|
|
|
Източни Родопи. Източник: Wikipedia
|
Околностите на с. Малко градище. Източник: Usplash
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Източните Родопи се простират на изток от Западните Родопи и на юг от Горнотракийската низина и долината на р. Марица. На юг и изток малка част от тях се намират на територията на Гърция. Границата със Западните Родопи минава по долините на реките Каялийка, Боровица, Маданска и Горна Арда.
Морфохидрографските им особености дават възможност да бъдат поделени на три части. От север към юг се увеличава постепенното морската височина на Ардинската, Върбишко-Крумовишката и Гюмюрджинско-Мъгленишката част.
Морфохидрографските им особености дават възможност да бъдат поделени на три части. От север към юг се увеличава постепенното морската височина на Ардинската, Върбишко-Крумовишката и Гюмюрджинско-Мъгленишката част.
- Надлъжната долина на река Арда и разположените северно от нея ридове Чуката и Гората съставляват Ардинската част. От запад на изток по долината се проследява поредица от долинни разширения и дълбоки проломи. Някои от тези долинни разширения са заети от големите язовири по р. Арда – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.
- Върбишко-Крумовишката част се простира на юг от долината на река Арда и обхваща поречията на реките Върбица и Крумовица. Тук се простират добре очертаните от долините планински ридове – Жълти дял, Стръмни рид, Иран тепе и др.
- Гюмюрджинско-Мъгленишката част заема северните склонове на ридовете Гюмюрджински снежник и Мъгленик. Тук се издига най-високият връх в българската част на Източните Родопи – връх Вейката (1463 м), който е и най-южната точка на България.
|
|
|
Долината на р. Перперек. Източник: s.shopeee.com/CQfw
|
Природен феномен „Каменните гъби“. Източник: Wikipedia
|
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Северните части на Източните Родопи са изградени от Източнородопската синклинала, а южните части от Източнородопската антиклинала. Това определя гънковият строеж на релефа. Изграден е от различни по възраст и устойчивост скали. Метаморфните скали са най-стари, седиментите са по-млади. Разпространение имат и вулканичните скали риолити и андезити.
В Източните Родопи има следи от три денудационни заравнености и шест речни тераси. Те придават стъпаловиден вид на долинните и планинските склонове. Денудационните заравнености са значително по-ниски от тези в Западните Родопи. През кватернера са оформени речните тераси в долините на Арда, Върбица и Крумовица. Неустойчивите и слабоспоени седиментни скали са позволили на реките в Източните Родопи да образуват дълбоки долини. Типичните за района пороища са формирали многобройни долове. Някои от притоците на р. Арда, протичащи върху незалесените склонове, се превръщат в кално-каменни потоци при поройни валежи. Редица уединени по-високи върхове (твърдици) са изградени от устойчивите андезитни скали.
По долините на река Арда има интересни скални образувания – „Каменната сватба“ (с. Зимзелен), „Каменните гъби“ (с. Бели пласт) и др.
В Източните Родопи са открити хромови руди и злато (Крумовградско), оловно-цинкови руди (Маджарово, района на Златоград). От нерудните изкопаеми най-голямо значение имат перлитът, азбестът и трасът.
От минералните извори най-известни са Хасковските.
В Източните Родопи има следи от три денудационни заравнености и шест речни тераси. Те придават стъпаловиден вид на долинните и планинските склонове. Денудационните заравнености са значително по-ниски от тези в Западните Родопи. През кватернера са оформени речните тераси в долините на Арда, Върбица и Крумовица. Неустойчивите и слабоспоени седиментни скали са позволили на реките в Източните Родопи да образуват дълбоки долини. Типичните за района пороища са формирали многобройни долове. Някои от притоците на р. Арда, протичащи върху незалесените склонове, се превръщат в кално-каменни потоци при поройни валежи. Редица уединени по-високи върхове (твърдици) са изградени от устойчивите андезитни скали.
По долините на река Арда има интересни скални образувания – „Каменната сватба“ (с. Зимзелен), „Каменните гъби“ (с. Бели пласт) и др.
В Източните Родопи са открити хромови руди и злато (Крумовградско), оловно-цинкови руди (Маджарово, района на Златоград). От нерудните изкопаеми най-голямо значение имат перлитът, азбестът и трасът.
От минералните извори най-известни са Хасковските.
|
|
|
Меандър на р. Арда. Източник: s.shopeee.com/xkoc
|
Скален феномен „Каменната сватба“ при с. Зимзелен. Източник: s.shopeee.com/xkoc
|
3. Климат и води
|
|
Анализирайте хидрограмите на р. Арда и на р. Върбица. На какво се дължат различията между тях?
Преходноконтиненталният климат в подобластта е характерен за хълмистия релеф на север от долината на р. Арда. Средните януарски температури достигат до 1°С, а средните юлски – около 23°С. Преходносредиземноморски климат се наблюдава в ниските райони на юг от долината на р. Арда. Средните януарски температури на места надвишават 2°С, а средните юлски достигат 24°С. Активната циклонална дейност в Източните Родопи довежда до значително увеличение на валежите през студеното полугодие (600 – 1000 мм). В северните периферни части на подобластта средиземноморското климатично влияние изравнява сезонните валежни количества, въпреки че се запазва континенталния валежен режим. В южните части на Източните Родопи се наблюдава преходносредиземноморски климат с есенно-зимен максимум на валежите.
Характерен е дъждовният и дъждовно-снежният речен режим поради преобладаването на дъждове и краткотрайността на снежната покривка. За ниските южни части на Източните Родопи е присъщ дъждовният режим. Максималният отток на север от р. Арда е през есента, а южно от нея – от нея през зимата. Водосборните басейни на реките, които са на височина около 1000 м се отличават с дъждовно-снежен режим с предимно-зимен максимум на речния отток. Близостта до Егейско море и дъждовният сезон през зимата са причините за тези особености на водите в подобластта.
Характерен е дъждовният и дъждовно-снежният речен режим поради преобладаването на дъждове и краткотрайността на снежната покривка. За ниските южни части на Източните Родопи е присъщ дъждовният режим. Максималният отток на север от р. Арда е през есента, а южно от нея – от нея през зимата. Водосборните басейни на реките, които са на височина около 1000 м се отличават с дъждовно-снежен режим с предимно-зимен максимум на речния отток. Близостта до Егейско море и дъждовният сезон през зимата са причините за тези особености на водите в подобластта.
|
|
|
Дяволският мост над р. Арда. Източник: Pixabay
|
Околностите на с. Жълъдово. Източник: Usplash
|
4. Почви, растителен и животински свят
Алувиалните почви са разпространени по речните тераси на р. Арда и други по-големи реки в Източните Родопи. Покрити са с влаголюбива тревна и горска растителност. Широко разпространени са канелените горски почви. Те са заети от топлолюбива широколистна горска и храстова растителност (космат дъб, дива круша, брекиня и др.). В по-високите части се разполагат светлокафяви горски почви. В по-топлите райони растителността е представена от вечнозелени средиземноморски видове (червена хвойна и пр.) В по-високите части на подобластта са разпространени светлокафявите горски почви и буковата горска растителност.
Животните, обитаващи Източните Родопи са представени от средноевропейски и средиземноморски видове. Характерни са влечугите. Птичия свят е представен предимно от дребни пойни прелетни видове. Разпространени са чакал, змия-пясъчница, пепелянка, балкански гекон, чакал, египетски и белоглав лешояд, коприварче, скален орел, скален дрозд, черен щъркел и др. В най-южните части има термити.
Животните, обитаващи Източните Родопи са представени от средноевропейски и средиземноморски видове. Характерни са влечугите. Птичия свят е представен предимно от дребни пойни прелетни видове. Разпространени са чакал, змия-пясъчница, пепелянка, балкански гекон, чакал, египетски и белоглав лешояд, коприварче, скален орел, скален дрозд, черен щъркел и др. В най-южните части има термити.
|
|
Белоглав лешояд. Източник: Wikipedia
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Наличието на рудни и нерудни полезни изкопаеми в Източните Родопи обуславят развитието на рудодобива. Особеностите на релефа, значителните хидроресурси и топлия климат правият подобластта подходящи за различни стопански дейности: енергетика ( ВЕЦ „Ивайловград“, ВЕЦ „Студен кладенец“, „ВЕЦ „Кърджали“);земеделие (тютюн, лешници и пр., овце, кози); дърводобив; екотуризъм и културен туризъм (включително и наблюдение на птици) и пр. Антропогенната дейност предизвиква редица екологични проблеми. Рудодобивът замърсява почвите и водите с тежки метали, нарушава естествените форми на релефа и биоразнообразието. Прекомерната сеч довежда до силно ерозиране на склоновете и отмиване на почвената покривка. Земеделската дейност оказва влияние върху качествата на почвите. Поради голямата обезлесеност на подобластта и поройните валежи почвите са силно ерозирали и каменисти. Човешката дейност води до силно ограничаване и дори до изчезване на животински и птичи видове.
За съхраняване на биоразнообразието в Източните Родопи са изградени два резервата – „Бойник“ , „Вълчи дол“, редица защитени местности и природни забележителности – „Момина скала“, „Глухите камъни“, „Орлови скали“ и др., специално защитени зони за птици и бозайници (черен щъркел, белоглав и египетски лешояд, дива котка, вълк).
Източните Родопи се отличават с изключително биоразнообразие и богатство на скални образувания. Мрежата от резервати, защитени територии и зони от Натура 2000 има за цел да защити тези природни богатства от замърсяване, незаконна сеч, лов и др.
За съхраняване на биоразнообразието в Източните Родопи са изградени два резервата – „Бойник“ , „Вълчи дол“, редица защитени местности и природни забележителности – „Момина скала“, „Глухите камъни“, „Орлови скали“ и др., специално защитени зони за птици и бозайници (черен щъркел, белоглав и египетски лешояд, дива котка, вълк).
Източните Родопи се отличават с изключително биоразнообразие и богатство на скални образувания. Мрежата от резервати, защитени територии и зони от Натура 2000 има за цел да защити тези природни богатства от замърсяване, незаконна сеч, лов и др.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрография
Източните Родопи се намират на изток от Западните Родопи и на юг от Горнотракийската низина и долината на река Марица. Малка част от тях се намира на територията на Гърция. Границата със Западните Родопи минава по долините на реките Каялийка, Боровица, Маданска и Горна Арда.
Морфохидрографски особености
Източните Родопи се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. Всяка част има свои характерни особености, като например язовирите по река Арда и най-високият връх в българската част на Източните Родопи – връх Вейката (1463 м).
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Източните Родопи са изградени от различни по възраст и устойчивост скали. В района има следи от три денудационни заравнености и шест речни тераси. Открити са хромови руди, злато, оловно-цинкови руди, перлит, азбест и трас.
Климат и води
Климатът в Източните Родопи варира от преходноконтинентален на север до преходносредиземноморски на юг. Валежите са значителни през студеното полугодие, а речният режим е дъждовен и дъждовно-снежен .
Почви, растителен и животински свят
Почвите в Източните Родопи включват алувиални, канелени горски и светлокафяви горски почви. Растителността е разнообразна, включително влаголюбива тревна и горска растителност, топлолюбива широколистна горска и храстова растителност, както и вечнозелени средиземноморски видове. Животинският свят включва средноевропейски и средиземноморски видове, като чакал, змия-пясъчница, пепелянка и др.
Стопанско използване и екологични проблеми
Източните Родопи са подходящи за различни стопански дейности като рудодобив, енергетика, земеделие, дърводобив и туризъм. Антропогенната дейност обаче предизвиква редица екологични проблеми, като замърсяване на почвите и водите, ерозия и изчезване на животински и птичи видове. За съхраняване на биоразнообразието са изградени резервати и защитени територии.
Източните Родопи се намират на изток от Западните Родопи и на юг от Горнотракийската низина и долината на река Марица. Малка част от тях се намира на територията на Гърция. Границата със Западните Родопи минава по долините на реките Каялийка, Боровица, Маданска и Горна Арда.
Морфохидрографски особености
Източните Родопи се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. Всяка част има свои характерни особености, като например язовирите по река Арда и най-високият връх в българската част на Източните Родопи – връх Вейката (1463 м).
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Източните Родопи са изградени от различни по възраст и устойчивост скали. В района има следи от три денудационни заравнености и шест речни тераси. Открити са хромови руди, злато, оловно-цинкови руди, перлит, азбест и трас.
Климат и води
Климатът в Източните Родопи варира от преходноконтинентален на север до преходносредиземноморски на юг. Валежите са значителни през студеното полугодие, а речният режим е дъждовен и дъждовно-снежен .
Почви, растителен и животински свят
Почвите в Източните Родопи включват алувиални, канелени горски и светлокафяви горски почви. Растителността е разнообразна, включително влаголюбива тревна и горска растителност, топлолюбива широколистна горска и храстова растителност, както и вечнозелени средиземноморски видове. Животинският свят включва средноевропейски и средиземноморски видове, като чакал, змия-пясъчница, пепелянка и др.
Стопанско използване и екологични проблеми
Източните Родопи са подходящи за различни стопански дейности като рудодобив, енергетика, земеделие, дърводобив и туризъм. Антропогенната дейност обаче предизвиква редица екологични проблеми, като замърсяване на почвите и водите, ерозия и изчезване на животински и птичи видове. За съхраняване на биоразнообразието са изградени резервати и защитени територии.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. Сравнете природните компоненти в Западните и в Източните Родопи. Какви изводи може да се направят?
2. Направете оценка на природноресурсния потенциал на Родопите. Представете работата си в подходяща форма. 3. Кое е общото между река Арда и река Франколи, която тече през Тарагона (Испания)? Представете проучването си в подходяща форма – презентация, инфографика, съобщение и пр. 
|
|