|
|
1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Природногеографска област Дунавска равнина. Източник: https://www.book.store.bg
Дунавската хълмиста равнина се простира между р. Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад достига до р. Тимок, а на изток – до Черно море. Докато на север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с Предбалкана на много места е условна.
Дунавската равнина заема площ 31 500 кв.км. Дължината ѝ от р. Тимок до Черно море е 500 км, а ширината ѝ – от 20-25 км (в западната част) до 120 км (в Лудогорието и Добруджа). Най-високата ѝ точка е връх Александров в Лилякското плато (517 m). Средната надморска височина е 178 м, като нараства от запад на изток и от север на юг.
Дунавската равнина се поделя на три части: Западна (от р. Тимок до р. Вит), Средна (от р. Вит до р. Янтра) и Източна (от р. Янтра до Черно море). Покрай р. Дунав по-стръмни брегове се сменят с по-ниски. От запад на изток крайбрежни низини се редуват с речни долини, хълмове и плата.
Западна Дунавска равнина
Най-тясна, равнинна, с най-малка средна надморска височина. Реките (Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Вит) са ориентирани в посока север – североизток поради наклона на земните пластове. Характерни за източната ѝ част са златиите – речни долини, разделени една от друга от асиметрични льосови ридове. Най- В западната част на тази подобласт реките имат каньоновидни долини.
Средна Дунавска равнина
Тази част на Дунавската равнина е най-малка по площ. Характерен за нея е хълмистия релеф с дълбоко разчленен от широките долини на реките Вит, Осъм, Янтра и притоците им. Срещат се льосови плата и асиметрични долини и високоиздигнати плата и възвишения. Ясно се открояват Плевенските височини, Павликенските височини, силно нарязаните придунавски плата Никополско и Свищовско. Дълбоко разчленен от широките долини на реките Вит, Осъм и Янтра и техните притоци, районът обхваща льосови плата, асиметрични долини и високи плата и хълмове. Ясно се виждат Плевенските височини, Павликенските ридове и дълбоко разчленените Никополско и Свищовско плато.
Източна Дунавска равнина
Различава се от Западна и Средна Дунавска равнина с по-голяма надморска височина и с платовидно-хълмист релеф. Най-високата точка в цялата Дунавска равнина се издига в Лилякското плато – връх Александров (517 m). Потърсете го върху картата. Лудогорското и Добруджанското плато са дълбоко разчленени от ветрилообразната речна мрежа. В източната част на тази подобласт реките се губят на повърхността и като подземни реки влизат водите си в р. Дунав. Река Русенски Лом оформя широк водосборен басейн.
Врязвайки се във варовиковите пластове, реките създават на много места живописни каньони с дълбочина до 150 метра. Южно от Самуиловските и Поповско-Разградските височини се простира пъстра мозайка от малки плата и затворени между тях долинни разширения. Районът се отводнява се от левите притоци на р. Провадийска и р. Камчия.
Суходолията са характерни за Източна Дунавска равнина. Тук е добре развит карстовият релеф. Най-известна е пещарата Орлова чука.
Дунавската равнина заема площ 31 500 кв.км. Дължината ѝ от р. Тимок до Черно море е 500 км, а ширината ѝ – от 20-25 км (в западната част) до 120 км (в Лудогорието и Добруджа). Най-високата ѝ точка е връх Александров в Лилякското плато (517 m). Средната надморска височина е 178 м, като нараства от запад на изток и от север на юг.
Дунавската равнина се поделя на три части: Западна (от р. Тимок до р. Вит), Средна (от р. Вит до р. Янтра) и Източна (от р. Янтра до Черно море). Покрай р. Дунав по-стръмни брегове се сменят с по-ниски. От запад на изток крайбрежни низини се редуват с речни долини, хълмове и плата.
Западна Дунавска равнина
Най-тясна, равнинна, с най-малка средна надморска височина. Реките (Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Вит) са ориентирани в посока север – североизток поради наклона на земните пластове. Характерни за източната ѝ част са златиите – речни долини, разделени една от друга от асиметрични льосови ридове. Най- В западната част на тази подобласт реките имат каньоновидни долини.
Средна Дунавска равнина
Тази част на Дунавската равнина е най-малка по площ. Характерен за нея е хълмистия релеф с дълбоко разчленен от широките долини на реките Вит, Осъм, Янтра и притоците им. Срещат се льосови плата и асиметрични долини и високоиздигнати плата и възвишения. Ясно се открояват Плевенските височини, Павликенските височини, силно нарязаните придунавски плата Никополско и Свищовско. Дълбоко разчленен от широките долини на реките Вит, Осъм и Янтра и техните притоци, районът обхваща льосови плата, асиметрични долини и високи плата и хълмове. Ясно се виждат Плевенските височини, Павликенските ридове и дълбоко разчленените Никополско и Свищовско плато.
Източна Дунавска равнина
Различава се от Западна и Средна Дунавска равнина с по-голяма надморска височина и с платовидно-хълмист релеф. Най-високата точка в цялата Дунавска равнина се издига в Лилякското плато – връх Александров (517 m). Потърсете го върху картата. Лудогорското и Добруджанското плато са дълбоко разчленени от ветрилообразната речна мрежа. В източната част на тази подобласт реките се губят на повърхността и като подземни реки влизат водите си в р. Дунав. Река Русенски Лом оформя широк водосборен басейн.
Врязвайки се във варовиковите пластове, реките създават на много места живописни каньони с дълбочина до 150 метра. Южно от Самуиловските и Поповско-Разградските височини се простира пъстра мозайка от малки плата и затворени между тях долинни разширения. Районът се отводнява се от левите притоци на р. Провадийска и р. Камчия.
Суходолията са характерни за Източна Дунавска равнина. Тук е добре развит карстовият релеф. Най-известна е пещарата Орлова чука.
|
Пшеница. Източник: Canva
|
Река Дунав. Източник: Canva
|
2. Геоложки строеж, релеф и полезни изкопаеми
В геоложко отношение Дунавската равнина е стабилна платформа, разположена върху част от Мизийската плоча. Върху релефа, почвените и хидроложките условия се повлияват от наличието на льосова покривка. С алувиални наслаги са запълнени крайдунавските нзини и долините на реките в областта. Почти хоризонталната седиментна скална покривка се състои предимно от мезозойски и терциерни варовици и пясъчници (Вж. Геохронологичната таблица). Седиментите са с различна дебелина и са покрити с льос. Дебелината на льосовия пласт варира – на север – около 70 m, а на юг – до 20–30 m. Между Сухиндол и Свищов се издигат 14 базалтови могили.
Полезните изкопаеми са свързани с развитието на областта като платформена структура и със скалния ѝ строеж. Дългото геоложко развитие обуславя образуването на полезни изкопаеми от седиментен тип.
Открити са находища на черни въглища (Добруджански басейн) и на лигнити (Ломски басейн). Незначителни запаси на нефт (Плевенско) и природен газ (Врачанско). Дунавската равнина разполага с находища на манганова руда (Добричко). Значителни са залежите от гипс (Видинско, Оряховско), огнеупорни (Плевенско) и обикновени глини (Горнооряховско и Павликенско), каолин (Русенско, Шуменско и Разградско), каменна сол (Провадия) и варовици (Русенско). Покажете тези находища на картата в атласа.
Полезните изкопаеми са свързани с развитието на областта като платформена структура и със скалния ѝ строеж. Дългото геоложко развитие обуславя образуването на полезни изкопаеми от седиментен тип.
Открити са находища на черни въглища (Добруджански басейн) и на лигнити (Ломски басейн). Незначителни запаси на нефт (Плевенско) и природен газ (Врачанско). Дунавската равнина разполага с находища на манганова руда (Добричко). Значителни са залежите от гипс (Видинско, Оряховско), огнеупорни (Плевенско) и обикновени глини (Горнооряховско и Павликенско), каолин (Русенско, Шуменско и Разградско), каменна сол (Провадия) и варовици (Русенско). Покажете тези находища на картата в атласа.
|
|
|
Пещера Орлова чука. Източник: Wikipedia
|
Природен парк „Русенски Лом“. Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
Характеризирайте хидрограмата на р. Русенски Лом.
Климатът е умерено континентален със средни годишни температури от 10°С до 12,2°С. Средните януарски температури са отрицателни (-1,8°С ст. Русе, -3,9°С ст. Кнежа), сравнително високи средни юлски температури (24°С ст. Русе, 22,9°С ст. Кнежа) и най-голямо колебание на средната годишна температура в страната (26,8°С ст. Кнежа, 25,8°С ст. Русе). Проследете информацията в климатограмата за ст. Плевен в атласа. Какви изводи може да направите?
Годишните валежи са малко и варират от 450 до 600 mm. В посока от запад на изток и от юг на север постепенно количествата на валежите намаляват от 600-650 мм до 550-500 мм и се засилват засушаванията. Валежите отчитат зимен февруарски минимум и летен майско-юнски максимум.
Преобладаващите ветрове са западни, северозападни и северни. Те се отличават с висока скорост и през зимата отвяват снежната покривка. Тя се задържа около 40 – 50 дни.
Характерни са честите и продължителни мъгли.
Дунавската равнина е богата на подземни води. Те подхранват реките и осигуряват както по-голям воден обем, така и по-равномерен режим. Най-големи са запасите на грунтови води край р. Дунав. Артезиански (напорни) води има в Ломския басейн. В източната част на областта има големи карстови извори – Девненските. Във Видинско и Плевенско бликат минерални води.
Особеностите на климата, свойствата на скалите и релефа в Дунавската равнина обуславят малката величина на оттока, както и смесеното (дъждовно, снежно и карстово) подхранване на реките.
С липсата на повърхностно течащи води се отличава североизточната част на равнината.
Повечето реки водят началото си от Старопланинската верига и Предбалкана – Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др. Максимумът на оттока е през пролетта. Обуславя се от максимума на валежите и снеготопенето.
Поради липса на големи български притоци, режимът на р. Дунав до голяма степен се формира извън територията на България.
Годишните валежи са малко и варират от 450 до 600 mm. В посока от запад на изток и от юг на север постепенно количествата на валежите намаляват от 600-650 мм до 550-500 мм и се засилват засушаванията. Валежите отчитат зимен февруарски минимум и летен майско-юнски максимум.
Преобладаващите ветрове са западни, северозападни и северни. Те се отличават с висока скорост и през зимата отвяват снежната покривка. Тя се задържа около 40 – 50 дни.
Характерни са честите и продължителни мъгли.
Дунавската равнина е богата на подземни води. Те подхранват реките и осигуряват както по-голям воден обем, така и по-равномерен режим. Най-големи са запасите на грунтови води край р. Дунав. Артезиански (напорни) води има в Ломския басейн. В източната част на областта има големи карстови извори – Девненските. Във Видинско и Плевенско бликат минерални води.
Особеностите на климата, свойствата на скалите и релефа в Дунавската равнина обуславят малката величина на оттока, както и смесеното (дъждовно, снежно и карстово) подхранване на реките.
С липсата на повърхностно течащи води се отличава североизточната част на равнината.
Повечето реки водят началото си от Старопланинската верига и Предбалкана – Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др. Максимумът на оттока е през пролетта. Обуславя се от максимума на валежите и снеготопенето.
Поради липса на големи български притоци, режимът на р. Дунав до голяма степен се формира извън територията на България.
Река Вит. Източник: Wikipedia
|
Река Огоста. Източник: Wikipedia
|
4. Почви, растителен и животински свят
Най-плодородните почви – черноземите, са развити в Дунавската равнина. Стещат се също сиви гори и алувиални почви. Специфичните почвени и климатични условия са довели до преход от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства В райони неподходящи за земеделие в ограничени пространства – в крайбрежните низини с високи нива на подземните води и по островите в р. Дунав, се е запазила естествената растителност.
Големите гори, както и просторните ливадни степи, са част от миналото на равнината. Лудогорието е било прочуто с буйната си горска растителност. Днес се срещат топола, върба, топола, бряст, някои видове дъб /цер и по-малко благун/, липа, габър,леска и др. От степните видове най-разпространени са тревите садина, коило, карагана, перуника и др.
Животинският свят е представен от степни и средноевропейски видове, които преобладават в западната част на равнината. Срещат се дива свиня, сърна, вълк, язовец, лисица, рис, глухар и др. Степните видове са характерни за Южна Добруджа – степен пор, гризачи, скакалци и др. Птичият свят е много разнообразен. Повече от 200 вида птици обитават островите, блатата, крайбрежните низини, района на Лудогорието. Типични представители са дивите патици, пъдпъдъците, яребиците, гъските, гургулиците. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна – къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.
Големите гори, както и просторните ливадни степи, са част от миналото на равнината. Лудогорието е било прочуто с буйната си горска растителност. Днес се срещат топола, върба, топола, бряст, някои видове дъб /цер и по-малко благун/, липа, габър,леска и др. От степните видове най-разпространени са тревите садина, коило, карагана, перуника и др.
Животинският свят е представен от степни и средноевропейски видове, които преобладават в западната част на равнината. Срещат се дива свиня, сърна, вълк, язовец, лисица, рис, глухар и др. Степните видове са характерни за Южна Добруджа – степен пор, гризачи, скакалци и др. Птичият свят е много разнообразен. Повече от 200 вида птици обитават островите, блатата, крайбрежните низини, района на Лудогорието. Типични представители са дивите патици, пъдпъдъците, яребиците, гъските, гургулиците. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна – къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.
|
|
Сърна. Източник: Pixabay
5. Стопанско използване и екологични проблеми на областта
Дунавската равнина е населена от прастари времена и това е довело до активното използване на природата от човека. Тя е силно преобразена от антропогенната дейност. В обработваеми земи са превърнати степните пространства и гъстите в миналото гори.
Многобройните езера и блата край река Дунав са осушени и превърнати в земеделски земи. В долините на някои от реките са изградени язовири, построени са и големи напоителни системи. Активната стопанска дейност на човека е довела до проявата на ерозионни процеси, засоляване и други неблагоприятни явления, които оказват негативно влияние върху почвените ресурси.
Активизират се свлачищните процеси в Ломско, край Тутракан, в Оряховско. Природната среда в района на Каолиново, Сеново, Девня, в Плевенско силно е нарушена поради открития добив на полезни изкопаеми.
Селищната мрежа е много добре развита.
Замърсени са водните течения на реките Искър, Огоста, Янтра, Вит и пр. Замърсени са и въздушните басейни над големите градове. За съхраняване на редки животински и растителни видове са създадени резервати. Такива са „Сребърна“, „Персински блата“, „Бели Лом“. Създадени са и природни паркове – „Русенски Лом“, „Шуменско плато“, „Персина“.
В Дунавската равнина има и много защитени местности.
„Сребърна“ е биосферен резерват, включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Още през 1948 г. местността е обявена за резерват.
Многобройните езера и блата край река Дунав са осушени и превърнати в земеделски земи. В долините на някои от реките са изградени язовири, построени са и големи напоителни системи. Активната стопанска дейност на човека е довела до проявата на ерозионни процеси, засоляване и други неблагоприятни явления, които оказват негативно влияние върху почвените ресурси.
Активизират се свлачищните процеси в Ломско, край Тутракан, в Оряховско. Природната среда в района на Каолиново, Сеново, Девня, в Плевенско силно е нарушена поради открития добив на полезни изкопаеми.
Селищната мрежа е много добре развита.
Замърсени са водните течения на реките Искър, Огоста, Янтра, Вит и пр. Замърсени са и въздушните басейни над големите градове. За съхраняване на редки животински и растителни видове са създадени резервати. Такива са „Сребърна“, „Персински блата“, „Бели Лом“. Създадени са и природни паркове – „Русенски Лом“, „Шуменско плато“, „Персина“.
В Дунавската равнина има и много защитени местности.
„Сребърна“ е биосферен резерват, включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Още през 1948 г. местността е обявена за резерват.
|
Биосферен резерват „Сребърна“
|
Резюме
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Дунавската равнина е най-голямата равнина в България, разположена между р. Тимок и Черно море. Тя се простира между р. Дунав на север и Предбалкана на юг, с площ от 31,500 км² и средна надморска височина от 178 м, която нараства на изток и юг.
Равнината се дели на три части:
Дунавската равнина е стабилна платформа, разположена върху част от Мизийската плоча. В района са открити находища на черни въглища, лигнити, нефт, природен газ, манганова руда, гипс, огнеупорни и обикновени глини, каолин, каменна сол и варовици.
Климат и води
Климатът е умерено континентален със средни годишни температури от 10°С до 12,2°С. Годишните валежи варират от 450 до 600 мм. Дунавската равнина е богата на подземни води, като най-големи са запасите на грунтови води край р. Дунав. В района има и големи карстови извори. Областта се пресича от реките Искър, Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др.
Почви, растителен и животински свят
Най-плодородните почви в Дунавската равнина са черноземите. Растителността включва широколистни гори и тревни видове. Животинският свят е представен от степни и средноевропейски видове, като дивата свиня, сърната, вълкът и различни видове птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Дунавската равнина е силно преобразена от антропогенната дейност. Много от езерата и блатата край река Дунав са осушени и превърнати в земеделски земи. Активната стопанска дейност е довела до ерозионни процеси, засоляване и други неблагоприятни явления. В района има и много защитени местности и резервати.
Дунавската равнина е най-голямата равнина в България, разположена между р. Тимок и Черно море. Тя се простира между р. Дунав на север и Предбалкана на юг, с площ от 31,500 км² и средна надморска височина от 178 м, която нараства на изток и юг.
Равнината се дели на три части:
- Западна Дунавска равнина: Най-тясна и равнинна, с реки като Лом, Цибрица, Огоста, Искър и Вит, ориентирани в посока север-североизток.
- Средна Дунавска равнина: Най-малка по площ, с хълмист релеф и дълбоко разчленени долини на реките Вит, Осъм и Янтра.
- Източна Дунавска равнина: С по-голяма надморска височина и платовидно-хълмист релеф, с най-висока точка в Лилякското плато (517 м)
Дунавската равнина е стабилна платформа, разположена върху част от Мизийската плоча. В района са открити находища на черни въглища, лигнити, нефт, природен газ, манганова руда, гипс, огнеупорни и обикновени глини, каолин, каменна сол и варовици.
Климат и води
Климатът е умерено континентален със средни годишни температури от 10°С до 12,2°С. Годишните валежи варират от 450 до 600 мм. Дунавската равнина е богата на подземни води, като най-големи са запасите на грунтови води край р. Дунав. В района има и големи карстови извори. Областта се пресича от реките Искър, Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др.
Почви, растителен и животински свят
Най-плодородните почви в Дунавската равнина са черноземите. Растителността включва широколистни гори и тревни видове. Животинският свят е представен от степни и средноевропейски видове, като дивата свиня, сърната, вълкът и различни видове птици.
Стопанско използване и екологични проблеми
Дунавската равнина е силно преобразена от антропогенната дейност. Много от езерата и блатата край река Дунав са осушени и превърнати в земеделски земи. Активната стопанска дейност е довела до ерозионни процеси, засоляване и други неблагоприятни явления. В района има и много защитени местности и резервати.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
|
1. В Провадийското плато върху варовити пясъчници е изваян единственият скален релеф в Европа от IX век. Какво е изобразено на този релеф? Представете информацията в подходящ вид – презентация, филм и пр.
2. Направете характеристика на природногеографската област Дунавска равнина. Може да си помогнете с анимирания 3d модел – s.shopeee.com/rAkL 3. Сформирайте два екипа и проучете информация за Природен парк „Русенски Лом“ Природен парк „Шуменско плато“. |
|