1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
|
|
Дунавската равнина е най-северната природногеографска област в България. Простира се между р. Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад достига до р. Тимок, а на изток – до Черно море. Докато на север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с Предбалкана на много места не е ясна и се прекарва условно.
Дунавската равнина заема площ 31 500 км2. Дължината ѝ от р.Тимок до Черно море е 500 км, а ширината ѝ – от 20-25 км /в западната част/ до 120 км /в Лудогорието и Добруджа/.
Дунавската равнина се поделя на три части: западна /от р. Тимок до р.Вит/, средна /от р. Вит до р. Янтра/ и източна /от р.Янтра до Черно море/. Край р. Дунав по-стръмни брегове се сменят с по-ниски. От запад на изток крайбрежни низини се редуват с речни долини, хълмове и плата.
*Западна Дунавска равнина:
-най-тясна, равнинна, най-малка средна надморска височина
*Средна Дунавска равнина:
-най-малка по площ, хълмиста
*Източна Дунавска равнина:
-Хълмиста, най-голяма надморска височина
Дунавската равнина заема площ 31 500 км2. Дължината ѝ от р.Тимок до Черно море е 500 км, а ширината ѝ – от 20-25 км /в западната част/ до 120 км /в Лудогорието и Добруджа/.
Дунавската равнина се поделя на три части: западна /от р. Тимок до р.Вит/, средна /от р. Вит до р. Янтра/ и източна /от р.Янтра до Черно море/. Край р. Дунав по-стръмни брегове се сменят с по-ниски. От запад на изток крайбрежни низини се редуват с речни долини, хълмове и плата.
*Западна Дунавска равнина:
-най-тясна, равнинна, най-малка средна надморска височина
*Средна Дунавска равнина:
-най-малка по площ, хълмиста
*Източна Дунавска равнина:
-Хълмиста, най-голяма надморска височина
|
|
|
2. Геоложки строеж, релеф и полезни изкопаеми
Дунавската равнина е плосконаслоена земя, чиято скална основа е свързана със строежа на Мизийската плоча. Почти хоризонталната покривка от седиментни скали е изградена предимно от варовици, пясъчници с мезозойска и терциерна възраст. Седиментите имат различна дебелина. Те са покрити с льос. Дебелината на льосовата покривка се промения – на север – около 70 м, а на юг – до 20 – 30 м. Между Свищов и Сухиндол се издигат 14 базалтови могили.
Дунавската равнина се поделя на три части - западна, средна (централна) и източна.
Западна част
Има равнинно-платовиден характер. На запад от р.Лом реките имат тесни каньоновидни долини, а източните от нея речните долини са широки и асиметрични (с стръмни десни и полегати леви склонове). Речните долини са разделени от льосови плата, известни под името златии. Най-известната е Златията между реките Цибрица и Огоста. Платата имат къси, стръмно спускащи се западни склонове и дълги полегати източни склонове.
Средна част
Има хълмист релеф, дълбоко разчленен от реките Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. Притежава преходни черти – льосови плата и асиметрични долини в някои участъци на реките. От възвишенията по-ясно се открояват Плевенските възвишения, Павликенските възвишения, силно нарязаните придунавски плата – Никополското и Свищовското.
Източна част
Има разнообразен платовидно-хълмист релеф и с по-голяма надморска височина – до 500 м в отделни плата и възвишения. На север от Поповско-Разградските и Самуиловските възвишения се простират Лудогорското и Добруджанското плато, дълбоко разчленени от ветрилообразната речна мрежа. Реките губят постоянния си отток и продължават подземно течението си към Дунав. Техните суходолия са най-характерната особеност на релефа на Добруджанското плато. Реките образуват на много места живописни каньони, дълбоки до 100-120 м. Развити са и големи свлачища.
Полезните изкопаеми са свързани с дългото геоложко развитие и са предимно от седиментен тип. Открити са находища на черни въглища и на лигнити. Незначителни запаси на нефт и природен газ. Територията разполага с находища на манганова руда. Значителни са залежите от гипс, каолин, кварцови пясъци, каменна сол, огнеупорни и обикновени глини и варовици.
Дунавската равнина се поделя на три части - западна, средна (централна) и източна.
Западна част
Има равнинно-платовиден характер. На запад от р.Лом реките имат тесни каньоновидни долини, а източните от нея речните долини са широки и асиметрични (с стръмни десни и полегати леви склонове). Речните долини са разделени от льосови плата, известни под името златии. Най-известната е Златията между реките Цибрица и Огоста. Платата имат къси, стръмно спускащи се западни склонове и дълги полегати източни склонове.
Средна част
Има хълмист релеф, дълбоко разчленен от реките Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. Притежава преходни черти – льосови плата и асиметрични долини в някои участъци на реките. От възвишенията по-ясно се открояват Плевенските възвишения, Павликенските възвишения, силно нарязаните придунавски плата – Никополското и Свищовското.
Източна част
Има разнообразен платовидно-хълмист релеф и с по-голяма надморска височина – до 500 м в отделни плата и възвишения. На север от Поповско-Разградските и Самуиловските възвишения се простират Лудогорското и Добруджанското плато, дълбоко разчленени от ветрилообразната речна мрежа. Реките губят постоянния си отток и продължават подземно течението си към Дунав. Техните суходолия са най-характерната особеност на релефа на Добруджанското плато. Реките образуват на много места живописни каньони, дълбоки до 100-120 м. Развити са и големи свлачища.
Полезните изкопаеми са свързани с дългото геоложко развитие и са предимно от седиментен тип. Открити са находища на черни въглища и на лигнити. Незначителни запаси на нефт и природен газ. Територията разполага с находища на манганова руда. Значителни са залежите от гипс, каолин, кварцови пясъци, каменна сол, огнеупорни и обикновени глини и варовици.
Климат и води
Kлиматът e умерено-континентален. Средногодишната температура е от 10°С до 12,2°С . Средната януарска температура за равнината е около -1°С. Най-високите летни температури достигат 23°-24° С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда /25°С/.
Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината /600-650 мм/. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява /550-500 мм/.
Преобладават западните, северозападните и северни ветрове, които са много силни и през зимата отвяват снежната покривка.
Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли.
Дунавската равнина е богата на подземни води. Тези води подхранват реките и обуславят както по-големите водни количества, така и по-равномерен режим.
По-голямата част от реките водят началото си от Старопланинската верига и Предбалкана /Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др./. Североизточната част на равнината се характеризира с липсата на повърхностно течащи води. Реките са със смесено /дъждовно, снежно и карстово/ подхранване. Максимумът на оттока е през пролетта, обусловен от максимума на валежите и снеготопенето.
Режимът на р.Дунав до голяма степен се формира извън територията на България /поради липса на големи български притоци/.
Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината /600-650 мм/. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява /550-500 мм/.
Преобладават западните, северозападните и северни ветрове, които са много силни и през зимата отвяват снежната покривка.
Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли.
Дунавската равнина е богата на подземни води. Тези води подхранват реките и обуславят както по-големите водни количества, така и по-равномерен режим.
По-голямата част от реките водят началото си от Старопланинската верига и Предбалкана /Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др./. Североизточната част на равнината се характеризира с липсата на повърхностно течащи води. Реките са със смесено /дъждовно, снежно и карстово/ подхранване. Максимумът на оттока е през пролетта, обусловен от максимума на валежите и снеготопенето.
Режимът на р.Дунав до голяма степен се формира извън територията на България /поради липса на големи български притоци/.
|
|
Почви, растителност и животински свят
В Дунавската равнина са развити най-плодородните почви – черноземните. Срещат се и сиви горски и алувиални почви.
Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства /в места непригодни за земеделие/.
В миналото Дунавската равнина е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи. Особено гориста е била източната част на равнината - Лудогорието. Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайбрежните низини, където нивото на подземните води е високо. Срещат се върба, топола, някои видове дъб /цер и по-малко благун/, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са степните треви като садината, коилото, карагана, перуника и др.
Фауната е представена от средноевропейски и степни видове, като на запад преобладават средноевропейските фаунистични видове. Типични представители на горските пространства са глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец вълк, лисица и др. В Южна Добруджа са характерни степните видове - степен пор, гризачи, скакалци и др. Много разнообразен е птичия свят. Крайбрежните низини, блатата, островите, както горите в Лудогорието се обитават от повече от 200 вида птици. Типични представители са дивите патици, гъските, яребиците, гургулиците, пъдпъдъци. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна - къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.
Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства /в места непригодни за земеделие/.
В миналото Дунавската равнина е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи. Особено гориста е била източната част на равнината - Лудогорието. Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайбрежните низини, където нивото на подземните води е високо. Срещат се върба, топола, някои видове дъб /цер и по-малко благун/, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са степните треви като садината, коилото, карагана, перуника и др.
Фауната е представена от средноевропейски и степни видове, като на запад преобладават средноевропейските фаунистични видове. Типични представители на горските пространства са глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец вълк, лисица и др. В Южна Добруджа са характерни степните видове - степен пор, гризачи, скакалци и др. Много разнообразен е птичия свят. Крайбрежните низини, блатата, островите, както горите в Лудогорието се обитават от повече от 200 вида птици. Типични представители са дивите патици, гъските, яребиците, гургулиците, пъдпъдъци. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна - къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.
|
|