Изменението на географската среда през различните геоложки ери се отразява в съвременния релеф на България. Той е резултат от взаимодействието на вътрешните (ендогенните) и външните (екзогенните) релефообразуващи процеси.
1. Произход и развитие на релефа
Разгледайте внимателно Геохрнологичната таблица. Какви процеси се извършват през първите три ери – докамбрий, палеозой и мезозой? Какви полезни изкопаеми се образуват?
В България има разнообразни по състав, произход и възраст магмени, метаморфни и седиментни скали. Те са следствие от продължително развитие на земната кора – от докамбрия до днес. През този продължителен период от време, който обхваща повече от 500 милиона години, неколкократно земите ни са били заливани от водите на различни по големина и дълбочина морски басейни. В тях са отлагани морски седименти, които се различават по дебелина и състав. Вулканични изригвания често са ставали както на сушата, така и под водата.
Същинското оформяне на съвременния релеф на страната става през неозойската ера, която продължава около 70 милиона години.
Активизират се литосферните плочи и нагъвателните движения на земната кора. По това време се образува Старопланинската младонагъната система.
На север постепенно се оформя Мизийската плоча, а на юг – големия Рило–Родопски масив. Вулканичната дейност се активизира. Образуват се значителни находища на оловно-цинкови руди. През плеоцена се издигат планините и потъват оградните части. В следствие на тези процеси се образуват плитки водни басейни, в които се отлагат лигнитни въглища – Маришкия, Елховския, Софийския, Ломския въглищен басейн.
Последен в геоморфоложкото развитие на земите ни е кватернерният период. Климатът в северното полукълбо застудява по време на плейстоцена. Голяма част от европейския континент – почти половината – се покрива с континентален ледник. Във високите части на Рила и Пирин се появяват ледници. В Дунавската равнина се образува льос. Под въздействие на външните земни сили по-късно от него се образуват льосови плата. Периодично се издига земната кора и това довежда до формиране на речни тераси.
През холоцена (сегашния етап от геоложката история на Земята) се създават съвременните природногеографски комплекси. Те са силно повлияни от антропогенната дейност. Създадените форми на релефа са различни по разположение, произход, вид, възраст и вид. През холоцена се оформят основните морфоструктури в България.
Същинското оформяне на съвременния релеф на страната става през неозойската ера, която продължава около 70 милиона години.
Активизират се литосферните плочи и нагъвателните движения на земната кора. По това време се образува Старопланинската младонагъната система.
На север постепенно се оформя Мизийската плоча, а на юг – големия Рило–Родопски масив. Вулканичната дейност се активизира. Образуват се значителни находища на оловно-цинкови руди. През плеоцена се издигат планините и потъват оградните части. В следствие на тези процеси се образуват плитки водни басейни, в които се отлагат лигнитни въглища – Маришкия, Елховския, Софийския, Ломския въглищен басейн.
Последен в геоморфоложкото развитие на земите ни е кватернерният период. Климатът в северното полукълбо застудява по време на плейстоцена. Голяма част от европейския континент – почти половината – се покрива с континентален ледник. Във високите части на Рила и Пирин се появяват ледници. В Дунавската равнина се образува льос. Под въздействие на външните земни сили по-късно от него се образуват льосови плата. Периодично се издига земната кора и това довежда до формиране на речни тераси.
През холоцена (сегашния етап от геоложката история на Земята) се създават съвременните природногеографски комплекси. Те са силно повлияни от антропогенната дейност. Създадените форми на релефа са различни по разположение, произход, вид, възраст и вид. През холоцена се оформят основните морфоструктури в България.
2. Главни морфоструктури
Морфоструктурите са едри форми на релефа, тясно свързани със строежа на земната кора, възникнали главно под влияние на вътрешните релефообразуващи процеси в определен етап от геоложкото развитие на земята. Морфоструктурите се изграждат от планински хребети, плата, равнини, междупланински понижения и други, образувани главно в резултат от тектонските движения при активно участие на външни релефообразуващи процеси, денудация, акумулация и пр.
В България основни морфоструктури са Мизийската плоча, Балканидите, Краищидите и Рило-Родопския масив.
Мизийската плоча представлява огромен плосък свод, върху него се очертават по-малки морфоструктури. Основата на Мизийската плоча е изградена от нагънати метаморфни палеозойски скали, върху които са отложени седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст. Най-отгоре е покрита с льос.
Балканидите са нагъната морфоструктура, която обхваща три надлъжни части: Предбалканска, Старопланинска и Средногорска. Тези части са отделени една от друга чрез разломи (Задбалкански, Маришки и др.). Средната част на Предбалкана е с най-сложен строеж и е най-високо издигната. Характерна особеност на Старопланинската морфоструктура е, че в средната ѝ част от юг са навлечени палеозойски средногорски гранити, които лежат върху мезозойски седименти. Характерно за Средногорието е интензивната вулканична дейност в края на мезозоя, както и образуването на плутони във Витоша и в Плана. Активният тектонски живот в тази част предизвиква разломяване и образуване на котловинни грабени – Софийски, Горнотракийски, Източномаришки и Задбалкански.
Краищидите заемат западната част на България. Характеризират се със сложен геоложки строеж. Разпространени са метаморфни и магмени скали с палеозойска възраст, както и седиментни скали с мезозойска възраст. Разломните структури са с посока на простиране север-северозапад, юг-югоизток.
Рило-Родопски масив. Вътрешните разломи – Струмски, Местенски, Ардински и др. разделят тази голяма морфоструктура на отделни блокове, оформящи нашите най-високи планини. Родопската морфоструктура е изградена предимно от допалеозойски и палеозойски метаморфни скали (гнайси, мрамори) а също и от магмени скали (главно гранити). Установени са и няколко гънкови структури.
В България основни морфоструктури са Мизийската плоча, Балканидите, Краищидите и Рило-Родопския масив.
Мизийската плоча представлява огромен плосък свод, върху него се очертават по-малки морфоструктури. Основата на Мизийската плоча е изградена от нагънати метаморфни палеозойски скали, върху които са отложени седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст. Най-отгоре е покрита с льос.
Балканидите са нагъната морфоструктура, която обхваща три надлъжни части: Предбалканска, Старопланинска и Средногорска. Тези части са отделени една от друга чрез разломи (Задбалкански, Маришки и др.). Средната част на Предбалкана е с най-сложен строеж и е най-високо издигната. Характерна особеност на Старопланинската морфоструктура е, че в средната ѝ част от юг са навлечени палеозойски средногорски гранити, които лежат върху мезозойски седименти. Характерно за Средногорието е интензивната вулканична дейност в края на мезозоя, както и образуването на плутони във Витоша и в Плана. Активният тектонски живот в тази част предизвиква разломяване и образуване на котловинни грабени – Софийски, Горнотракийски, Източномаришки и Задбалкански.
Краищидите заемат западната част на България. Характеризират се със сложен геоложки строеж. Разпространени са метаморфни и магмени скали с палеозойска възраст, както и седиментни скали с мезозойска възраст. Разломните структури са с посока на простиране север-северозапад, юг-югоизток.
Рило-Родопски масив. Вътрешните разломи – Струмски, Местенски, Ардински и др. разделят тази голяма морфоструктура на отделни блокове, оформящи нашите най-високи планини. Родопската морфоструктура е изградена предимно от допалеозойски и палеозойски метаморфни скали (гнайси, мрамори) а също и от магмени скали (главно гранити). Установени са и няколко гънкови структури.
|
|
Изображенията са изработени с AI Bing и са илюстративни.
3. Ендогенни релефообразуващи процеси
Едрите форми на релефа се оформят от ендогенните релефобразуващи процеси. Това са морфоструктурите, които са свързани предимно с колебателните движения на земната кора и с нагъвателните процеси, както и с проявите на сеизмичност и вулканизъм.
По българските земи е имало активен вулканизъм, предимно подводен. Планината Кожух е най-младият в геоложко отношение вулкан на наша територия. Намира се в Санданско-Петричкото поле. Отдавна е загаснал и днес в България няма действащи вулкани.
Земетресенията, които се проявяват в следствие на динамични тектонски движения, също променят релефа. Балканският полуостров, включително и територията на България, е активен сеизмичен район. Първата сеизмографска станция у нас е създадена в София през 1882 г. Понастоящем съществува Национална мрежа за сеизмичен мониторинг, която обхваща всички сеизмични станции. Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската зона са най-опасните земетръсни зони у нас. Все още земетресенията не могат да бъдат предвидени.
Българските територия е била изложена на бавни издигания и периоди на стабилизиране на земните пластове. Периодите на затишие дават възможност за действие на външните (екогенните) земни сили, които са разрушавали, транспортирали (пренасяли) и акумулирали (наслагвали) материали. Такива периоди учените считат, че е имало неколкократно. Това е довело до създаване на абразионни и речни тераси, както и до формирането на денудационни заравнености в планините.
По българските земи е имало активен вулканизъм, предимно подводен. Планината Кожух е най-младият в геоложко отношение вулкан на наша територия. Намира се в Санданско-Петричкото поле. Отдавна е загаснал и днес в България няма действащи вулкани.
Земетресенията, които се проявяват в следствие на динамични тектонски движения, също променят релефа. Балканският полуостров, включително и територията на България, е активен сеизмичен район. Първата сеизмографска станция у нас е създадена в София през 1882 г. Понастоящем съществува Национална мрежа за сеизмичен мониторинг, която обхваща всички сеизмични станции. Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската зона са най-опасните земетръсни зони у нас. Все още земетресенията не могат да бъдат предвидени.
Българските територия е била изложена на бавни издигания и периоди на стабилизиране на земните пластове. Периодите на затишие дават възможност за действие на външните (екогенните) земни сили, които са разрушавали, транспортирали (пренасяли) и акумулирали (наслагвали) материали. Такива периоди учените считат, че е имало неколкократно. Това е довело до създаване на абразионни и речни тераси, както и до формирането на денудационни заравнености в планините.
Карта на сеизмична опасност. Източник: Wikipedia
|
Католическата болница в Пловдив, пострадала от Чирпанското земетресение. Източник: Wikipedia
|
РЕЗЮМЕ
Произход и развитие на релефа на България
Релефът на България е резултат от взаимодействието на вътрешните (ендогенните) и външните (екзогенните) релефообразуващи процеси. През различните геоложки ери, географската среда се е променяла значително, което е оставило своя отпечатък върху съвременния релеф на страната
Главни морфоструктури
Морфоструктурите са едри форми на релефа, свързани със строежа на земната кора и възникнали под влияние на вътрешните релефообразуващи процеси. Основните морфоструктури в България са:
Едрите форми на релефа се оформят от ендогенните релефообразуващи процеси, свързани с колебателните движения на земната кора, нагъвателните процеси, сеизмичността и вулканизма. В България е имало активен вулканизъм, предимно подводен, като планината Кожух е най-младият вулкан на територията на страната.
Релефът на България е резултат от взаимодействието на вътрешните (ендогенните) и външните (екзогенните) релефообразуващи процеси. През различните геоложки ери, географската среда се е променяла значително, което е оставило своя отпечатък върху съвременния релеф на страната
Главни морфоструктури
Морфоструктурите са едри форми на релефа, свързани със строежа на земната кора и възникнали под влияние на вътрешните релефообразуващи процеси. Основните морфоструктури в България са:
- Мизийската плоча: Огромен плосък свод, изградена от нагънати метаморфни палеозойски скали, покрити със седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст.
- Балканидите: Нагъната морфоструктура, обхващаща три надлъжни части: Предбалканска, Старопланинска и Средногорска.
- Краищидите: Западната част на България, характеризираща се със сложен геоложки строеж и разпространени метаморфни и магмени скали с палеозойска възраст.
- Рило-Родопски масив: Разделен на отделни блокове от вътрешни разломи, изградени предимно от допалеозойски и палеозойски метаморфни скали.
Едрите форми на релефа се оформят от ендогенните релефообразуващи процеси, свързани с колебателните движения на земната кора, нагъвателните процеси, сеизмичността и вулканизма. В България е имало активен вулканизъм, предимно подводен, като планината Кожух е най-младият вулкан на територията на страната.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Сравнете основните морфоструктури и посочете характерните им черти.
2. Докажете с примери, че релефа в България има сложен геоложки строеж.
3. Проучете къде и кога в България са ставали мощни земетресения.
2. Докажете с примери, че релефа в България има сложен геоложки строеж.
3. Проучете къде и кога в България са ставали мощни земетресения.