Лавандулови насаждения в Карловското поле. Източник: Wikipedia
|
Карнобатска котловина. Източник: Wikipedia
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Краищенско-Средногорска област. Източник: https://www.book.store.bg
От запад на изток се редуват Задбалканските котловини: Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска и Айтоска. Надморската им височина се колебая от 700-800 метра в Златишко-Пирдопската до 80 метра в Айтоската. Площта на котловините е различна – Софийската котловина е най-голяма (около 1100 кв. км, 550 м н.в.), най-малките са Саранската и Камарската.
Котловините се отделят една от друга посредством напречни прагове. Най-високи са праговете Гълъбец и Козница, отделящи Златишко-Пирдопската котловина. Граници между Карловската и Казанлъшката и Казанлъшката и Сливенската котловина са ридовете Стражата и Межденик.
Голямата територия на котловините и равнините им дъна дават основание да се наричат полета. На изток от Межденик, южните прегради на Сливенска, Карнобатска и Айтоска котловина са ниски хълмове – Бакаджиците и Хисар, чрез които се свързват с Тунджанската хълмиста област.
Котловините се отделят една от друга посредством напречни прагове. Най-високи са праговете Гълъбец и Козница, отделящи Златишко-Пирдопската котловина. Граници между Карловската и Казанлъшката и Казанлъшката и Сливенската котловина са ридовете Стражата и Межденик.
Голямата територия на котловините и равнините им дъна дават основание да се наричат полета. На изток от Межденик, южните прегради на Сливенска, Карнобатска и Айтоска котловина са ниски хълмове – Бакаджиците и Хисар, чрез които се свързват с Тунджанската хълмиста област.
Част от Саранската котловина. Източник: Wikipedia
|
Град Айтос и Айтоска котловина. Източник: Wikipedia
|
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
През неоген-кватернера, когато Задбалканските котловини са потънали грабеновидно по разседите, които ги отделят от Стара планина и Средна гора, е настъпило оформянето им във вида познат ни днес. По дъната на котловините дейността на течащата вода е довела до акумулирането на утаечни скали. Свличаните от реките материали са оформили големи наносни конуси в подножията на оградните планини. Някои от котловините са били заети от езера. Възрастта на повечето седиментни скали е плиоценска. В някои котловини се обособяват вътрешнокотловинни възвишения.
На отделни места са разкрити малки въглищни басейни (Николаевски в Казанлъшката котловина). Има находища на огнеупорни глини (край Елин Пелин), инертни материали, чакъли и пясъци по поречията на реките.
Многобройни топли минерални извори бликат по линията на южните разседи.
На отделни места са разкрити малки въглищни басейни (Николаевски в Казанлъшката котловина). Има находища на огнеупорни глини (край Елин Пелин), инертни материали, чакъли и пясъци по поречията на реките.
Многобройни топли минерални извори бликат по линията на южните разседи.
Част от Софийската котловина. Източник: Wikipedia
3. Климат и води
Характеризирайте хидрограмата на р. Тунджа.
В посока запад - изток настъпват промени в климата и речния режим. На изток от Козница климатът е преходен, а максимумът на оттока се измества към март. Зимата е по-мека, лятото по-топло. Средногодишният брой на дните с снежна покривка намалява. В Сливенската, Карнобатката и Айтоската котловина тези преходни елементи се засилват още повече – не се образува снежна покривка всяка година и максимумът на речният отток е зимен. Във всички затворени котловини се наблюдават температурни инверсии през зимата. Малко количество вода се оттича в реките (слаба водоносимост) и това е характерно за всички котловини.
При нахлуване на студен въздух от североизток, по южните склонове на Стара планина духат силни студени ветрове от типа борá. Те са особено чести в Сливенската котловина. През зимата и пролетта по северните склонове на Витоша и в Софийската котловина духа фьон.
Водното богатство на Задбалканските котловини е голямо. По-големи реки, които протичат през областта са Искър, Тополница и Тунджа. Режимът им е с пролетен максимум и лятно-есенен минимум. В наносните конуси има големи запаси на грунтови води, които се използват за битови и земеделски нужди.
Минералните извори са с важно стопанско значение. В областта те са многобройни: Овча купел, Горна баня, Централна софийска баня, Княжево, Панчарево, Банкя, Баня (Карловско), Павел баня, Кортенски бани, Сливенски минерални извори.
При нахлуване на студен въздух от североизток, по южните склонове на Стара планина духат силни студени ветрове от типа борá. Те са особено чести в Сливенската котловина. През зимата и пролетта по северните склонове на Витоша и в Софийската котловина духа фьон.
Водното богатство на Задбалканските котловини е голямо. По-големи реки, които протичат през областта са Искър, Тополница и Тунджа. Режимът им е с пролетен максимум и лятно-есенен минимум. В наносните конуси има големи запаси на грунтови води, които се използват за битови и земеделски нужди.
Минералните извори са с важно стопанско значение. В областта те са многобройни: Овча купел, Горна баня, Централна софийска баня, Княжево, Панчарево, Банкя, Баня (Карловско), Павел баня, Кортенски бани, Сливенски минерални извори.
|
|
|
Минерална баня „Овча купел“. Източник: Wikipedia
|
Чешма с минерална вода в Банкя. Източник: https://www.bankya.net/useful/mineral-waters
|
4. Почви, растителен и животински свят
В Задбалканските котловини преобладават три типа почви – смолници, канелени горски и алувиално-ливадни.
Смолниците са разпространени в западната част на Софийската котловина, в Карнобатската и Айтоската котловини. Те са тежки глинести почви, плодородни, подходящи за зърнени култури, зеленчуци и някои видове технически култури. Характерен растителен вид за Казанлъшката и Карловската котловина е маслодайната роза. Алувиално-ливадните почви са песъкливи и трудно задържат вода. Върху тях виреят зеленчуци, лозя и овощия.
Различията в хидроклиматичните условия се отразяват върху растителната покривка. В котловините разположени в западната част на областта условията са подходящи за развитието на сухолюбиви, топлолюбиви горски видове (дъб) и на степни тревни видове. По склоновете на оградните планини се среща бук и габър. На изток от Козница преобладава тревната растителност, но се срещат и различни видове дъб. Навсякъде обаче първичната растителност е унищожена почти напълно и земите се обработват. Покрай реките на отделни места са запазени малки площи влаголюбиви гори и храсти.
Животинският свят е силно намалял заради човешката дейност. Срещат се видове характерни както са Старопланинската област, така и за Средногорието. В горските части на котловините се срещат благороден елен, сърна, лисица, заек, белка, язовец, дива свиня, таралеж, полска мишка, полевка. От птиците са разпространени кълвач, сова, чучулига, дрозд, синигер, гургулица, врабче, ястреб, сокол. Срещат се гущер, смок, пепелянка, тритони, жаби, различни видове насекоми, и паяци.
Смолниците са разпространени в западната част на Софийската котловина, в Карнобатската и Айтоската котловини. Те са тежки глинести почви, плодородни, подходящи за зърнени култури, зеленчуци и някои видове технически култури. Характерен растителен вид за Казанлъшката и Карловската котловина е маслодайната роза. Алувиално-ливадните почви са песъкливи и трудно задържат вода. Върху тях виреят зеленчуци, лозя и овощия.
Различията в хидроклиматичните условия се отразяват върху растителната покривка. В котловините разположени в западната част на областта условията са подходящи за развитието на сухолюбиви, топлолюбиви горски видове (дъб) и на степни тревни видове. По склоновете на оградните планини се среща бук и габър. На изток от Козница преобладава тревната растителност, но се срещат и различни видове дъб. Навсякъде обаче първичната растителност е унищожена почти напълно и земите се обработват. Покрай реките на отделни места са запазени малки площи влаголюбиви гори и храсти.
Животинският свят е силно намалял заради човешката дейност. Срещат се видове характерни както са Старопланинската област, така и за Средногорието. В горските части на котловините се срещат благороден елен, сърна, лисица, заек, белка, язовец, дива свиня, таралеж, полска мишка, полевка. От птиците са разпространени кълвач, сова, чучулига, дрозд, синигер, гургулица, врабче, ястреб, сокол. Срещат се гущер, смок, пепелянка, тритони, жаби, различни видове насекоми, и паяци.
Насаждения с маслодайна роза. Източник: Wikipedia
|
Врабче. Източник: Unsplash
|
5. Стопанско използване и екологични проблеми
Подходящите условия за развитието на земеделието са благоприятствали заселването на котловините от дълбока древност. С обявяването на София за столица населението нараства бързо и се развива индустрията. Добивът на полезни изкопаеми, развитието на земеделието, транспорта, балнеолечебното дело, са дейности, които се благоприятстват от природните условия на Задбалканските котловини. Котловините днес са силно видоизменени.
Различните стопански дейности водят до замърсяване на атмосферата (особено в София и района на Златица и Пирдоп), на водите на реките Искър, Тополница и Тунджа, както и на почвите. Особено влошена екологична обстановка се наблюдава при явлението температурна инверсия, когато в котловините има продължителни мъгли. По оградните склонове на Задбалканските котловини е развита почвената ерозия.
Тези проблеми изискват спешни действия за опазване и възстановяване на природната среда.
Различните стопански дейности водят до замърсяване на атмосферата (особено в София и района на Златица и Пирдоп), на водите на реките Искър, Тополница и Тунджа, както и на почвите. Особено влошена екологична обстановка се наблюдава при явлението температурна инверсия, когато в котловините има продължителни мъгли. По оградните склонове на Задбалканските котловини е развита почвената ерозия.
Тези проблеми изискват спешни действия за опазване и възстановяване на природната среда.
Казаллъшката гробница. Източник: Wikipedia
|
Източната Сердикийска порта. Източник: Wikipedia
|
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Задбалканските котловини се простират от запад на изток и включват Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска и Айтоска котловина.Надморската височина варира от 700-800 метра в Златишко-Пирдопската до 80 метра в Айтоската.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Котловините са се оформили през неоген-кватернера и са потънали грабеновидно по разседите. В някои котловини има малки въглищни басейни и находища на огнеупорни глини.
Климат и води
Водното богатство на котловините е голямо, като по-големите реки са Искър, Тополница и Тунджа. Климатът и речният режим се променят от запад на изток, като на изток климатът е преходен.
Почви, растителен и животински свят
Преобладават три типа почви: смолници, канелени горски и алувиално-ливадни. Растителната покривка и животинският свят са разнообразни, но първичната растителност е унищожена почти напълно.
Стопанско използване и екологични проблеми
Котловините са заселени от дълбока древност и са благоприятствали развитието на земеделието и индустрията . Различните стопански дейности водят до замърсяване на атмосферата, водите и почвите.
Задбалканските котловини се простират от запад на изток и включват Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска и Айтоска котловина.Надморската височина варира от 700-800 метра в Златишко-Пирдопската до 80 метра в Айтоската.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Котловините са се оформили през неоген-кватернера и са потънали грабеновидно по разседите. В някои котловини има малки въглищни басейни и находища на огнеупорни глини.
Климат и води
Водното богатство на котловините е голямо, като по-големите реки са Искър, Тополница и Тунджа. Климатът и речният режим се променят от запад на изток, като на изток климатът е преходен.
Почви, растителен и животински свят
Преобладават три типа почви: смолници, канелени горски и алувиално-ливадни. Растителната покривка и животинският свят са разнообразни, но първичната растителност е унищожена почти напълно.
Стопанско използване и екологични проблеми
Котловините са заселени от дълбока древност и са благоприятствали развитието на земеделието и индустрията . Различните стопански дейности водят до замърсяване на атмосферата, водите и почвите.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
- Характеризирайте географското положение и границите на Задбалканските котловини. Ползвайте атласа.
- Посочете особеностите на геоложкия строеж и развитието на релефа в Задбалканските котловини.
- Проучете минералните води в областта. Представете изследването си в подходяща форма – инфографика, презентация, текст, научно съобщение.