|
Кюстендилска котловина. Източник: s.shopeee.com/nJ0f
|
Знеполе. Източник: Wikipedia
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Краищенско-Средногорска област. Източник: https://www.book.store.bg
На север от Осогово и Рила планина, на запад от Средногорието се простира Краището. Неговата морфохидрография е много сложна. Често я оприличават на мозайка от планини, котловини и дълбоко всечени долини. Ясно се очертават две планински редици: Милевско-Конявска и Руйско-Верилска. Сред тях се простират поредица от котловини, сред които най-обширни са Радомирската, Брезнишката, Трънската, Знеполе и Пернишката. Посочете всички котловини в Краищенската подобласт. Планинските редици, котловините, а също така и много от речните долини имат посока от северозапад на югоизток. Каменишко-Долнобанската котловинна група, в която най-големи са Кюстендилската, Дупнишката и Самоковската котловина, се простира в посока запад – изток.
|
Връх Руй в Руй планина. Източник: Wikipedia
|
Връх Виден в Конявска планина. Източник: Wikipedia
|
Руй by Bulgaria maps on Sketchfab
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Части от Краището са изградени от допалеозойски метаморфни скали. Разкриват се и палеозойски варовици и терциерни седименти с различен състав. В подножието на планините и в дъната на котловините старите скали са покрити с кватернерни наслаги.
Краището е изградено от множество антиклинални и синклинални гънки, силно наклонени и провлечени на изток. Разломните линии с в посока от северозапад на югоизток. С разлома в южната част на Краището са свързани минералните извори Кюстендилски, Белчински, Констенецки, Сапаревски и Долнобански.
Съвременният планинско-котловинен и долинен релеф в Краището е образуван през терциера и кватернера. Установени са три денудационни заравнености, които са различни по височина и възраст. В долините се открояват шест речните раси с голяма разлика във височината им. В котловините, които през плиоцена са били езерни басейни, се проявяват потъвания и седиментация едновременно с издиганията на планините.
Р. Струма е образувала няколко живописни пролома. От тях най-дълъг, най-дълбок и много живописен е Земенският пролом (между Земенска и Конявска планина). Ждрелото на р. Ерма при град Трън е сред най-красивите у нас.
Краището има сложна и разнообразна геолого-геоморфоложка история. Тя предопределя образуването на редица ценни полезни изкопаеми. Злато се среща в метаморфните скали около Трън, кафяви въглища – в терциерните седименти на котловините (Пернишко, Бобовдолско). Значително находище на торф има в Конявска планина.
Краището е изградено от множество антиклинални и синклинални гънки, силно наклонени и провлечени на изток. Разломните линии с в посока от северозапад на югоизток. С разлома в южната част на Краището са свързани минералните извори Кюстендилски, Белчински, Констенецки, Сапаревски и Долнобански.
Съвременният планинско-котловинен и долинен релеф в Краището е образуван през терциера и кватернера. Установени са три денудационни заравнености, които са различни по височина и възраст. В долините се открояват шест речните раси с голяма разлика във височината им. В котловините, които през плиоцена са били езерни басейни, се проявяват потъвания и седиментация едновременно с издиганията на планините.
Р. Струма е образувала няколко живописни пролома. От тях най-дълъг, най-дълбок и много живописен е Земенският пролом (между Земенска и Конявска планина). Ждрелото на р. Ерма при град Трън е сред най-красивите у нас.
Краището има сложна и разнообразна геолого-геоморфоложка история. Тя предопределя образуването на редица ценни полезни изкопаеми. Злато се среща в метаморфните скали около Трън, кафяви въглища – в терциерните седименти на котловините (Пернишко, Бобовдолско). Значително находище на торф има в Конявска планина.
|
Кафяви въглища. Източник: defro.bg/
|
Ждрелото на река Ерма до Трън. Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
В планините над 1500 метра се наблюдават елементи на планински климат, който се отличава с ниска средна януарска температура (от – 4°С до – 6°С). Годишните валежи са значителни (до 1000 мм). Снежната покривка се задържа продължително (повече от 4 месеца). В котловините климатът е умереноконтинентален. През зимата чести явления са температурните инверсии. В такава обстановка е измерен абсолютният минимум за България в станция Трън – 38,3°С.
В по-ниските и по-топлите котловини (Кюстендилска и Дупнишка) се чувства средиземноморско влияние, което прониква по долините на реките Струма и Джерман. В тези райони средните януарски температури са над 0°С. Максимумът на валежните стойности е през май-юни, а минимумът – през януари – февруари.
Разпределението на водните ресурси и речния режим са резултат от особеностите на релефа и скалната основа и различията в климата. В районите с преобладаващ планинският климат реките имат дъждовно-снежен режим. В котловинно-хълмистите части реките имат дъждовен режим под влияние на дъждовете и малката продължителност на задържане на снежната покривка.
В по-ниските и по-топлите котловини (Кюстендилска и Дупнишка) се чувства средиземноморско влияние, което прониква по долините на реките Струма и Джерман. В тези райони средните януарски температури са над 0°С. Максимумът на валежните стойности е през май-юни, а минимумът – през януари – февруари.
Разпределението на водните ресурси и речния режим са резултат от особеностите на релефа и скалната основа и различията в климата. В районите с преобладаващ планинският климат реките имат дъждовно-снежен режим. В котловинно-хълмистите части реките имат дъждовен режим под влияние на дъждовете и малката продължителност на задържане на снежната покривка.
|
Брезнишка котловина. Източник: Wikipedia
|
Треклянска река. Източник: Wikipedia
|
4. Почви, растителен и животински свят
Покрай реките се разполагат алувиални почви, заети от влаголюбива тревна и горска растителност. Смолниците се развиват върху плиоценски седименти в дъната на котловините. Високите земи (до 1000 м.н.в.) са заети с широколистна, предимно дъбова горска растителност върху канелени горски почви. Светлокафяви горски почви и растящите върху тях букови гори се развиват в планинските склонове до 1500 м. н.в. Широколистните видове са дъб, благун, цер, горун, габър, бук, бреза, клен, липа, трепетлика, явор, акация и др. С планинско-ливадни почви и тревиста растителност са покрити планинските била с височина над 1500 м.
Животинският свят е разнообразен. Срещат се сърна, дивата свиня, лисица, вълк. Най-характерни от гризачите са лалугерът, полската мишка, заекът. Разпространен е таралежът. От по–дребните хищници се срещат невестулката, златката. Влечугите са представени от усойница, медянка, смок. Тук обитават различни видове жаби.
Птиците са представени от кос, синигер, славей, полска чучулига, кукувица, скорец, поен дрозд , горска улулица, горска ушата сова. В незамърсените води на реките има риба.
Животинският свят е разнообразен. Срещат се сърна, дивата свиня, лисица, вълк. Най-характерни от гризачите са лалугерът, полската мишка, заекът. Разпространен е таралежът. От по–дребните хищници се срещат невестулката, златката. Влечугите са представени от усойница, медянка, смок. Тук обитават различни видове жаби.
Птиците са представени от кос, синигер, славей, полска чучулига, кукувица, скорец, поен дрозд , горска улулица, горска ушата сова. В незамърсените води на реките има риба.
|
|
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Природните ресурси на Краището се използват от човека от дълбока древност. Развитието на земеделието, добивната индустрия, дърводобивът и пр. довеждат до силно нарушаване на природната среда. Краището е силно обезлесено. Сериозно замърсяване на въздуха се отчита в района на Перник. Добивът на полезни изкопаеми в Бобов дол, Пернишко и др. оказва силно влияние върху скалната и почвената покривка. Замърсени са реките Струма, Джерман и др. Водните ресурси се ползват за напояване, добив на електроенергия, битови нужди. Добре развито е балнеолечението – Кюстендилски извори, Сапаревски извори, Невестино, Брезнишки извори и др.
В областта е разположен поддържан резерват „Острица“ (единствен в Краище). Намира се в планината Голо бърдо и съхранява над 360 вида растения, сред които ендемични и реликтни видове като скален равнец, урумово лале, урумов лопен и др.
В областта е разположен поддържан резерват „Острица“ (единствен в Краище). Намира се в планината Голо бърдо и съхранява над 360 вида растения, сред които ендемични и реликтни видове като скален равнец, урумово лале, урумов лопен и др.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Краището се намира на север от Осогово и Рила планина и на запад от Средногорието. Характеризира се със сложна морфохидрография, включваща планински редици като Милевско-Конявска и Руйско-Верилска, както и котловини като Радомирската, Брезнишката, Трънската, Знеполе и Пернишката.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Геоложкият строеж на Краището включва допалеозойски метаморфни скали, палеозойски варовици и терциерни седименти. В региона се намират минерални извори като Кюстендилски, Белчински, Констенецки, Сапаревски и Долнобански.
Климат и води
Климатът в Краището варира в зависимост от надморската височина. В планините над 1500 метра климатът е планински с ниски температури и значителни валежи, докато в котловините климатът е умереноконтинентален с температурни инверсии през зимата.
Почви, растителен и животински свят
Почвите и растителността в региона също са разнообразни. Високите земи са заети с широколистни гори, а в котловините се срещат алувиални почви и влаголюбива растителност. Животинският свят включва сърни, диви свине, лисици, вълци и различни видове гризачи и птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Стопанското използване на природните ресурси в Краището е довело до значителни екологични проблеми като обезлесяване и замърсяване на въздуха и водите. В региона се намира поддържан резерват „Острица“, който съхранява над 360 вида растения.
Краището се намира на север от Осогово и Рила планина и на запад от Средногорието. Характеризира се със сложна морфохидрография, включваща планински редици като Милевско-Конявска и Руйско-Верилска, както и котловини като Радомирската, Брезнишката, Трънската, Знеполе и Пернишката.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Геоложкият строеж на Краището включва допалеозойски метаморфни скали, палеозойски варовици и терциерни седименти. В региона се намират минерални извори като Кюстендилски, Белчински, Констенецки, Сапаревски и Долнобански.
Климат и води
Климатът в Краището варира в зависимост от надморската височина. В планините над 1500 метра климатът е планински с ниски температури и значителни валежи, докато в котловините климатът е умереноконтинентален с температурни инверсии през зимата.
Почви, растителен и животински свят
Почвите и растителността в региона също са разнообразни. Високите земи са заети с широколистни гори, а в котловините се срещат алувиални почви и влаголюбива растителност. Животинският свят включва сърни, диви свине, лисици, вълци и различни видове гризачи и птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Стопанското използване на природните ресурси в Краището е довело до значителни екологични проблеми като обезлесяване и замърсяване на въздуха и водите. В региона се намира поддържан резерват „Острица“, който съхранява над 360 вида растения.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Кои котловини и кои планини се включват в Краището?
2. Сравнете климата на Краище и Средногорието. Какви прилики и какви разлики откривате?
3. Една от най-старите защитени територии в България е поддържан резерват „Острица“ . Направете проучване на резервата и го представете в подходящ вид – есе, инфографика, презентация, видео, текст, географско съобщение, постер.
2. Сравнете климата на Краище и Средногорието. Какви прилики и какви разлики откривате?
3. Една от най-старите защитени територии в България е поддържан резерват „Острица“ . Направете проучване на резервата и го представете в подходящ вид – есе, инфографика, презентация, видео, текст, географско съобщение, постер.