|
|
|
Беласица. Източник: s.shopeee.com/PFL4
|
Огражден. Източник: Wikipedia
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Рило–Родопска област. Източник: https://www.book.store.bg
На запад от долината на р. Струма и на юг от Краището в посока от север на юг се простира Осоговско-Беласишката планинска редица. Тя може да бъде поделена на три части в зависимост от морфографските особености: Осоговска, Влахино-Беласишка и Среднострумска.
- Осоговската част включва българската територия от планината Осогово. Северните и североизточните ѝ склонове се спускат стръмно към Кюстендилската котловина. Осогово има две главни била, които се пресичат под прав ъгъл. Едното се простира в посока северозапад–югоизток, а другото в посока югозапад–североизток. Двете части се пресичат в най-високия връх на Осоговската планина връх Руен (2251 м).
- Влахино-Беласишката част представлява поредица от планини. Планините Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица се редуват от север на юг западно от р. Струма. По източните им склонове протичат множество къси притоци на река Струма. Между Огражден и Беласица от запад на изток протича най-дългият десен тесен приток на Струма – река Струмешница.
- Среднострумската част е поредица от проломи и котловини, най-големи от които са Благоевградската и Санданско-Петричката. В Петричката котловина се намира угасналият вулкан Кожух. Река Струма се е врязала в конуса му и го е разделила на две възвишения. От всички проломи на река Струма най- живописен е Кресненският. Той е и най дълбок и най-тесен.
|
|
|
|
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Планините в Осогово-Беласишката редица са част от Рило-Родопския масив – най-старата суша в България. Повечето от тях са изградени от магмени и метаморфни скали. Терциерни седименти (Вж. Геохронологичната таблица) покрити с кватернерни наслаги изграждат котловинните дъна и подножията на оградните планини. Установени са следи от четири денудационни заравнености в Осогово-Беласишката планинска редица и свидетелстват за неколкократни издигания на планините през терциера. Те са били придружени със значителни потъвания. Вследствие на тези процеси са се образували котловини заети от езерни басейни. Езерата са се осушили през кватернера и са се образували речните долини. По това време възникват котловините по посока на Струмската долина. Добре запазени са шест речни тераси.
В Осоговска планина са открити значителни находища на оловно-цинкови руди. В Малешевска планина има находища на флуорид. Кафяви въглища има в Пиринския басейн. Минералните извори по долината на Струма (Благоевградски, Симитлийски, Сандански, Левуновски и др.) възникват във връзка със Струмския разлом.
В Осоговска планина са открити значителни находища на оловно-цинкови руди. В Малешевска планина има находища на флуорид. Кафяви въглища има в Пиринския басейн. Минералните извори по долината на Струма (Благоевградски, Симитлийски, Сандански, Левуновски и др.) възникват във връзка със Струмския разлом.
Връх Радомир в Беласица. Източник: Wikipedia
|
Ильов връх в Малешевска планина. Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
|
|
Характеризирайте хидрограмите на р. Струмешница и р. Бистрица
В Осоговско-Беласишката планинска редица се проявяват преходноконтиненталния, преходносредиземноморския и планинския климат. Преходноконтинентален климат имат Дупнишката, Благоевградската и Симитлийската котловина. Средните януарски температури са положителни, а годишните валежи са между 550 и 600 мм. В тези котловини валежите по сезони са с почти еднакво количество. Това се дължи на топлите средиземноморски въздушни маси, проникващи от юг. Петричката котловина има преходносредиземноморски климат и средните януарски температури са над 2°С, а максимумът на валежите е през есента и зимата. В планините от подобластта с височина над 1500 м, се наблюдава планински климат. Средните януарски температури са ниски (до –7°С), годишните валежи са до 1000 мм. Снежната покривка се съдържа около 6 месеца.
Климатичните различия са причина за режимът на речният отток. Той е дъждовен, дъждовно-снежен и снежно-дъждовен. Дъждовният режим е с есенно-зимен максимум на оттока и обхваща южните части на Осоговско-Беласишката планинска редица, които имат преходносредиземноморски климат. Дъждовно-снежният речен режим в котловините с преходноконтинентален климат и техните оградни склонове, показва ранно-пролетен максимум на оттока. Във високите части снежно-дъждовният речен режим е с късен пролетен максимум на оттока.
Климатичните различия са причина за режимът на речният отток. Той е дъждовен, дъждовно-снежен и снежно-дъждовен. Дъждовният режим е с есенно-зимен максимум на оттока и обхваща южните части на Осоговско-Беласишката планинска редица, които имат преходносредиземноморски климат. Дъждовно-снежният речен режим в котловините с преходноконтинентален климат и техните оградни склонове, показва ранно-пролетен максимум на оттока. Във високите части снежно-дъждовният речен режим е с късен пролетен максимум на оттока.
Връх Руен. Източник: Wikipedia
|
Река Струма, преминаваща през угасналия вулкан Кожух. Източник: Wikipedia
|
4. Почви, растителен и животински свят
|
|
Храстовиден жасмин. Източник: Wikipedia
Влаголюбива дървесна растителност – върби, чинари, тополи, елша и др. заемат алувиалните почви по долината на река Струма на юг от Кресненското дефиле. На север от Кресненския пролом тези почви се заемат от същите видове без чинарите. Смолниците се развиат върху плиоценски седименти в котловинните дъна. Широколистна растителност, космат дъб, келяв габър, полски бряст и др., заема ниските части на планините, покрити с канелени горски почви. На юг от Кресненското дефиле тази растителност се придружава със средиземноморски растителни видове – вечнозелен дъб пърнар, дървовидната хвойна и бодливи храсти. В Беласица се намира известната кестенова гора. Тук растат също бадем, нар, смокиня. Светлокафявите горски почви и буковата растителност заемат височинния пояс в Осогово-Беласишката планинска редица до 1500 м. Тъмнокафявите горски почви в по-високия пояс до 1900 м на Осогово и Беласицаса покрити с иглолистна растителност. Планинско-ливадните почви покрити с разнообразна тревна растителност се простират по билата на тези планини.
Ниските и средновисоките части на планините са дом за много средноевропейски видове – сърна, елен, дива свиня, лисица, вълк, таралеж и др. По течението на р. Струма и р. Струмешница се срещат средиземноморските видове – отровен паяк, усойница, пепелянка, смок, воден плъх, блатна костенурка и др.
Ниските и средновисоките части на планините са дом за много средноевропейски видове – сърна, елен, дива свиня, лисица, вълк, таралеж и др. По течението на р. Струма и р. Струмешница се срещат средиземноморските видове – отровен паяк, усойница, пепелянка, смок, воден плъх, блатна костенурка и др.
|
|
|
Лисица. Източник: Pixabay
|
Таралеж. Източник: Pixabay
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Още в древността природните условия на подобластта и ресурсите ѝ са били причина за стопанското ѝ усвояване. В някои отрасли на земеделието районът се специализира – производство на ранни зеленчуци, овощарство, лозарство, а също и в отглеждането на смокиня, нар, бадем, фъстъци, киви, корков дъб (Огражден). На основата на храстовата растителност и естествените пасища се развива животновъдството (козевъдство и овцевъдство). В района се развива балнеолечебно дело (Сандански и др.). Има добри условия за развитие на транспорта.
Човешката дейност е довела до сериозни екологични проблеми – обезлесяване, ерозионни процеси, замърсяване на реките, нарушаване на релефа и почвите от миннодобивното дело.
Създадени са редица защитени природни обекти, за да се съхрани естествената природна среда – природен парк „Беласица“, резерватите „Църна река“ (Осогово), „Соколата“ (Малешевска планина) , „Габра“ (Влахина планина), „Конгура“ (Беласица), „Тисата“ (Кресненски пролом).
Човешката дейност е довела до сериозни екологични проблеми – обезлесяване, ерозионни процеси, замърсяване на реките, нарушаване на релефа и почвите от миннодобивното дело.
Създадени са редица защитени природни обекти, за да се съхрани естествената природна среда – природен парк „Беласица“, резерватите „Църна река“ (Осогово), „Соколата“ (Малешевска планина) , „Габра“ (Влахина планина), „Конгура“ (Беласица), „Тисата“ (Кресненски пролом).
РЕЗЮМЕ
Географско положение и морфохидрографски особености
Осогово-Беласишката планинска редица се простира на запад от долината на река Струма и на юг от Краището. Тя се разделя на три части: Осоговска, Влахино-Беласишка и Среднострумска.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Планините в редицата са част от Рило-Родопския масив и са изградени предимно от магмени и метаморфни скали. В Осоговска планина има значителни находища на оловно-цинкови руди, а в Малешевска планина - на флуорид.
Климат и води
Климатът в редицата варира от преходноконтинентален до преходносредиземноморски и планински. Режимът на речния отток също варира в зависимост от климатичните условия.
Почви, растителен и животински свят
Растителността и почвите в района са разнообразни, като включват както влаголюбива дървесна растителност, така и широколистни и иглолистни гори. Животинският свят също е богат и включва както средноевропейски, така и средиземноморски видове.
Стопанско използване и екологични проблеми
Районът е специализиран в земеделие, животновъдство и балнеолечебно дело. Въпреки това, човешката дейност е довела до сериозни екологични проблеми като обезлесяване и замърсяване на реките. Създадени са редица защитени природни обекти, за да се съхрани естествената природна среда, включително природен парк „Беласица“ и няколко резервата.
Осогово-Беласишката планинска редица се простира на запад от долината на река Струма и на юг от Краището. Тя се разделя на три части: Осоговска, Влахино-Беласишка и Среднострумска.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Планините в редицата са част от Рило-Родопския масив и са изградени предимно от магмени и метаморфни скали. В Осоговска планина има значителни находища на оловно-цинкови руди, а в Малешевска планина - на флуорид.
Климат и води
Климатът в редицата варира от преходноконтинентален до преходносредиземноморски и планински. Режимът на речния отток също варира в зависимост от климатичните условия.
Почви, растителен и животински свят
Растителността и почвите в района са разнообразни, като включват както влаголюбива дървесна растителност, така и широколистни и иглолистни гори. Животинският свят също е богат и включва както средноевропейски, така и средиземноморски видове.
Стопанско използване и екологични проблеми
Районът е специализиран в земеделие, животновъдство и балнеолечебно дело. Въпреки това, човешката дейност е довела до сериозни екологични проблеми като обезлесяване и замърсяване на реките. Създадени са редица защитени природни обекти, за да се съхрани естествената природна среда, включително природен парк „Беласица“ и няколко резервата.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
- 1. Разгледайте внимателно 3d моделите в началото на урочната статия. Какви изводи може да направите?
- 2. Сравнете климата на Краището и Осогово–Беласишката планинска редица. На какво се дължат разликите?
- 3. Направете оценка на природноресурсния потенциал на Осогово–Беласишката подобласт.