Васильов връх– най-високата точка на Предбалкана. Източник: Pixabay
|
Белоградчишки скали. Източник: Pixabay
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Старопланинска област. Източник: https://www.book.store.bg
Проследете върху картата едрите форми на релефа и реките в Предбалкана.
Предбалканът се състои от отделни, успоредно разположени ридове и планини. Неговата речна мрежа е много сложна. Дълбоки надлъжни и напречни долини са образувани от реките, протичащи през Предбалкана.
Добре обособени котловини – Ботевградска, Севлиевска – са образувани между планинските ридове. Дълбоки и живопис проломи прорязват напречно Предбалкана. Той се поделя на три части – Западна, Средна и Източна.
Западната част на Предбалкана се простира между долините на реките Тимок и Малки Искър. Тук се издигат планините Широка и Веслец. В Западен Предбалкан се издигат красивите Белоградчишки скали, Добре развит е карсът.
На изток от долините на Искър и Малки Искър до долината на Стара река на запад се простира Средната част на Предбалкана. В тази част са разположени планините Ловчанска, Васильовска с първенеца на Предбалкана връх Васильов (1490 м). В Средния Предбалкан се простират Търновските, Севлиевските, Микренските, Ловчанските височини, Деветашкото плато и ридът Стражата. Долините на реките Вит, Осъм, Росица, Янтра и притоците им прорязват тези позитивни форми на релефа. В района е добре развит карстът.
Източната част е разположена между долината на Стара река на запад и Черно море на изток. Планините Лиса, Преславска и Драгоевска се издигат в Източен Предбалкан. Добре изразен е проломът на р. Голяма Камчия. На запад от Лиса се простира областта Сланник, на изток – Герлово.
Предбалканът се състои от отделни, успоредно разположени ридове и планини. Неговата речна мрежа е много сложна. Дълбоки надлъжни и напречни долини са образувани от реките, протичащи през Предбалкана.
Добре обособени котловини – Ботевградска, Севлиевска – са образувани между планинските ридове. Дълбоки и живопис проломи прорязват напречно Предбалкана. Той се поделя на три части – Западна, Средна и Източна.
Западната част на Предбалкана се простира между долините на реките Тимок и Малки Искър. Тук се издигат планините Широка и Веслец. В Западен Предбалкан се издигат красивите Белоградчишки скали, Добре развит е карсът.
На изток от долините на Искър и Малки Искър до долината на Стара река на запад се простира Средната част на Предбалкана. В тази част са разположени планините Ловчанска, Васильовска с първенеца на Предбалкана връх Васильов (1490 м). В Средния Предбалкан се простират Търновските, Севлиевските, Микренските, Ловчанските височини, Деветашкото плато и ридът Стражата. Долините на реките Вит, Осъм, Росица, Янтра и притоците им прорязват тези позитивни форми на релефа. В района е добре развит карстът.
Източната част е разположена между долината на Стара река на запад и Черно море на изток. Планините Лиса, Преславска и Драгоевска се издигат в Източен Предбалкан. Добре изразен е проломът на р. Голяма Камчия. На запад от Лиса се простира областта Сланник, на изток – Герлово.
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Белоградчишки скали. Източник: Pixabay
|
Деветашка пещера. Източник: Wikipedia
|
Мезозойски седименти представят скалната основа в Предбалкана. Между тях преобладават варовитите скали, които изграждат правилни синклинални и антиклинални гънки. Белоградчишката, Тетевенската, Габровско-Еленската и Преславската антиклинала имат най-голямо значение за съвремения релеф на Предбалкана. Предбалканът е бил подложен на трикратни издигания, съчетани с периоди на тектонски покой през терциера. Денудационни заравнености, различни по височина и възраст, са резултат от действието на релефообразуващите процеси в този период. Синклиналите са запълнени с наноси от реките, а антиклиналите са били разрушени. Вследствие на многократни издигания на Предбалкана, прекъсвани от периоди на отлагане на наноси от реките през кватернера, реките образуват дълбоки долини с няколко речни тераси. Проломите на реките Искър, Осъм, Огоста, Росица, Янтра и Вит са завършили своето образуване в този геоложки период. Сред тях е със своята живописност проломът на река Янтра при Велико Търново. Разнообразието на скалните форми в Предбалкана е голямо. Белограчишките скали са били изваяни в течение на хилядолетия в конгломерати и червени пясъчници.
Варовиците в околностите на Севлиево, Търново, Тетевен, Белоградчик са образували карстов релеф и редица недостъпни скални венци и скални стени.
В Предбалкана има много красиви карстови пещери. Особено интересни са Магурата (близо до гр. Димово), Съева дупка (Ловешко), Бачо Киро (Дряновско).
Полезните изкопаеми в Предбалкана са малко. В Троянско има находище на керамични глини. На много места в областта се срещат строителни материали. Залежите на въглища в Белограчишко, Троянско и Тетевенско са малки и нямат стопанско значение, както и находището на железни руди в Троянско. Природен газ е открит в Ловешко. Варовиците, които се използват за производство на цимент, облицовка на сгради и глините в Троянско са с важно стопанско значение.
Варовиците в околностите на Севлиево, Търново, Тетевен, Белоградчик са образували карстов релеф и редица недостъпни скални венци и скални стени.
В Предбалкана има много красиви карстови пещери. Особено интересни са Магурата (близо до гр. Димово), Съева дупка (Ловешко), Бачо Киро (Дряновско).
Полезните изкопаеми в Предбалкана са малко. В Троянско има находище на керамични глини. На много места в областта се срещат строителни материали. Залежите на въглища в Белограчишко, Троянско и Тетевенско са малки и нямат стопанско значение, както и находището на железни руди в Троянско. Природен газ е открит в Ловешко. Варовиците, които се използват за производство на цимент, облицовка на сгради и глините в Троянско са с важно стопанско значение.
Деветашко плато, река Осъм. Източник: Wikipedia
|
Пещера Магура. Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
Характеризирайте хидрограмата на р. Вит.
Предбалканът има умереноконтинентален климат. Характеризира се с отрицателни средни януарски температури, високи средни и ниски температури и относително голяма температурна амплитуда. Средните годишни темература са около 10 – 11°С. Летните температури в Предбалкана са по-ниски в сравнение с тези в Дунавската равнина с 1-2 градуса. Характерът на релефа обуславя и изменението на температурите.
Годишните валежи са между 600 и 1000 мм. През зимата се появяват в ниските части на котловините и надлъжните долини условия за образуване на температурни инверсии. Увеличаването на годишната сума на валежите в посока към Главната старопланинска верига е характерна особеност на Предбалкана. Причината за това е планинската преграда, която представлява високата Стара планина. Подобен ефект нас се наблюдава и в западната част на Предбалкана, където в района на Вършец валежите са до 900 мм. В източната част на Предбалкана те са 650-750 мм, а в най-източните части са под 600 мм.
В ниските части на Предбалкана снежната покривка е тънка и краткотрайна, задържа се от 3 до 4,5 месеца.
Преобладаващите ветрове са западни, често се проявяват фьоновите ветрове.
Реките в Предбалкана се характеризират с дъждовно-снежен, дъждовен и карстов режим. Дъждовно-снежният режим се отличава с ранно пролетен максимум на оттока през месеците март и април и августовско-септемврийски минимум.
Предбалканът е район с дълбоко окарствяване в някои свои части и това благоприятства образуването на подземен отток, появата на множество карстови извори и наличие на карстов речен режим. Неблагоприятно природно явление е прииждането на реките в Предбалкана, което често има катастрофални последици. Някои реки имат обилно карстово подхранване – десните притоци на р. Вит и р. Панега.
Минерални води има при Вършец, Шипково, Троянско, Вонеща вода, Върбица. Всичките се използват за балнеолечение.
Годишните валежи са между 600 и 1000 мм. През зимата се появяват в ниските части на котловините и надлъжните долини условия за образуване на температурни инверсии. Увеличаването на годишната сума на валежите в посока към Главната старопланинска верига е характерна особеност на Предбалкана. Причината за това е планинската преграда, която представлява високата Стара планина. Подобен ефект нас се наблюдава и в западната част на Предбалкана, където в района на Вършец валежите са до 900 мм. В източната част на Предбалкана те са 650-750 мм, а в най-източните части са под 600 мм.
В ниските части на Предбалкана снежната покривка е тънка и краткотрайна, задържа се от 3 до 4,5 месеца.
Преобладаващите ветрове са западни, често се проявяват фьоновите ветрове.
Реките в Предбалкана се характеризират с дъждовно-снежен, дъждовен и карстов режим. Дъждовно-снежният режим се отличава с ранно пролетен максимум на оттока през месеците март и април и августовско-септемврийски минимум.
Предбалканът е район с дълбоко окарствяване в някои свои части и това благоприятства образуването на подземен отток, появата на множество карстови извори и наличие на карстов речен режим. Неблагоприятно природно явление е прииждането на реките в Предбалкана, което често има катастрофални последици. Някои реки имат обилно карстово подхранване – десните притоци на р. Вит и р. Панега.
Минерални води има при Вършец, Шипково, Троянско, Вонеща вода, Върбица. Всичките се използват за балнеолечение.
|
|
Шипково. Източник: https://www.planinskirai.bg/
4. Почви, растителен и животински свят
Тъмносивите почви са характерни за северната част на Предбалкана, за южната – сивите горски почви. Във високата част на областта над 1000 м н.в. са представени светлокафяви горски почви и букови гори.
В карстовите райони преобладават рендзините (хумусно-карбонатни почви), а по широките долини – алувиално-ливадните. На много места в Предбалкана има активна почвена ерозия, което се дължи на обезлесяването.
Естествената растителност е предимно горска и храстова – цер, габър, благун, бук, сребриста липа, дрян, леска, глог, шипка. В миналото са съществували гъсти гори. Днес от тях са останали малки пространства. Върху алувиалните и алувиално-ливадните почви е развита, влаголюбива, тревиста и горска растителност – елша, тополи, върби.
Тревната растителност е представена главно от белизма, луковична ливадина, власатка, садина, полевица. Тези треви заемат естествените пасища, които са широко разпространени в Предбалкана. В този район се наблюдава изкуствено залесяване, предимно с иглолистни видове, лиственица, смърч, ела и най-вече с черен и бял бор.
Животинският свят е представен от видове характерни за евросибирския и европейския тип, средиземноморски видове тук се срещат рядко, заради бариерата на Стара планина. Животинският свят е смесица от планински и равнинни животински видове.
От птиците се срещат горските гълъби, забулената сова, малкият орел, обикновената гургутка, различни видове коприварчета, дроздове, мухоловки, а от бозайниците благороден елен, сърна, глиган, сънливец и горска мишка.
В карстовите райони преобладават рендзините (хумусно-карбонатни почви), а по широките долини – алувиално-ливадните. На много места в Предбалкана има активна почвена ерозия, което се дължи на обезлесяването.
Естествената растителност е предимно горска и храстова – цер, габър, благун, бук, сребриста липа, дрян, леска, глог, шипка. В миналото са съществували гъсти гори. Днес от тях са останали малки пространства. Върху алувиалните и алувиално-ливадните почви е развита, влаголюбива, тревиста и горска растителност – елша, тополи, върби.
Тревната растителност е представена главно от белизма, луковична ливадина, власатка, садина, полевица. Тези треви заемат естествените пасища, които са широко разпространени в Предбалкана. В този район се наблюдава изкуствено залесяване, предимно с иглолистни видове, лиственица, смърч, ела и най-вече с черен и бял бор.
Животинският свят е представен от видове характерни за евросибирския и европейския тип, средиземноморски видове тук се срещат рядко, заради бариерата на Стара планина. Животинският свят е смесица от планински и равнинни животински видове.
От птиците се срещат горските гълъби, забулената сова, малкият орел, обикновената гургутка, различни видове коприварчета, дроздове, мухоловки, а от бозайниците благороден елен, сърна, глиган, сънливец и горска мишка.
|
|
|
Дива свиня с малките си. Източник: Wikipedia
|
Голямо коприварче. Източник: Wikipedia
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Ниските части на Предбалкана, които в миналото са били заети от гори и храсти, днес се използват за земеделски дейности, като върху тях се отглеждат зърнени култури и лозя. Отглеждането на картофи, ръж, фуражни култури, трайни насаждения(сливи, череши, касис, малини) е развито в по-високите части на областта.
Развива се и пасищното животновъдство поради наличието на ливади и пасища.
Туризмът се развива на основата на рекреационните ресурси.
Силното влияние на човека е довело до замърсяване на почвата, водите и атмосферата в районите на по-големите промишлени центрове. – Велико Търново, Враца, Ловеч, Монтана, Севлиево.
Ерозията е характерна за почвите на Предбалкана. За опазване на редки растителни животински видове са създадени резерватите „Училищна гора“ в Ботевградско, „Патлейна“ и „Дервиша“ в Преславско.
Развива се и пасищното животновъдство поради наличието на ливади и пасища.
Туризмът се развива на основата на рекреационните ресурси.
Силното влияние на човека е довело до замърсяване на почвата, водите и атмосферата в районите на по-големите промишлени центрове. – Велико Търново, Враца, Ловеч, Монтана, Севлиево.
Ерозията е характерна за почвите на Предбалкана. За опазване на редки растителни животински видове са създадени резерватите „Училищна гора“ в Ботевградско, „Патлейна“ и „Дервиша“ в Преславско.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Предбалканът се състои от отделни, успоредно разположени ридове и планини. Речната мрежа е много сложна, с дълбоки надлъжни и напречни долини. Обособени са три части: Западна, Средна и Източна.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Мезозойските седименти преобладават в скалната основа. Варовиците са основни и образуват карстов релеф. Полезните изкопаеми са малко, като керамични глини и строителни материали.
Климат и води Климатът е умереноконтинентален с отрицателни средни януарски температури и високи летни температури. Валежите варират между 600 и 1000 мм годишно. Реките имат дъждовно-снежен режим и често прииждат, което води до катастрофални последици.
Почви, растителен и животински свят
Почвите варират от тъмносиви до светлокафяви горски почви. Растителността е предимно горска и храстова, а животинският свят включва видове характерни за евросибирския и европейския тип.
Стопанско използване и екологични проблеми
Ниските части се използват за земеделие, а по-високите за пасищно животновъдство. Туризмът се развива на основата на рекреационните ресурси. Замърсяването на почвата, водите и атмосферата е сериозен проблем, както и ерозията на почвите.
Предбалканът се състои от отделни, успоредно разположени ридове и планини. Речната мрежа е много сложна, с дълбоки надлъжни и напречни долини. Обособени са три части: Западна, Средна и Източна.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Мезозойските седименти преобладават в скалната основа. Варовиците са основни и образуват карстов релеф. Полезните изкопаеми са малко, като керамични глини и строителни материали.
Климат и води Климатът е умереноконтинентален с отрицателни средни януарски температури и високи летни температури. Валежите варират между 600 и 1000 мм годишно. Реките имат дъждовно-снежен режим и често прииждат, което води до катастрофални последици.
Почви, растителен и животински свят
Почвите варират от тъмносиви до светлокафяви горски почви. Растителността е предимно горска и храстова, а животинският свят включва видове характерни за евросибирския и европейския тип.
Стопанско използване и екологични проблеми
Ниските части се използват за земеделие, а по-високите за пасищно животновъдство. Туризмът се развива на основата на рекреационните ресурси. Замърсяването на почвата, водите и атмосферата е сериозен проблем, както и ерозията на почвите.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. Съберете доказателства в подкрепа на твърдението „Предбалканът е населен от дълбока древност“.
2. На какво се дължат различията на климата в Предбалкана и в Дунавската равнина? 3. Кой български природен обект беше номиниран за участие в класацията „Новите седем чудеса на света“? Подгответе презентация за този обект. |
|