Почвите са един от главните елементи на природната среда. На територията на България те са много разнообразни. Основно свойство на почвите е тяхното плодородие, с което оказват голямо влияние върху различни стопански дейности.
1. Обща характеристика
В България са разпространени 17 типа почви и 42 подтипа. Те формират разнообразната почван покривка на страната. Това се дължи на географското положение, на особеностите на елементите на природната среда, на природните компоненти – скалите, климата, релефа, растителността. Образуването и разпространението на типовете почви се дължи на специфичното съчетание на определени фактори. Тези фактори са биотични, абиотични и антропогенни, т.е. в резултат от човешката дейност.
На територията на страната се формират три почвени области:
На територията на страната се формират три почвени области:
- Севернобългарска – с преобладаващи черноземи и сиви горски почви, обхваща Северна България;
- Южнобългарска – канелени горски почви и смолници, простира се на територията на Южна България без високите планини;
- Планинска – обхваща земите с надморска височина над 800 м, разпространени са кафяви горски и планинско – ливадни почви.
Почви. Източник: s.shopeee.com/uae8
2. Хоризонтално зониране на почвите
Хоризонталното зониране на почвите е представено чрез редуване от север на юг на черноземни почви, сиви горски, канелени горски, смолници и жълтоземни почви.
Черноземните почви заемат около 20% от почвената покривка на страната. Те са образувани в Дунавската равнина върху льосова покривка и под влияние на степна растителност и сух климат. Те имат дебел хумусен хоризонт и богато съдържание на хумус, което ги прави много плодородни.
Сивите горски почви се образуват при лесостепни и горски условия. Местата, заети от дъбови гори с има по-голямо овлажняване предоставят добри условия за развитие на сивите горски почви. Разпространени са в най-южните и най-високите части на Дунавската роднина и разпространени са предимно в Предбалкана на места с надморска височина до 800 метра. Те имат по-малко хумус и се отличават с по-ниско плодородие от черноземните почви. Подходящи са за отглеждане на трайни насаждения овощия, лозя и др.
Канелените горски почви заемат полупланинските райони на Южна България с надморска височина до 700-800 метра. Образувани са върху разнообразна скална основа и при развитие на топлолюбива горска растителност и средиземноморско климатично влияние. Канелените горски почви заемат най-големи площи от територията на страната. По хумусното си съдържание се доближават до сивите горски почви. Добре се развиват върху тях трайни насаждения, зърнени и технически култури и др. При тях се наблюдават силно изразени почвено-ерозионни процеси.
Смолниците са разпространени в южните части на европейския континент. У нас вземат големи територии в най-ниските части на релефа – в Среднотунджанската, Горнотракийската и Бургаската низина, в Радомирската и в Софийската котловина. Те са богати на хумус и имат черен цвят. При обилни валежи или при напояване набъбват, стават много лепкави и тежки за обработка, а при засушаване образуват големи пукнатини. Подходящи са за отглеждане на всички наши земеделски култури.
Жълтоземните почви заемат ограничени площи в Дервентските възвишения и Странджа. Развили са се при някогашен по-топъл и по-влажен климат при влаголюбива и топлолюбива горска растителност.
Черноземните почви заемат около 20% от почвената покривка на страната. Те са образувани в Дунавската равнина върху льосова покривка и под влияние на степна растителност и сух климат. Те имат дебел хумусен хоризонт и богато съдържание на хумус, което ги прави много плодородни.
Сивите горски почви се образуват при лесостепни и горски условия. Местата, заети от дъбови гори с има по-голямо овлажняване предоставят добри условия за развитие на сивите горски почви. Разпространени са в най-южните и най-високите части на Дунавската роднина и разпространени са предимно в Предбалкана на места с надморска височина до 800 метра. Те имат по-малко хумус и се отличават с по-ниско плодородие от черноземните почви. Подходящи са за отглеждане на трайни насаждения овощия, лозя и др.
Канелените горски почви заемат полупланинските райони на Южна България с надморска височина до 700-800 метра. Образувани са върху разнообразна скална основа и при развитие на топлолюбива горска растителност и средиземноморско климатично влияние. Канелените горски почви заемат най-големи площи от територията на страната. По хумусното си съдържание се доближават до сивите горски почви. Добре се развиват върху тях трайни насаждения, зърнени и технически култури и др. При тях се наблюдават силно изразени почвено-ерозионни процеси.
Смолниците са разпространени в южните части на европейския континент. У нас вземат големи територии в най-ниските части на релефа – в Среднотунджанската, Горнотракийската и Бургаската низина, в Радомирската и в Софийската котловина. Те са богати на хумус и имат черен цвят. При обилни валежи или при напояване набъбват, стават много лепкави и тежки за обработка, а при засушаване образуват големи пукнатини. Подходящи са за отглеждане на всички наши земеделски култури.
Жълтоземните почви заемат ограничени площи в Дервентските възвишения и Странджа. Развили са се при някогашен по-топъл и по-влажен климат при влаголюбива и топлолюбива горска растителност.
|
|
|
Чернозем. Източник: pxhere.com/
|
Кафяви почви. Източник:Pixabay
|
3. Височинно зониране на почвите
Височинното зониране се дължи на промяната на надморската височина и е характерно за високите планини.
Във височинния пояс от 1000 до 2000 метра при букова и иглолистна горска растителност са развити кафяви горски почви. Те са разпространени в планинските земи над 800 до 1000 метра надморска височина, а в Стара планина над 1200 метра. Дебелината на почвения слой е сравнително малка. Почвите са леки, рохкави, плитки, с тънък хумусен хоризонт. Не се отличават с голямо плодородие. Почти навсякъде териториите с кафяви почви са заети от естествени гори, а там където горите са изсечени, са покрити от ливади и пасища. Върху тях добре виреят картофи, хмел, ръж и др.
Планинско-ливадните почви са разпространени над 2000 метра н.в. По-голяма част от високопланинските пасища в България се развиват върху този почвен тип. Слабо плодородни, с тънък профил, на цвят са кафяво–черни.
Във височинния пояс от 1000 до 2000 метра при букова и иглолистна горска растителност са развити кафяви горски почви. Те са разпространени в планинските земи над 800 до 1000 метра надморска височина, а в Стара планина над 1200 метра. Дебелината на почвения слой е сравнително малка. Почвите са леки, рохкави, плитки, с тънък хумусен хоризонт. Не се отличават с голямо плодородие. Почти навсякъде териториите с кафяви почви са заети от естествени гори, а там където горите са изсечени, са покрити от ливади и пасища. Върху тях добре виреят картофи, хмел, ръж и др.
Планинско-ливадните почви са разпространени над 2000 метра н.в. По-голяма част от високопланинските пасища в България се развиват върху този почвен тип. Слабо плодородни, с тънък профил, на цвят са кафяво–черни.
4. Азонални почви
От групата на азоналните почвени типове алувиално–ливадните почви са представени най-широко. Разпространението им е свързано с заливните тераси по течението на големите реки. Образуват се при богата ливадна растителност и постоянно овлажняване. Те се отличават с голямо плодородие и са богати на хумус, подходящи са за зеленчукопроизводство, оризопроизводство и др.
Хумусно-карбонатните почви (рендзини) са характерни за районите , в които е развит карст. Имат добре оформен хумусен хоризонт (3 – 7%), но се отличават с плитък профил. Върху тях се отглеждат успешно някои зърнени и технически култури, както и овощия.
Хумусно-карбонатните почви (рендзини) са характерни за районите , в които е развит карст. Имат добре оформен хумусен хоризонт (3 – 7%), но се отличават с плитък профил. Върху тях се отглеждат успешно някои зърнени и технически култури, както и овощия.
5. Опазване на почвите
Почвената покривка е много важен компонент на природната среда. Без качествени почви не може да се развива добро земеделие, което оказва влияние върху изхранването на населението.
Обработваемият почвен фонд България е ограничен. Той трябва да се използва много разумно и да се опазва от замърсяване и от унищожаване. Ерозията, заблатяването, засоляването, увеличаването на киселинността на почвите са явления, които силно влошават качествата на почвите. Почти 50% от поземления фонд в България се нуждае от подобрение.
Плодородните почви често се отнемат от обработваемия фонд, за да се строи върху тях.
Сериозен проблем в България е ерозирането на почвите.
Наложително е разработване на дългосрочни програми за опазване, възстановяване и разумно използване на почвеното богатство.
Обработваемият почвен фонд България е ограничен. Той трябва да се използва много разумно и да се опазва от замърсяване и от унищожаване. Ерозията, заблатяването, засоляването, увеличаването на киселинността на почвите са явления, които силно влошават качествата на почвите. Почти 50% от поземления фонд в България се нуждае от подобрение.
Плодородните почви често се отнемат от обработваемия фонд, за да се строи върху тях.
Сериозен проблем в България е ерозирането на почвите.
Наложително е разработване на дългосрочни програми за опазване, възстановяване и разумно използване на почвеното богатство.
Ерозия. Източник: s.shopeee.com/qzhd
|
Строителство. Източник: pxhere.com/
|
РЕЗЮМЕ
Обща характеристика на почвите в България
В България има 17 типа и 42 подтипа почви, които се формират в зависимост от географското положение и природните компоненти като скали, климат, релеф и растителност.
Почвени области
Редуване на черноземни почви, сиви горски, канелени горски, смолници и жълтоземни почви от север на юг.
Височинно зониране на почвите
Кафяви горски почви във височинния пояс от 1000 до 2000 метра.
Планинско-ливадни почви над 2000 метра.
Азонални почви
Алувиално-ливадни почви по заливните тераси на големите реки.
Хумусно-карбонатни почви (рендзини) в карстови райони.
Опазване на почвите
Почвената покривка е важен компонент на природната среда и е необходимо разработване на дългосрочни програми за опазване и разумно използване на почвеното богатство.
В България има 17 типа и 42 подтипа почви, които се формират в зависимост от географското положение и природните компоненти като скали, климат, релеф и растителност.
Почвени области
- Севернобългарска: Преобладават черноземи и сиви горски почви.
- Южнобългарска: Канелени горски почви и смолници.
- Планинска: Кафяви горски и планинско-ливадни почви.
Редуване на черноземни почви, сиви горски, канелени горски, смолници и жълтоземни почви от север на юг.
Височинно зониране на почвите
Кафяви горски почви във височинния пояс от 1000 до 2000 метра.
Планинско-ливадни почви над 2000 метра.
Азонални почви
Алувиално-ливадни почви по заливните тераси на големите реки.
Хумусно-карбонатни почви (рендзини) в карстови райони.
Опазване на почвите
Почвената покривка е важен компонент на природната среда и е необходимо разработване на дългосрочни програми за опазване и разумно използване на почвеното богатство.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Защо на територията на България има голямо почвено разнообразие?
2. Кои са главните закономерности в разпространението на почвите?
3. Предложете мерки за опазване на почвеното богатство.
2. Кои са главните закономерности в разпространението на почвите?
3. Предложете мерки за опазване на почвеното богатство.