|
|
|
Връх Мусала. Източник: Wikipedia
|
Рилски пейзаж. Източник: Рixabay
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Рило–Родопска област. Източник: https://www.book.store.bg
В югозападната част на България между долините на реките Искър, Места, Джерман, Струма и Марица се издига Рила – най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Тя представлява висок планински масив. Поради голямата си височина рязко изпъква над околните котловини Дупнишка, Самоковска, Долнобанска, Разложка, Симитлийска и Благоевградска.
Рила е свързана на изток с Родопите. Границата между тях минава по река Места и през седловината Юндола. В планинския масив на Рила ясно се очертават няколко високи била, които се срещат във връх Канарата (2691 м). Рила се поделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Източен и Югозападен. Причина затова са различията във височините и дълбоките долини, които прорязват масива на планината.
Рила е свързана на изток с Родопите. Границата между тях минава по река Места и през седловината Юндола. В планинския масив на Рила ясно се очертават няколко високи била, които се срещат във връх Канарата (2691 м). Рила се поделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Източен и Югозападен. Причина затова са различията във височините и дълбоките долини, които прорязват масива на планината.
- Северозападният (Мальовишки) се ограничава от реките Рилска и Леви Искър. В него най-високият връх е Мальовица (2729 м).
- Централният (Скакавишки) дял заема най-трудно достъпните средищни части. Очертава се от дълбоко всечените долини на реките Бели Искър, Леви Искър, Рилска и Илийна. Най-висок връх е Голям Скакавец (2706 м).
- Източният (Мусаненски) дял се простира на изток от долината на р. Бели Искър и в източна посока достига седловината Юндола. Тук се издига Мусала (2925 м) – най-личният връх не само в Рила, но и на Балканския полуостров.
- Югозападният дял е разположен на юг от река Рилска и притока ѝ Илийна. Той постепенно се снижава на юг към седловината Предела, която отделя Рила и Пирин.
3d модел на Рила s.shopeee.com/mSiB
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Връх Голям Скакавец. Източник: varhove.info/goliam-skakavec/
|
Връх Мальовица. Източник: Wikipedia
|
Рила е част от най-старата суша в нашите земи – Родопския масив. Допалеозойските и палеозойските гранити и гнайси заемат най-големи площи и имат най-важна роля в образуването на планината. Тя има блоково-разломен строеж. Вътрешността ѝ се състои от палеозойски гранити, оградени от терциерни седименти, покрити с кватернерни наслаги. Развитието на релефа в Рила планина е резултат от голямата активност на движенията на земната кора през терциера и кватернера. Те са издигали масива неколкократно и са причина за образуването на четири различни по височина и територия денудационни заравнености. Планинските склонове са стръмни и стъпаловидни. Разчленени са от дълбоки долини. През кватернера настъпват резки изменения в развитието на релефа. Високите части от планината (над 2200 м), са били покрити от постоянни снегове и ледове. Тогава се образувал характерният ледников (глациален) релеф, известен още и като алпийски тип релеф. Най-изразителни ледникови форми са циркусите (Вж. Речника). Дъната им са заети от циркусни езера (на брой около 140). По-известни от тях са Седемте рилски езера, Мусаленските, Урдините, Маричините и др. Под циркусите се развити дълбоки със заобляни дъна ледникови долини. Най-големите от тях са долините на р. Бели Искър и на Рилска река. На много места в ледниковите долини има скални прагове и моренни наслаги. Много от рилските върхове представляват остри, труднодостъпни зъбери (карлинги). В югозападното подножие на рила се намират Стобските земни пирамиди.
В долините на реките има златоносни пясъци. От нерудните изкопаеми са разкрити находища на флуорид, слюда и мрамори. Има и малки находища на кафяви въглища. Особено ценни са многобройните минерални извори. Гейзерът в Сапарева баня, единствен на Балканите, е с температура 103 °С, което го прави един от най-горещите в света.
В долините на реките има златоносни пясъци. От нерудните изкопаеми са разкрити находища на флуорид, слюда и мрамори. Има и малки находища на кафяви въглища. Особено ценни са многобройните минерални извори. Гейзерът в Сапарева баня, единствен на Балканите, е с температура 103 °С, което го прави един от най-горещите в света.
|
|
|
Циркусът на Урдините езера. Източник: Wikipedia
3. Климат и води
|
|
Характеризирайте хидрограмите на река Марица и на река Места.
Рила се простира на границата между умереноконтиненталния и преходноконтиненталния климат. Най-ясно изразен е планинският тип климат с типичните височинни пояси, поради надморската височина на планината.
От подножието към планинските била и върхове температурите постепенно намаляват, а валежите се увеличават. В Боровец средната януарска температура е – 4,4°С , а средната юлска е 15,3°С , то на връх Мусала през най-студеният месец февруари се отчита – 11,3°С , а най-топлия август 4,9°С. Връх Мусала е най-студеното място в страната със средногодишна температура – 3 °С.
С увеличаване на височина се увеличават и валежите. В Боровец (1340 м) получава годишно 932 мм валеж, а връх Мусала почти 1200 мм. Преобладават валежите от сняг. На връх Мусала снежната покривка се запазва около 250 дни в годината. В Рила често падат лавини.
Характерна черта на рилските реки е тяхното постоянно пълноводие. Причините са изобилните валежи, продължителното задържане на снежната покривка и недобре развитата растителност. Режимът на оттока на рилските реки е снежно-дъждовен, във високия пояс (над 1500 м), и с летен максимум на водите в ниския пояс (под 1500 м). От Рила извират Марица – най-дългата река на Балканския полуостров, река Искър – най-дългата българска река, река Места.
От подножието към планинските била и върхове температурите постепенно намаляват, а валежите се увеличават. В Боровец средната януарска температура е – 4,4°С , а средната юлска е 15,3°С , то на връх Мусала през най-студеният месец февруари се отчита – 11,3°С , а най-топлия август 4,9°С. Връх Мусала е най-студеното място в страната със средногодишна температура – 3 °С.
С увеличаване на височина се увеличават и валежите. В Боровец (1340 м) получава годишно 932 мм валеж, а връх Мусала почти 1200 мм. Преобладават валежите от сняг. На връх Мусала снежната покривка се запазва около 250 дни в годината. В Рила често падат лавини.
Характерна черта на рилските реки е тяхното постоянно пълноводие. Причините са изобилните валежи, продължителното задържане на снежната покривка и недобре развитата растителност. Режимът на оттока на рилските реки е снежно-дъждовен, във високия пояс (над 1500 м), и с летен максимум на водите в ниския пояс (под 1500 м). От Рила извират Марица – най-дългата река на Балканския полуостров, река Искър – най-дългата българска река, река Места.
|
|
|
Мъгли в Рила. Източник: Unsplash
|
Следи от лавина в Рила. Източник: s.shopeee.com/t3PF
|
4. Почви, растителен и животински свят
Бял бор. Източник: Wikipedia
|
|
Надморската височина и височинните различия на хидроклиматичните условия оказват най-голямо влияние върху образуването на почвите в Рила. Около върховете и по високите била са разпространени недоразвити каменливи почви. Планинско-ливадни почви заемат високите денудационни заравнености. Кафявите горски почви са разпространени по средновисоките части на планинските склонове. В най-низките южни части на планината има канелените горски почви.
Характерна особеност на растителността е разпространението ѝ във вид на пояси. Най-висок е поясът на алпийските ливади, под тях е поясът на клековите храсти. Под него е широко развит пояса на иглолистните гори – смърч, бял бор и ела. Те преминават в смесени иглолистно-широколистни гори. Най-ниско е разположен поясът на широколистните гори, по южните склонове от дъб, по северните склонове от бук.
Животинският свят в Рила е разнообразен. Представен е от средноевропейски видове. Във високите части се срещат снежната полевка, дивата коза, орлите и др. В горските пояси се срещат сърни, мечки, вълци, диви свине, глухари, в езерата и реките се въди пъстърва.
Характерна особеност на растителността е разпространението ѝ във вид на пояси. Най-висок е поясът на алпийските ливади, под тях е поясът на клековите храсти. Под него е широко развит пояса на иглолистните гори – смърч, бял бор и ела. Те преминават в смесени иглолистно-широколистни гори. Най-ниско е разположен поясът на широколистните гори, по южните склонове от дъб, по северните склонове от бук.
Животинският свят в Рила е разнообразен. Представен е от средноевропейски видове. Във високите части се срещат снежната полевка, дивата коза, орлите и др. В горските пояси се срещат сърни, мечки, вълци, диви свине, глухари, в езерата и реките се въди пъстърва.
|
|
|
Глухар. Източник: Wikipedia
|
Лешников сънливец. Източник: Wikipedia
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Природните ресурси на Рила са предпоставка за развитието на туризма и балнеолечебното дело. Построени са курорти с национално и международно значение: Боровец, Семково, Сапарева, Баня, Паничище. Планината предлага много добри условия за ски туризъм.
Горските ресурси стимулира дърводобива и дървообработването. Развита е хидроенергетиката на основата на водното богатство на планината. Пасищата и ливадите позволяват развитие на животновъдство.
Ресурсите на планината трябва да бъдат използвани разумно за да се ограничат отрицателните последствия от човешката дейност. Създадени са национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и резерватите „Централен рилски резерват“ (най-голям по територия в България), биосферен резерват „Парангалица“, „Скакавица“, „Риломанастирска гора“ и „Ибър“.
Горските ресурси стимулира дърводобива и дървообработването. Развита е хидроенергетиката на основата на водното богатство на планината. Пасищата и ливадите позволяват развитие на животновъдство.
Ресурсите на планината трябва да бъдат използвани разумно за да се ограничат отрицателните последствия от човешката дейност. Създадени са национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и резерватите „Централен рилски резерват“ (най-голям по територия в България), биосферен резерват „Парангалица“, „Скакавица“, „Риломанастирска гора“ и „Ибър“.
РЕЗЮМЕ
Географско положение и морфохидрографски особености
Рила се намира в югозападната част на България и е заобиколена от долините на реките Искър, Места, Джерман, Струма и Марица. Планината е разделена на четири дяла: Северозападен, Централен, Източен и Югозападен.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Рила е част от Родопския масив и има блоково-разломен строеж. В планината се намират различни полезни изкопаеми като златоносни пясъци, флуорид, слюда и кафяви въглища.
Климат и води
Климатът в Рила е планински с типични височинни пояси. Валежите се увеличават с височината, а реките в планината са пълноводни през цялата година. От Рила извират някои от най-големите реки на Балканския полуостров, като Марица и Искър.
Почви, растителен и животински свят
Почвите в Рила варират в зависимост от надморската височина. Растителността е разпределена на пояси, като най-високият пояс е този на алпийските ливади. Животинският свят е разнообразен и включва видове като снежната полевка, дивата коза, орли, сърни, мечки и вълци.
Стопанско използване и екологични проблеми
Природните ресурси на Рила са предпоставка за развитието на туризма, дърводобива, хидроенергетиката и животновъдството. Въпреки това, е необходимо ресурсите да се използват разумно, за да се ограничат отрицателните последствия от човешката дейност. В Рила са създадени национален парк и няколко резервата.
Рила се намира в югозападната част на България и е заобиколена от долините на реките Искър, Места, Джерман, Струма и Марица. Планината е разделена на четири дяла: Северозападен, Централен, Източен и Югозападен.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Рила е част от Родопския масив и има блоково-разломен строеж. В планината се намират различни полезни изкопаеми като златоносни пясъци, флуорид, слюда и кафяви въглища.
Климат и води
Климатът в Рила е планински с типични височинни пояси. Валежите се увеличават с височината, а реките в планината са пълноводни през цялата година. От Рила извират някои от най-големите реки на Балканския полуостров, като Марица и Искър.
Почви, растителен и животински свят
Почвите в Рила варират в зависимост от надморската височина. Растителността е разпределена на пояси, като най-високият пояс е този на алпийските ливади. Животинският свят е разнообразен и включва видове като снежната полевка, дивата коза, орли, сърни, мечки и вълци.
Стопанско използване и екологични проблеми
Природните ресурси на Рила са предпоставка за развитието на туризма, дърводобива, хидроенергетиката и животновъдството. Въпреки това, е необходимо ресурсите да се използват разумно, за да се ограничат отрицателните последствия от човешката дейност. В Рила са създадени национален парк и няколко резервата.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. Обяснете особеностите на съвременния релеф на Рила планина.
2. Рационално ли се използват водните ресурси на Рила? 3. Когато народният поет Иван Вазов пише: „...Сега съм у дома, сега съм пак поет -- във лоното на таз пустиня горска, свята; разбирам на леса любовний тих привет, на струите шума, на бездната мълвата....“ той се е намирал близо до една българска светиня. Името ѝ присъства в стихотворението. Открийте коя е тя. Представете проучването си в избрана от вас форма – есе, презентация, постер, видео, инфографика и пр. |
|