Географското положение на България, природногеографските условия, нейното палеогеографско развитие и дейността на човека през различните исторически епохи определят характерните черти на живата природа в страната и нейното голямо видово и екологично биогеографско разнообразие.
1. Растителност
Съвременната растителност по българските земи се е появила в края на терциера (Вж. Геохронологичната таблица). През ледниковия период тя не е била силно повлияна от изменилите се климатични условия. Някои растителни видове са оцелели и са се запазили като реликти (Вж. Речника) – бяла и черна мура, кестен, чинар, боровинка, зеленика, топола и пр. Запазени са и някои терциерни ендемити (Вж. Речника) като рилската иглика. И в наши дни голяма част от растителните съобщества са част от появилата се по естествен път първична растителност. Промени в растителния свят на България след ледниковия период при естествени условия не са настъпили.
В резултат от антропогенната дейност са възникнали вторични растителни съобщества – дървесни, храстови и тревни. Растителността в България нас принадлежи към югоизточната провинция на Средноевропейската флористична област, което и обуславя развитието на три основни типа растителност – гори, храсти и треви.
Характерно за флората в България е наличието на вертикални растителни пояси – 4 горски (дървесни), 1 храстов и 1 тревен.
В резултат от антропогенната дейност са възникнали вторични растителни съобщества – дървесни, храстови и тревни. Растителността в България нас принадлежи към югоизточната провинция на Средноевропейската флористична област, което и обуславя развитието на три основни типа растителност – гори, храсти и треви.
Характерно за флората в България е наличието на вертикални растителни пояси – 4 горски (дървесни), 1 храстов и 1 тревен.
|
|
Източник: Pixabay
Гори. В България най-широко разпространение имат горите. Днес те заемат само 29% от територията на страната, но в минаото са заемали обширни площи. (Посочете причините за силното намаляване на горите у нас.) Дървесната растителност се състои предимно от широколистни листопадни видове. Преходното природногеографско положение на страната и свързаните с него особености на климата благоприятстват развитието на листопадните широколистни гори. Срещат се гори от дъб, бряст, цер, ясен, клен, липа и др. В по-високите части на планините те са смесени, а още по-нагоре се развиват и иглолистни гори, състоящи се от бял бор, ела, смърч с подлес от боровинки. Обикновено в най-високата част на горския пояс, но на по-ограничена територия, се срещат бялата и черната мура.
Листопадните широколистни гори заемат 3/4 от общата територия на горите, а иглолистните – 1/4. От широколистните гори най-разпространени са буковите и дъбовите.
Дъбовите гори са разпространени в ограничени територии в низините, нископланинските земи между 800 и 1000м н.в. Съставени са от летен и зимен дъб, цер и благун.
Буковите гори заемат значителни площи между 1000 и 1500 метра надморска височина, в Западна и Средна Стара планина и по-малки площи в Същинска Средна гора.
В южните и по-топли райони се простират космат дъб и келяв габър. В крайречните низини и по заливните тераси на реките се срещат малки гори от върба, елша, топола, характерни за поречието на р. Дунав и за дунавските острови. По долните течения на черноморските реки са разпространени лонгозни гори, които са съставени от ясен, бряст, дъб и различни увивни растения – дива лоза, повет, скрипка и пр.
Върбовите гори заемат заливните тераси в речните долини. В южните части на страната, крайречната дървесна растителност е съставена от елша, чинар и др.
Между 1300 и 2100 м н.в. са разпространени иглолистни гори. Те заемат големи територии в Западните Родопи, Рила, Северен Пирин, Западна и Средна Стара планина, Витоша и са съставени от бял и черен бор, смърч, ела, а най-високите части на този пояс се заемат от бяла и черна мура.
Листопадните широколистни гори заемат 3/4 от общата територия на горите, а иглолистните – 1/4. От широколистните гори най-разпространени са буковите и дъбовите.
Дъбовите гори са разпространени в ограничени територии в низините, нископланинските земи между 800 и 1000м н.в. Съставени са от летен и зимен дъб, цер и благун.
Буковите гори заемат значителни площи между 1000 и 1500 метра надморска височина, в Западна и Средна Стара планина и по-малки площи в Същинска Средна гора.
В южните и по-топли райони се простират космат дъб и келяв габър. В крайречните низини и по заливните тераси на реките се срещат малки гори от върба, елша, топола, характерни за поречието на р. Дунав и за дунавските острови. По долните течения на черноморските реки са разпространени лонгозни гори, които са съставени от ясен, бряст, дъб и различни увивни растения – дива лоза, повет, скрипка и пр.
Върбовите гори заемат заливните тераси в речните долини. В южните части на страната, крайречната дървесна растителност е съставена от елша, чинар и др.
Между 1300 и 2100 м н.в. са разпространени иглолистни гори. Те заемат големи територии в Западните Родопи, Рила, Северен Пирин, Западна и Средна Стара планина, Витоша и са съставени от бял и черен бор, смърч, ела, а най-високите части на този пояс се заемат от бяла и черна мура.
|
|
Източник: Рexels
Храстовата растителност се отнася към вторичните съобщества, защото заема мястото на изсечени в миналото гори. Представена е от шипка, драка, трънка, глог. Храсти люляк и смрадлика се срещат върху варовикови терени. В южните части на България се среща вечнозелена средиземноморска растителност, представена от храстовиден жасмин, червена хвойна, лавровишня и странджанска зеленика. Между 1600 и 2300 м н.в. (горната граница на горите) са разпространени субарктични храстови съобщества от клек и хвойна.
Тревната растителност в равнините и в полупланинските области също има вторичен характер. Тя се развива на мястото на унищожени гори. Заема големи пространства в степните части на Добруджа, в лесостепните земи на Дунавската равнина и във високия пояс на планините. Естествените ливади и пасища в страната имат важно значение за развитието на пасищното животновъдство. Билките имат голямо стопанско значение. За вътрешния и за международния пазар у нас се събират над 110 вида билки.
Най-стари дървета у нас са Гранитският дъб (възраст около 1 700 г.), Байкушевата мура (около 1 300 г.), Златолисткият чинар (около 1 300 г.), Старият бряст (Сливен, около 1000 г.) и др.
Тревната растителност в равнините и в полупланинските области също има вторичен характер. Тя се развива на мястото на унищожени гори. Заема големи пространства в степните части на Добруджа, в лесостепните земи на Дунавската равнина и във високия пояс на планините. Естествените ливади и пасища в страната имат важно значение за развитието на пасищното животновъдство. Билките имат голямо стопанско значение. За вътрешния и за международния пазар у нас се събират над 110 вида билки.
Най-стари дървета у нас са Гранитският дъб (възраст около 1 700 г.), Байкушевата мура (около 1 300 г.), Златолисткият чинар (около 1 300 г.), Старият бряст (Сливен, около 1000 г.) и др.
2. Животински свят
|
|
Източник: Рexels
България принадлежи към Палеоарктичната зоогеографска област. Преходното географско положение на страната, релефа, климата, почвите и водите са сред основните фактори за разпространението и разнообразието на животинския свят. В България се установяват около 25 000 животински вида. Тя стои на челно място по разнообразие на животинските видове в Европа. На територията на страната се обособяват няколко зоогеографски области.
Европейско-Сибирската подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Рило-Родопския масив. Тук живеят 65% средноевропейски и северноевропейски животински видове – глиган, елен, сърна, мечка, лисица, вълк, дива коза, катерица. Приците са представени от орел, сокол, сова, кълвач, глухар, скалолазка. От земноводните и влечугите са представени жаби, живораждащ гущер, алпийски тритон, дъждовник, смок, усойница.
Средиземноморската фаунистична подобласт обхваща Горнотракийската низина, най-източните части на Родопите, средните течения на р. Струма и р. Места, Странджа и черноморското крайбрежие. Средиземноморските животни са разпространени в низините. Срещат се воден плъх, колхидски фазан, влечуги – смок, усойница, пепелянка, тракийски отровен паяк, а в Странджа се среща чакал. В земите над 800 м над морска височина има средноевропейски представители.
В Южна Добруджа са разпространени животински видове характерни за Ирано-Туранската фаунистична подобласт – гризачи, скакалци и други.
Рибното богатство е значително. Във водите на Черно море има паламуд, сафрид, калкан, хамсия, скумрия, лефер, от бозайниците се срещат три вида делфини, тюлен монах. В р. Дунав и в другите реки и водоеми има шаран, мряна, моруна, сом, бяла риба, а в планинските реки – пъстърва.
Пещерната фауна е свързана със специфичните условия за живот в карстовите пещери. Срещат се над 100 животински вида, от които най-характерен е прилепът.
Запазени са и някои преходносредиземноморски видове, като пеликан, лебед и пр., които гнездят около езерото Сребърна.
Европейско-Сибирската подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Рило-Родопския масив. Тук живеят 65% средноевропейски и северноевропейски животински видове – глиган, елен, сърна, мечка, лисица, вълк, дива коза, катерица. Приците са представени от орел, сокол, сова, кълвач, глухар, скалолазка. От земноводните и влечугите са представени жаби, живораждащ гущер, алпийски тритон, дъждовник, смок, усойница.
Средиземноморската фаунистична подобласт обхваща Горнотракийската низина, най-източните части на Родопите, средните течения на р. Струма и р. Места, Странджа и черноморското крайбрежие. Средиземноморските животни са разпространени в низините. Срещат се воден плъх, колхидски фазан, влечуги – смок, усойница, пепелянка, тракийски отровен паяк, а в Странджа се среща чакал. В земите над 800 м над морска височина има средноевропейски представители.
В Южна Добруджа са разпространени животински видове характерни за Ирано-Туранската фаунистична подобласт – гризачи, скакалци и други.
Рибното богатство е значително. Във водите на Черно море има паламуд, сафрид, калкан, хамсия, скумрия, лефер, от бозайниците се срещат три вида делфини, тюлен монах. В р. Дунав и в другите реки и водоеми има шаран, мряна, моруна, сом, бяла риба, а в планинските реки – пъстърва.
Пещерната фауна е свързана със специфичните условия за живот в карстовите пещери. Срещат се над 100 животински вида, от които най-характерен е прилепът.
Запазени са и някои преходносредиземноморски видове, като пеликан, лебед и пр., които гнездят около езерото Сребърна.
|
|
Източник: Pixabay
3. Опазване на растителното и животинското богатство на България
Човекът със своята стопанска дейност е допринесъл твърде много за съществени изменения в разпространението на животинските и растителните видове. Намалели са площите и видовото разнообразие на горите. Редица растителни и животински видове са изчезнали или са застрашени от изчезване. В Червената книга на България се вписват застрашените, изчезващите и изчезналите растения и животни.
Само около 15% от горското богатство на България са гори с промишлено значение. През последните години изсичането на горите преминава разумните граници и се развиват ерозионни и свлачищни процеси.
Неразумното и хищническо отношение към животинския свят е довело до изчезването на бобъра, жерава, дроплата, а други видове са значително намалели – чакал, пеликан, дива, коза и др.
Само около 15% от горското богатство на България са гори с промишлено значение. През последните години изсичането на горите преминава разумните граници и се развиват ерозионни и свлачищни процеси.
Неразумното и хищническо отношение към животинския свят е довело до изчезването на бобъра, жерава, дроплата, а други видове са значително намалели – чакал, пеликан, дива, коза и др.
РЕЗЮМЕ
Растителност
Съвременната растителност в България се е появила в края на терциера и не е била силно повлияна от ледниковия период. В резултат на антропогенната дейност са възникнали вторични растителни съобщества. Растителността в България се разделя на три основни типа: гори, храсти и треви. Характерно за флората е наличието на вертикални растителни пояси. Най-широко разпространени са горите, които заемат 29% от територията на страната. Листопадните широколистни гори заемат 3/4 от общата територия на горите, а иглолистните – 1/4. Храстовата и тревната растителност са вторични съобщества, които заемат мястото на изсечени в миналото гори.
Животински свят
България принадлежи към Палеоарктичната зоогеографска област и има около 25 000 животински вида. Европейско-Сибирската подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Рило-Родопския масив, където живеят 65% средноевропейски и северноевропейски животински видове. Средиземноморската фаунистична подобласт обхваща Горнотракийската низина, най-източните части на Родопите, средните течения на р. Струма и р. Места, Странджа и черноморското крайбрежие. В Южна Добруджа са разпространени животински видове характерни за Ирано-Туранската фаунистична подобласт. Рибното богатство е значително, а пещерната фауна включва над 100 животински вида.
Опазване на растителното и животинското богатство
Човешката дейност е довела до съществени изменения в разпространението на животинските и растителните видове. Намалели са площите и видовото разнообразие на горите, а редица растителни и животински видове са изчезнали или са застрашени от изчезване. В Червената книга на България се вписват застрашените, изчезващите и изчезналите растения и животни.
Съвременната растителност в България се е появила в края на терциера и не е била силно повлияна от ледниковия период. В резултат на антропогенната дейност са възникнали вторични растителни съобщества. Растителността в България се разделя на три основни типа: гори, храсти и треви. Характерно за флората е наличието на вертикални растителни пояси. Най-широко разпространени са горите, които заемат 29% от територията на страната. Листопадните широколистни гори заемат 3/4 от общата територия на горите, а иглолистните – 1/4. Храстовата и тревната растителност са вторични съобщества, които заемат мястото на изсечени в миналото гори.
Животински свят
България принадлежи към Палеоарктичната зоогеографска област и има около 25 000 животински вида. Европейско-Сибирската подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Рило-Родопския масив, където живеят 65% средноевропейски и северноевропейски животински видове. Средиземноморската фаунистична подобласт обхваща Горнотракийската низина, най-източните части на Родопите, средните течения на р. Струма и р. Места, Странджа и черноморското крайбрежие. В Южна Добруджа са разпространени животински видове характерни за Ирано-Туранската фаунистична подобласт. Рибното богатство е значително, а пещерната фауна включва над 100 животински вида.
Опазване на растителното и животинското богатство
Човешката дейност е довела до съществени изменения в разпространението на животинските и растителните видове. Намалели са площите и видовото разнообразие на горите, а редица растителни и животински видове са изчезнали или са застрашени от изчезване. В Червената книга на България се вписват застрашените, изчезващите и изчезналите растения и животни.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ1. Защо растителността се нарича флора, а животинския свят – фауна в географията, ботаниката и зоологията? Проучете.
2. Посочете главните закономерности в разпространението на растителния и животинския свят в България. На какво се дължат? 3. Проучете кои са характерните растителни и животински видове в избрана от вас област в България. Представете изследването си по подходящ начин и в избрана от вас форма. |
|