1. Обща характеристика
В резултат на сложни геоложки и тектонски процеси, протичащи в земните недра, се образуват полезните изкопаеми. В България се срещат разнообразни полезни изкопаеми, но някои от тях са в малки количества. Това се дължи на сложното и дълго палеогеографско развитие на земите ни. За стопанското развитие на страната те са едни от най-важните природногеографски условия. Поделят се на три големи групи: горивни полезни изкопаеми, рудни полезни изкопаеми и нерудни полезни изкопаеми.
2. Горивни полезни изкопаеми
Горивните полезни изкопаеми са важен енергиен източник. Срещат се и в трите агрегатни състояния – твърдо (въглища), течно (нефт) и газообразно (природен газ).
Въглищата се поделят на антрацитни, черни, кафяви и лигнитни в зависимост от възрастта, от цвета, от пепелното съдържание, от степента на овъгляване. Антрацитните и черните въглища, а също и кафявите, се намират на значителна дълбочина, което оскъпява и затруднява тяхното добиване.
Лигнитните въглища са с по-млада геоложка възраст. Те имат ниска калоричност. У нас те се намират на малка дълбочина и на дебели пластове, което улеснява проучването и тяхното разработване. В България са разкрити 15 басейна на лигнитни въглища, но не всички се експлоатират. В Маришкия басейн се намират над 80% от запасите на лигнитни въглища в България. Добивът се осъществява в открити рудници, заради малката дълбочина на въглищните пластове. Софийският басейн притежава около 20% от запасите на лигнитни въглища в България. Лигнити се срещат още и в Ломския и в Елховския басейн.
Кафявите въглища имат по-висока калоричност от лигнитните. Най-големи запаси има в Бобовдолския басейн – около 60% от общото количество. Пернишкият басейн има по-малки количества кафяви въглища. Останалите находища на тези полезни изкопаеми не се експлоатират (Бургаски, Пирински и Николаевски басейн).
Черните въглища се добиват главно в Балканския минен басейн, където функционира единствената мина за добив на тези полезни изкопаеми в България. Тяхната калоричност е висока. В Добруджанския въглищен басейн са разкрити черни въглища, но той не се разработва заради голямата дълбочина, на която се намират въглищните пластове.
С най-висока калоричност са антрацитните въглища. Те се срещат само в района на Западна Стара планина (Свогенско и гара Томпсън) Общите промишлени количества са много малки и нямат значение за стопанството на страната.
В България нефт е открит в района на Плевенско и в северната част на черноморското крайбрежие. Запасите са силно ограничени и добивите са много малки.
Природен газ е открит в Варненско и в Ловешко. Находищата са ограничени.
Поради недостатъчните горивни ресурси, се налага България да внася тези основни суровини за стопанството.
Въглищата се поделят на антрацитни, черни, кафяви и лигнитни в зависимост от възрастта, от цвета, от пепелното съдържание, от степента на овъгляване. Антрацитните и черните въглища, а също и кафявите, се намират на значителна дълбочина, което оскъпява и затруднява тяхното добиване.
Лигнитните въглища са с по-млада геоложка възраст. Те имат ниска калоричност. У нас те се намират на малка дълбочина и на дебели пластове, което улеснява проучването и тяхното разработване. В България са разкрити 15 басейна на лигнитни въглища, но не всички се експлоатират. В Маришкия басейн се намират над 80% от запасите на лигнитни въглища в България. Добивът се осъществява в открити рудници, заради малката дълбочина на въглищните пластове. Софийският басейн притежава около 20% от запасите на лигнитни въглища в България. Лигнити се срещат още и в Ломския и в Елховския басейн.
Кафявите въглища имат по-висока калоричност от лигнитните. Най-големи запаси има в Бобовдолския басейн – около 60% от общото количество. Пернишкият басейн има по-малки количества кафяви въглища. Останалите находища на тези полезни изкопаеми не се експлоатират (Бургаски, Пирински и Николаевски басейн).
Черните въглища се добиват главно в Балканския минен басейн, където функционира единствената мина за добив на тези полезни изкопаеми в България. Тяхната калоричност е висока. В Добруджанския въглищен басейн са разкрити черни въглища, но той не се разработва заради голямата дълбочина, на която се намират въглищните пластове.
С най-висока калоричност са антрацитните въглища. Те се срещат само в района на Западна Стара планина (Свогенско и гара Томпсън) Общите промишлени количества са много малки и нямат значение за стопанството на страната.
В България нефт е открит в района на Плевенско и в северната част на черноморското крайбрежие. Запасите са силно ограничени и добивите са много малки.
Природен газ е открит в Варненско и в Ловешко. Находищата са ограничени.
Поради недостатъчните горивни ресурси, се налага България да внася тези основни суровини за стопанството.
Мина за добив на въглища. Източник: Pixabay
|
Добив на лигнитни въглища в мини Марица - изток. Открит рудник. Източник: www.marica-iztok.com/cms/core/get_img.php?f=../user/gallery/7/brs-copy.jpg
|
3. Рудни полезни изкопаеми
Рудните полезни изкопаеми са много важни за развитието на металургията и машиностроенето. Те се срещат в палеозойски и в по-млади магмени скали. Поделят се на няколко групи: руди на черните метали, руди на цветните метали, руди на благородните метали, руди на редките метали.
Руди на черните метали са железните, мангановите и хромовите руди.
България е бедна на железни руди. Най-голямо е Кремиковското железорудно находище, в което се намират около 80% от запасите на железни руди в страната. То е разположено е недалече от София в района на Кремиковци. Рудата е бедна на метално съдържание. Край с. Мартиново (Монтанско) и с. Крумово (Ямболско) също има находища на железни руди, но те не се експлоатират.
Залежите на манганови руди са сред най-големите в Европа. Находищата са край с. Оброчище (Добричко), в Софийско и Варненско.
Хромова руда има в малки количества в района на гр. Крумовград (Кърджалийско) и край Асеновград.
Сравнително големи количества в България има от рудите на цветните метали. Около 60% от запасите на оловно–цинкови руди са съсредоточени в Родопите – Рудозем, Мадан, Лъки и пр. В Осоговска планина и Сакар също са открити находища на оловно-цинкови руди с промишлено значение.
Медни руди се добиват в Панагюрско, Етрополско, Бургаско и Врачанско. Металното съдържание в рудата е ниско и се налага обогатяване, което довежда до сериозни екологични проблеми.
В много от рудите на цветните метали се съдържат и други елементи, които са много ценни, като злато, сребро, платина, антимон, молибден, никел и пр.
Руди на черните метали са железните, мангановите и хромовите руди.
България е бедна на железни руди. Най-голямо е Кремиковското железорудно находище, в което се намират около 80% от запасите на железни руди в страната. То е разположено е недалече от София в района на Кремиковци. Рудата е бедна на метално съдържание. Край с. Мартиново (Монтанско) и с. Крумово (Ямболско) също има находища на железни руди, но те не се експлоатират.
Залежите на манганови руди са сред най-големите в Европа. Находищата са край с. Оброчище (Добричко), в Софийско и Варненско.
Хромова руда има в малки количества в района на гр. Крумовград (Кърджалийско) и край Асеновград.
Сравнително големи количества в България има от рудите на цветните метали. Около 60% от запасите на оловно–цинкови руди са съсредоточени в Родопите – Рудозем, Мадан, Лъки и пр. В Осоговска планина и Сакар също са открити находища на оловно-цинкови руди с промишлено значение.
Медни руди се добиват в Панагюрско, Етрополско, Бургаско и Врачанско. Металното съдържание в рудата е ниско и се налага обогатяване, което довежда до сериозни екологични проблеми.
В много от рудите на цветните метали се съдържат и други елементи, които са много ценни, като злато, сребро, платина, антимон, молибден, никел и пр.
Добив на медни руди в Асарел–Медет (Панагюрско). Източник: s.shopeee.com/pbWf
4. Нерудни полезни изкопаеми
Широко разпространение и много голямо разнообразие в България имат нерудните полезни изкопаеми. Открити са находища на около 60 вида. Те имат метаморфен или седиментен произход.
Мраморите се срещат в Пирин, в Западните Родопи, в Сакар, в Стара планина и в Странджа. Варовиците и варовитите пясъчници се срещат в Западна Стара планина, в източната част на Дунавската равнина, в Краището. Повсеместно разпространени са чакълите и пясъците. От национално значение са находищата на каолин, гипс, барит, каменна сол, кварцов пясък, огнеупорни глини. Ценна суровина за стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост е каолинът. Той се среща в Източната част на Дунавската равнина, района на Ветово и Каолиново. Най-големи находища на барит има в източната част на Западна Стара планина.
Незаменим строителен материал е гипсът, който се среща в района на Раднево и с. Кошава.
Основна суровина за производството на цимент и вар е варовикът, който се използва още като облицовъчен материал и в строителството.
Широко разпространени са огнеупорните глини, които са многоценни, но с ограничени запаси. Срещат се в Плевенско и Пернишко. Керамичните глини са най-широко разпространени. На територията на България от тях се произвеждат тухли и цигли (керемиди). В района на Троянско и Трънско се срещат глини, които са подходящи за изработване на битова керамика. Значението на находището на каменна сол около Провадия е много голямо.
Перлитът и трасът в Кърджалийско, флуоритите в Санданско също са с промишлено значение.
Мраморите се срещат в Пирин, в Западните Родопи, в Сакар, в Стара планина и в Странджа. Варовиците и варовитите пясъчници се срещат в Западна Стара планина, в източната част на Дунавската равнина, в Краището. Повсеместно разпространени са чакълите и пясъците. От национално значение са находищата на каолин, гипс, барит, каменна сол, кварцов пясък, огнеупорни глини. Ценна суровина за стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост е каолинът. Той се среща в Източната част на Дунавската равнина, района на Ветово и Каолиново. Най-големи находища на барит има в източната част на Западна Стара планина.
Незаменим строителен материал е гипсът, който се среща в района на Раднево и с. Кошава.
Основна суровина за производството на цимент и вар е варовикът, който се използва още като облицовъчен материал и в строителството.
Широко разпространени са огнеупорните глини, които са многоценни, но с ограничени запаси. Срещат се в Плевенско и Пернишко. Керамичните глини са най-широко разпространени. На територията на България от тях се произвеждат тухли и цигли (керемиди). В района на Троянско и Трънско се срещат глини, които са подходящи за изработване на битова керамика. Значението на находището на каменна сол около Провадия е много голямо.
Перлитът и трасът в Кърджалийско, флуоритите в Санданско също са с промишлено значение.
|
|
|
Добив на варовик. Източник: www.bulnews.bg/article/351091
|
Барит. Източник: s.shopeee.com/2tNa
|
5. Геоекологични проблеми
Част от добива на полезните изкопаеми са геоекологичните проблеми. В българските земи експлоатацията им е започнала в дълбока древност (Припомнете си историята на металодобива и металообработването по нашите земи). Добивът на полезни изкопаеми нарушава природната среда. Изгребват се големи маси от материал, при което се образуват негативни форми на релефа, наречени котловани; натрупват се огромни насипи, известни под името табани; нарушават се или се унищожават природни комплекси; въздуха, водите и почвите силно се замърсяват. Най-силно засегнатите райони са Кремиковци, Маришкия минен басейн, Перник, Бобов дол, долината на р. Арда и др.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Като ползвате картата, посочете главните находища на тези полезни изкопаеми, които се срещат в близост до родното място на вашето семейство.
2. Къде в България се срещат изкопаеми горива?
3. Кои са основните геоекологични проблеми при добива на полезни изкопаеми?
2. Къде в България се срещат изкопаеми горива?
3. Кои са основните геоекологични проблеми при добива на полезни изкопаеми?