и монцонити, които са важни за строителството.
Климат и води
Климатът в Средногорието варира от планински до умереноконтинентален и преходноконтинентален, като се обуславя от преноса на въздушни маси и влиянието на релефа. Режимът на речния отток е разнообразен. Средногорието дава началото на р. Струма и на много притоци на р. Марица, р. Тунджа и р. Искър. Най-значимите са р. Тополница, р. Стряма и др.
Почви, растителен и животински свят
Почвите и растителността също варират в зависимост от надморската височина, като в ниските части преобладават алувиални почви и влаголюбива растителност, а във високите части - иглолистна растителност. Животинският свят включва различни видове бозайници, влечуги и птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Средногорието има дълга история на стопанско използване, което е довело до значителни екологични проблеми като замърсяване на въздуха и водите, както и промени в релефа. За съхраняване на биологичното разнообразие са създадени редица защитени природни обекти, включително резервати като „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. На какво се дължат различията в релефа и климата на Средногорието?
2. Какви защитени видове обитават природен парк „Витоша“? Кои са резерватите на неговата територия? Какво съхраняват? 3. Разгледайте ребуса, разгадайте го и представете откритието си в подходящ формат – текст, есе, научно съобщение, постер, презентация s.shopeee.com/RMqx 4. Съставете туристически маршрут, който обхваща поне три исторически селища от една и съща историческа епоха. |
|