|
|
|
Ковачевица. Източник: Pixabay
|
Северните склонове на Западните Родопи. Източник: Unsplash
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Рило–Родопска област. Източник: https://www.book.store.bg
Западните Родопи се простират на юг от Горнотракийската низина и на изток от Пирин и Рила. (Проследете границите на запад и северозапад по картата. През кои обекти преминават?) На изток долините на реките Каялийка, Боровица, Маданска и Горна Арда ги отделят от Източните Родопи. Релефът им представлява съчетания от високи била, прорязани от дълбоки речни долини. В тях са образувани красиви ждрела и проломи, редуващи се с долини, котловини и разширения. Южните части на Родопите се простират на територията на Гърция. Западните Родопи се разделят от дълбоката долина на река Въча на две части – Баташко-Дъбрашка и Переликско-Преспанска. Баташко-Дъбрашката част се простира на запад от долината на река Въча. Открояват се ридовете Баташки, Сюткя, Алабак, Къркария и Дъбраш. Между тях са образувани вътрешнопланински котловини – Чепинска, Девинска, Баташка и Доспатска. Най-високи върхове в този дял се издигат в Баташки рид – Сюткя – 2186 м и Баташки Снежник – 2082 м. На изток от долината на река Въча се простира високопланинския Переликско-Преспански дял. В нея се разполагат ридовете Переликски, Преспански, Мурсалица, Радюва планина, Добростан и Чернатица. Най-високият родопски връх Голям Перелик (2191 м) се извисява в Переликски рид. В рида Чернатица се издига връх Персенк – 2091 м. В Переликско-Преспанската част са разположени Смолянската, Чепеларската и Хвойненската котловина.
|
|
|
Скален феномен „Чудните мостове“ (Еркюприя). Източник: Wikipedia
|
Пещерата Снежанка. Източник: Wikipedia
|
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Допалеозойски и палеозойски метаморфни скали изграждат Западните Родопи (Вж. Геохронологичната таблица). Представени са от гнайси, слюдени шести и мрамори. При тяхното нагъване са били образувани три антиклинали. Техните централни части са изградени от гранити, покрити от метаморфни скали. Издигането на антиклиналите и потъването на синклиналите през терциера е било съпроводено с образуването на езерни басейни. В тях са били отложени седименти. Характерни за строежа на Западните Родопи са обширните лавови покривки от риолита.
В Западните Родопи се наблюдават четири различни по възраст и териториален денудационни заравнености. Те са резултат от проявените през терциера издигания. Тогава по действието на екзогенните процеси са се образували стръмните склонове, дълбоките долини, стръмните склонове и заравнените части на западно-родопските ридове. През кватернера многократното издигане на Западните Родопи предизвиква интензивна речна ерозия. Шест речни тераси се откриват в долините на Западните Родопи. На места са се образували много тесни долини–клисури в гнайсите и риолитите и ждрела в мраморите. Типичен карстов релеф се открива на много места в Западните Родопи поради значителното разпространение на мраморите. Характерни форми са въртопите, пропастите, многобройните пещери – Дяволското гърло, Снежанка, Ягодинска, Ухловица и карстови извори (Клептуза). Дело на ерозията са Триградското ждрело, „Чудните мостове“ (Еркюприя). На някой места изветрянето на риолитите е довело до образуването на заострени скални форми. Такива се наблюдават северно от Смолян – „Невястата, „Турлата“, „Голямата стена“ и др.
От полезните изкопаеми най-голямо значение имат оловно-цинковите руди (Мадан, Лъки, Рудозем, Златоград и пр.). Със стопанско значение са находищата на волфрамова руда (около Велинград), уран (около Смолян), флуорид (с. Михалково) и др. В Западните Родопи бликат многобройни минерални извори – Велинград, Наречен и др.
В Западните Родопи се наблюдават четири различни по възраст и териториален денудационни заравнености. Те са резултат от проявените през терциера издигания. Тогава по действието на екзогенните процеси са се образували стръмните склонове, дълбоките долини, стръмните склонове и заравнените части на западно-родопските ридове. През кватернера многократното издигане на Западните Родопи предизвиква интензивна речна ерозия. Шест речни тераси се откриват в долините на Западните Родопи. На места са се образували много тесни долини–клисури в гнайсите и риолитите и ждрела в мраморите. Типичен карстов релеф се открива на много места в Западните Родопи поради значителното разпространение на мраморите. Характерни форми са въртопите, пропастите, многобройните пещери – Дяволското гърло, Снежанка, Ягодинска, Ухловица и карстови извори (Клептуза). Дело на ерозията са Триградското ждрело, „Чудните мостове“ (Еркюприя). На някой места изветрянето на риолитите е довело до образуването на заострени скални форми. Такива се наблюдават северно от Смолян – „Невястата, „Турлата“, „Голямата стена“ и др.
От полезните изкопаеми най-голямо значение имат оловно-цинковите руди (Мадан, Лъки, Рудозем, Златоград и пр.). Със стопанско значение са находищата на волфрамова руда (около Велинград), уран (около Смолян), флуорид (с. Михалково) и др. В Западните Родопи бликат многобройни минерални извори – Велинград, Наречен и др.
Смолянските езера и скалната форма „Невястата“. Източник: Wikipedia
3. Климат и води
|
|
Анализирайте хидрограмите на р. Въча и на р. Доспатска.
Във високопланинските части на Западните Родопи се проявява планинският климат. Средните януарски температури са между – 3°С и – 7°С градуса, а годишните валежи се колебаят от 800 до 1100 мм. Снежната покривка се задържа до 6 месеца. В по-ниските части на планината, където се наблюдава преходноконтинентален климат, реките имат дъждовно-снежен режим с раннопролетен максимум. Преходносредиземноморският климат обуславя нарастването на есенно-зимният отток и проявата на дъждовен режим в южните части на Западните Родопи.
Силно окарстените мрамори определят подземен воден отток във водосборните басейни на реките Чепинска, Въча, Чепеларска и Арда. Режимът на речния отток е с пролетно-летен максимум. Есенно-зимно пълноводие имат само някои реки, които протичат на юг.
В Западните Родопи са изградени редица язовири – „Широка поляна, „Голям Беглик“ , „Доспат“, „Батак“, „Цанков камък“, „Въча“, „Кричим“.
Силно окарстените мрамори определят подземен воден отток във водосборните басейни на реките Чепинска, Въча, Чепеларска и Арда. Режимът на речния отток е с пролетно-летен максимум. Есенно-зимно пълноводие имат само някои реки, които протичат на юг.
В Западните Родопи са изградени редица язовири – „Широка поляна, „Голям Беглик“ , „Доспат“, „Батак“, „Цанков камък“, „Въча“, „Кричим“.
|
|
|
Язовир Въча. Източник: Wikipedia
|
Водопад „Сърцето“. Източник: s.shopeee.com/sxZy
|
4. Почви, растителен и животински свят
Алувиалните почви заемат малки площи по речните тераси на по-големите реки. Върху тях се развива влаголюбива ливадна и горска растителност. Съставена е предимно от върба, елша и топола. Среща се и чинар на по-топли и защитени места. Канелените горски почви и широколистните гори, с преобладаващи съобщества от дъб, клен, келяв габър, бряст, леска, глог, трънка, дрян, заемат ниския пояс
(до 1 000 м). В по-високия пояс върху светлокафяви горски почви се развиват букови и габърови гори. Гъсти иглолистни гори от смърч, бял и черен бор, бяла мура, ела, се простират върху тъмнокафяви горски почви в пояса над 1500 метра и стигат до планинските била. В този район се среща силивряк. Планинско-ливадни почви и високопланински ливади покриват най-високите планински била. На територията на Западните Родопи върху значителни площи е разпространена хвойната. Тя се среща във всички пояси на планината.
Представителите на животинския свят в Западните Родопи са средноевропейски и средиземноморски видове. Средноевропейските видове обитават по-високите части на планината. Средиземноморските се срещат само в по-ниските райони и по топлите склонове. Бозайниците са представени от елени, сърни, диви свине, лисици, мечки, катерици, таралежи, вълци. Птиците са представени от скален орел, кълвач, сойка, глухар. В ниския пояс преобладават гризачите, земноводните (голяма водна жаба), влечугите (смок мишкар, слепок) и много от прелетните птици.
(до 1 000 м). В по-високия пояс върху светлокафяви горски почви се развиват букови и габърови гори. Гъсти иглолистни гори от смърч, бял и черен бор, бяла мура, ела, се простират върху тъмнокафяви горски почви в пояса над 1500 метра и стигат до планинските била. В този район се среща силивряк. Планинско-ливадни почви и високопланински ливади покриват най-високите планински била. На територията на Западните Родопи върху значителни площи е разпространена хвойната. Тя се среща във всички пояси на планината.
Представителите на животинския свят в Западните Родопи са средноевропейски и средиземноморски видове. Средноевропейските видове обитават по-високите части на планината. Средиземноморските се срещат само в по-ниските райони и по топлите склонове. Бозайниците са представени от елени, сърни, диви свине, лисици, мечки, катерици, таралежи, вълци. Птиците са представени от скален орел, кълвач, сойка, глухар. В ниския пояс преобладават гризачите, земноводните (голяма водна жаба), влечугите (смок мишкар, слепок) и много от прелетните птици.
|
|
Иглолистни гори. Източник: Unsplash
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Рудодобивът и цветната металургия се развиват на базата на полезните изкопаеми в Западните Родопи. Големите горските масиви са предпоставка за развитието на дърводобива и дървообработването (Велинград, Брацигово, Ракитово, Пещера и др.). Водните ресурси на планината способстват за развитието на хидроенергетиката (Баташки водносилов път, ВЕЦ „Асеница“ I и „Асеница“ II и пр.)
В Западните Родопи е добре развит туризмът. Големи туристически центрове са Пампорово, Чепеларе, Велинград. Добре развито е балнеолечението на основата на минералните извори. Хиляди наши чужди туристи са привлечени от красивите природни феномени.
Екологичните проблеми възникват заради интензивната стопанска дейност. Изсичането на горите, замърсяването на почвите, нарушаване на естествената покривка в районите на рудодобива са сред големите проблеми, които изискват разрешаване. За ограничаване на негативното влияние от неравномерния речен отток се извършват дейности по залесяване и укрепване на хидротехническата инфраструктура.
За запазване на естествената природа са създадени редици резервати – Мантарица, Купена, Червената стена (най-голям биосферен резерват в Родопите) и др.
В Западните Родопи е добре развит туризмът. Големи туристически центрове са Пампорово, Чепеларе, Велинград. Добре развито е балнеолечението на основата на минералните извори. Хиляди наши чужди туристи са привлечени от красивите природни феномени.
Екологичните проблеми възникват заради интензивната стопанска дейност. Изсичането на горите, замърсяването на почвите, нарушаване на естествената покривка в районите на рудодобива са сред големите проблеми, които изискват разрешаване. За ограничаване на негативното влияние от неравномерния речен отток се извършват дейности по залесяване и укрепване на хидротехническата инфраструктура.
За запазване на естествената природа са създадени редици резервати – Мантарица, Купена, Червената стена (най-голям биосферен резерват в Родопите) и др.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрография
Западните Родопи се намират на юг от Горнотракийската низина и на изток от Пирин и Рила. Те са разделени на две части от долината на река Въча - Баташко-Дъбрашка и Переликско-Преспанска. Високите върхове включват Сюткя (2186 м) и Баташки Снежник (2082 м) в Баташки рид, както и Голям Перелик (2191 м) в Переликски рид.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Западните Родопи са изградени от метаморфни скали като гнайси, слюдени шисти и мрамори. В тях се намират оловно-цинкови руди, волфрамова руда, уран и флуорид. Многобройни минерални извори също са разпространени в района.
Климат и води
Климатът в Западните Родопи е планински във високите части и преходноконтинентален в по-ниските. Реките имат дъждовно-снежен режим с пролетно-летен максимум. Подземните води са значителни поради окарстените мрамори.
Почви, растителен и животински свят
Почвите включват алувиални, канелени горски и тъмнокафяви горски почви. Растителността варира от влаголюбиви ливади до гъсти иглолистни гори. Животинският свят включва елени, сърни, диви свине, лисици, мечки, катерици, вълци и различни видове птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Рудодобивът и цветната металургия са основни икономически дейности. Горските масиви подпомагат дърводобива и дървообработването. Туризмът е добре развит, с центрове като Пампорово, Чепеларе и Велинград. Екологичните проблеми включват изсичането на горите и замърсяването на почвите.
Западните Родопи се намират на юг от Горнотракийската низина и на изток от Пирин и Рила. Те са разделени на две части от долината на река Въча - Баташко-Дъбрашка и Переликско-Преспанска. Високите върхове включват Сюткя (2186 м) и Баташки Снежник (2082 м) в Баташки рид, както и Голям Перелик (2191 м) в Переликски рид.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Западните Родопи са изградени от метаморфни скали като гнайси, слюдени шисти и мрамори. В тях се намират оловно-цинкови руди, волфрамова руда, уран и флуорид. Многобройни минерални извори също са разпространени в района.
Климат и води
Климатът в Западните Родопи е планински във високите части и преходноконтинентален в по-ниските. Реките имат дъждовно-снежен режим с пролетно-летен максимум. Подземните води са значителни поради окарстените мрамори.
Почви, растителен и животински свят
Почвите включват алувиални, канелени горски и тъмнокафяви горски почви. Растителността варира от влаголюбиви ливади до гъсти иглолистни гори. Животинският свят включва елени, сърни, диви свине, лисици, мечки, катерици, вълци и различни видове птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Рудодобивът и цветната металургия са основни икономически дейности. Горските масиви подпомагат дърводобива и дървообработването. Туризмът е добре развит, с центрове като Пампорово, Чепеларе и Велинград. Екологичните проблеми включват изсичането на горите и замърсяването на почвите.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. Сравнете геоложкия строеж на Рила и Западните Родопи.
2. Оценете природноресурсния потенциал на Западните Родопи за развитие на туризма. 3. В Родопите се среща едно малко цвете със сини листенца. Легендата го свързва непряко с Дяволското гърло. Открийте връзката. Представете проучването си в подходящ формат – презентация, текст, видео. |
|