Един от най-важните компоненти на природната среда е климатът. Той оказва огромно влияние върху живота на хората и стопанската им дейност. Климатът е неизчерпаем природен ресурс.
Климатична карта на България. Източник: s.shopeee.com/cSbf
1. Фактори на климата
Основните фактори, които влияят върху формирането на климата в България са географското положение, релефът, слънчевото греене, атмосферната циркулация (движението на въздушните маси) и дейността на човека.
България е разположена между 41°14' и 44°12' северна географска ширина, което определя нейното географско положение на границата между субтропичния и умерения климатичен пояс в Европа. То е основен климатичен фактор и обуславя слънчевото греене и атмосферната циркулация. България отстои от Атлантическият океан на повече от 2000 км. В близост до нея се намира Егейско море, а Черно море мие бреговете на страната. Въпреки близостта на Егейско и Черно море, най-голямо влияние върху формирането на българския климат показва Атлантическият океан, поради своята големина. Над него се формират влажни въздушни маси. В южната половина на страната се чувства средиземноморското климатично влияние, но не е много силно изразено. Слабо изразено и е и климатичното влияние на Черно море, което е ограничено по крайбрежието. Върху България най-голямо значение от континенталните климатични влияния имат териториите на Източна и Северна Европа. Северна Африка оказва значително по-малко влияние върху българския климат.
Друг важен климатичен фактор е релефът. Високите планини и затворените котловини имат съществена роля за формирането на климата. Най-значително е климатичното влияние на Стара планина поради разпростирането ѝ от запад на изток. Тя е в позицията на климатична бариера, която спира свободно нахлуващите от североизток студени континентални въздушни маси през зимата. В резултат на това в Дунавската равнина средните януарски температури са с 2-3 градуса по-ниски от средните януарски температури в Горнотракийската низина. Климатичното влияние на Стара планина дава отражение и върху разпределението на валежите. Тя спира въздушните маси от северозапад и когато достигнат северните склонове на планината се наблюдават значителни валежи. Това е и причината в района на връх Ботев и Петрохан да имаме едни от най-големите валежни суми в България. Друга планина, която оказва голямо влияние върху климата са Родопите. Със своята значителна надморска височина и със своята относително голяма територия Родопите представляват преграда за проникване на средиземноморското климатично влияние, което се осъществява предимно по долините на река Струма и в по малка степен по долината на река Места. За образуването на някои местни ветрове като фьон и от типа на борá влияние оказва планинският релеф.
Свободната циркулация на приземния въздух в котловините се затруднява. Често през зимата се установяват температурни инверсии и при такава метеорологична обстановка се измерват и най-ниските температури в България (-38,3° в град Трън)
Важен климатичен фактор е слънчевото греене. То зависи от височината на слънцето на хоризонта, облачността, замърсеността на атмосферата. Височината на хоризонта по пладне през лято е сравнително голяма. Благодарение на тази особеност продължителността и интензивността на слънчевото греене у нас е значителна – между 2 000 и 2 500 часа. То е неравномерно разпределено по територията на България. Най-интензивно е през м. юли, а най-слабо е през м. декември.
Два типа въздушни маси – океански и континентални нахлуват на територията на България. Океанските въздушни маси навлизат от северозапад. Със затоплящ ефект и обилни снеговалежи се проявяват през зимата, а със захлаждане – през пролетта и лятото, когато много често се наблюдават интензивни валежи и гръмотевични бури. Главно от североизток нахлуват континентални въздушни маси. По-рядко и характерно за зимата е нахлуването на арктични въздушни маси. Те водят до рязко застудяване на времето. Тропичен въздух също рядко нахлува в българската територия. Това се наблюдава предимно през лятото и нахлуването е от юг. Тогава се наблюдават големи засушавания и горещини. В такива условия се отчита и най-високата температура на въздуха в България (45,2° в град Садово). Атмосферната циркулация над България се определя от циклоналната и антициклоналната дейност в северната част на Атлантическия океан. Влияние върху климата в Българи оказват циклоните, формиращи се в Исландския минимум и антициклоните в Азорския максимум. Те влияят на климата целогодишно. Източноевропйските антициклони и Средиземноморските циклони имат ограничено сезонно действие.
Човешката дейност също оказва голямо влияние върху климата. Изсичането на горите, замърсяването на атмосферата, стоителството на гигантски съоръжения променят климата.
България е разположена между 41°14' и 44°12' северна географска ширина, което определя нейното географско положение на границата между субтропичния и умерения климатичен пояс в Европа. То е основен климатичен фактор и обуславя слънчевото греене и атмосферната циркулация. България отстои от Атлантическият океан на повече от 2000 км. В близост до нея се намира Егейско море, а Черно море мие бреговете на страната. Въпреки близостта на Егейско и Черно море, най-голямо влияние върху формирането на българския климат показва Атлантическият океан, поради своята големина. Над него се формират влажни въздушни маси. В южната половина на страната се чувства средиземноморското климатично влияние, но не е много силно изразено. Слабо изразено и е и климатичното влияние на Черно море, което е ограничено по крайбрежието. Върху България най-голямо значение от континенталните климатични влияния имат териториите на Източна и Северна Европа. Северна Африка оказва значително по-малко влияние върху българския климат.
Друг важен климатичен фактор е релефът. Високите планини и затворените котловини имат съществена роля за формирането на климата. Най-значително е климатичното влияние на Стара планина поради разпростирането ѝ от запад на изток. Тя е в позицията на климатична бариера, която спира свободно нахлуващите от североизток студени континентални въздушни маси през зимата. В резултат на това в Дунавската равнина средните януарски температури са с 2-3 градуса по-ниски от средните януарски температури в Горнотракийската низина. Климатичното влияние на Стара планина дава отражение и върху разпределението на валежите. Тя спира въздушните маси от северозапад и когато достигнат северните склонове на планината се наблюдават значителни валежи. Това е и причината в района на връх Ботев и Петрохан да имаме едни от най-големите валежни суми в България. Друга планина, която оказва голямо влияние върху климата са Родопите. Със своята значителна надморска височина и със своята относително голяма територия Родопите представляват преграда за проникване на средиземноморското климатично влияние, което се осъществява предимно по долините на река Струма и в по малка степен по долината на река Места. За образуването на някои местни ветрове като фьон и от типа на борá влияние оказва планинският релеф.
Свободната циркулация на приземния въздух в котловините се затруднява. Често през зимата се установяват температурни инверсии и при такава метеорологична обстановка се измерват и най-ниските температури в България (-38,3° в град Трън)
Важен климатичен фактор е слънчевото греене. То зависи от височината на слънцето на хоризонта, облачността, замърсеността на атмосферата. Височината на хоризонта по пладне през лято е сравнително голяма. Благодарение на тази особеност продължителността и интензивността на слънчевото греене у нас е значителна – между 2 000 и 2 500 часа. То е неравномерно разпределено по територията на България. Най-интензивно е през м. юли, а най-слабо е през м. декември.
Два типа въздушни маси – океански и континентални нахлуват на територията на България. Океанските въздушни маси навлизат от северозапад. Със затоплящ ефект и обилни снеговалежи се проявяват през зимата, а със захлаждане – през пролетта и лятото, когато много често се наблюдават интензивни валежи и гръмотевични бури. Главно от североизток нахлуват континентални въздушни маси. По-рядко и характерно за зимата е нахлуването на арктични въздушни маси. Те водят до рязко застудяване на времето. Тропичен въздух също рядко нахлува в българската територия. Това се наблюдава предимно през лятото и нахлуването е от юг. Тогава се наблюдават големи засушавания и горещини. В такива условия се отчита и най-високата температура на въздуха в България (45,2° в град Садово). Атмосферната циркулация над България се определя от циклоналната и антициклоналната дейност в северната част на Атлантическия океан. Влияние върху климата в Българи оказват циклоните, формиращи се в Исландския минимум и антициклоните в Азорския максимум. Те влияят на климата целогодишно. Източноевропйските антициклони и Средиземноморските циклони имат ограничено сезонно действие.
Човешката дейност също оказва голямо влияние върху климата. Изсичането на горите, замърсяването на атмосферата, стоителството на гигантски съоръжения променят климата.
|
|
|
Източник: Pixabay
|
Източник: Pixabay
|
2. Елементи на климата
Основните климатични елементи са температурата на въздуха, ветровете и валежите.
В различните части на България температурата на въздуха е твърде различна. Средната годишна температура на въздуха в страната е 10,5°С. Променя се от север на юг от 10,2°С в Силистра до 13,9°С в Сандански. Промяна в температурата на въздуха се наблюдава и с увеличаване на надморската височина – от 13,3°С в Созопол до -3°С на връх Мусала. Януари е най-студеният месец, а юли е най-горещият. (Като ползвате картите в атласа посочете къде се отчитат най-ниските и къде най-високите януарски температури. Направете същото проучване и за юлските температури. Какви са температурните стойности?) През зимата във високите котловини и планини и в Дунавската равнина се измерват най-ниските температури. През зимата най-високите температури се отчитат по българското черноморско крайбрежие. Чести явления през зимата са температурните (термичните) инверсии. При нахлуване на арктичен въздух в котловините приземния въздух изстива и се отчитат рекордно ниски температури. С изключение на високите планини, през лятото е горещо в цялата страна.
Количества на валежите в България показват големи колебания през годината. Средната годишна сума на валежите е 670 мм. Максималните годишни валежи достигат до 1200 мм, минималните са около 450 мм. В равнинните и хълмистите райони средното годишно количество на валежите е 550–650 мм. В планините тое 800 – 1000 мм. В най-високите ни планини снежната покривка се задържа до 8-9 месеца, а в по-топлите и ниски райони от 20 до 30 дни.
Ветровете в България се отличават с голямо разнообразие по отношение на посоката и скоростта. Преобладаващи са северозападните и югозападните ветрове. По-рядко духат източни, североизточни и югоизточни. Средната годишна скорост на ветровете е около 1-2 м/сек. Максимална скорост – до 10 м/сек. се отчита на вр. Мургаш и вр. Ботев. През топлото полугодие на годината се изразяват добре местните ветрове – в планините планинско-долинните ветрове, а по Черноморското крайбрежие – бризите. При подходяща атмосферна циркулация на север и на юг от планините духат фьонът (поривист и топъл южен вятър) и ветрове от типа на борáта (поривист и студен вятър).
В различните части на България температурата на въздуха е твърде различна. Средната годишна температура на въздуха в страната е 10,5°С. Променя се от север на юг от 10,2°С в Силистра до 13,9°С в Сандански. Промяна в температурата на въздуха се наблюдава и с увеличаване на надморската височина – от 13,3°С в Созопол до -3°С на връх Мусала. Януари е най-студеният месец, а юли е най-горещият. (Като ползвате картите в атласа посочете къде се отчитат най-ниските и къде най-високите януарски температури. Направете същото проучване и за юлските температури. Какви са температурните стойности?) През зимата във високите котловини и планини и в Дунавската равнина се измерват най-ниските температури. През зимата най-високите температури се отчитат по българското черноморско крайбрежие. Чести явления през зимата са температурните (термичните) инверсии. При нахлуване на арктичен въздух в котловините приземния въздух изстива и се отчитат рекордно ниски температури. С изключение на високите планини, през лятото е горещо в цялата страна.
Количества на валежите в България показват големи колебания през годината. Средната годишна сума на валежите е 670 мм. Максималните годишни валежи достигат до 1200 мм, минималните са около 450 мм. В равнинните и хълмистите райони средното годишно количество на валежите е 550–650 мм. В планините тое 800 – 1000 мм. В най-високите ни планини снежната покривка се задържа до 8-9 месеца, а в по-топлите и ниски райони от 20 до 30 дни.
Ветровете в България се отличават с голямо разнообразие по отношение на посоката и скоростта. Преобладаващи са северозападните и югозападните ветрове. По-рядко духат източни, североизточни и югоизточни. Средната годишна скорост на ветровете е около 1-2 м/сек. Максимална скорост – до 10 м/сек. се отчита на вр. Мургаш и вр. Ботев. През топлото полугодие на годината се изразяват добре местните ветрове – в планините планинско-долинните ветрове, а по Черноморското крайбрежие – бризите. При подходяща атмосферна циркулация на север и на юг от планините духат фьонът (поривист и топъл южен вятър) и ветрове от типа на борáта (поривист и студен вятър).
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Посочете върху картата в атласа пътищата на циклоните и антициклоните, които влияят върху климата в България.
2. Характеризирайте климатичните елементи. Кои са техните особености?
3. Развитието на кои стопански отрасли благоприятства климатът в България?
2. Характеризирайте климатичните елементи. Кои са техните особености?
3. Развитието на кои стопански отрасли благоприятства климатът в България?