1. Географско положение
България принадлежи към европейските, балканските, причерноморските и придунавските страни. Нашата страна е разположена в северното полукълбо, в югоизточна Европа и заема североизточната част на Балканския полуостров. Нейната територия представлява своеобразен коридор, през който става обмен на хора, стоки, суровини, капитали и на културни ценности от западна и централна Европа за югоизточна Европа и Азия, от северна и източна Европа за Южна Европа и Северна Африка. Разположена на кръстопът, територията на нашата страна от древността до днес е прекосявана от много племена и народи, белязали етноисторическия, културния и стопанския ѝ облик.
Географското положение бива абсолютно и относително. Абсолютно е астрономическото и природногеографското, а относително е икономогеографското и политикогеографското.
Географското положение бива абсолютно и относително. Абсолютно е астрономическото и природногеографското, а относително е икономогеографското и политикогеографското.
Фиг. 1. Крайни точки на България
|
Източник: Собствен
|
Територията на страната ни, разположена между 41 и 44 паралел, се намира почти на еднакво разстояние от екватора и северния полюс. Тази специфична особеност на астрономическото положение оказва определящо влияние върху формирането на природния комплекс на България, а оттам и върху икономогеографското ѝ развитие.
Фиг. 2. Природногеогрфска карта на България
|
Източник: https://www.book.store.bg
|
Физикогеографско (природогеографско) положение
Нашата страна е разположена в южната част на умерено-континенталния климатичен пояс на Европа на прехода със субтропичния (средиземноморския) пояс. Това и положение определя преходния характер на природната среда. Принадлежността на България към Алпо-Хималайската планинска система и източноевропейската платформена област обуславя разнообразието на релефа, бързата промяна на морфографските, климатичните, хидрографските, почвените и биогеографските условия в посока от север на юг.
Съществено влияние върху формирането на природния комплекс и икономическото развитие на страната показват водните басейни на Черно море, на Егейско и Средиземно море, на Атлантическия океан и речната артерия на река Дунав.
Икономогеографско положение
Територията на България, разположена на кръстопът между три континента Европа, Азия и Африка предопределя нейната роля на транзитен център и пресечна точка в транспортния, стоковия и туристическия поток от Западна към Източна Европа и от Северна към Южна Европа. През територията на страната преминават 5 от общо 10 транс-европейски транспортни коридори.
Номер 4, 7, 8, 9 и 10. Голямо значение за осъществяване на връзките на България с останалите страни от Европа и света има Черно море и река Дунав с мостовете Русе – Гюргиево и Видин – Калафат, фериботите Оряхово – Бекет, Русе – Гюргево, Силистра – Калараш и Свищов – Зимнич. За осъществяване на външно-търговските връзки значително предимство ни носи членството в Световната търговска организация в Европейския СИОС и в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Политикогеографското положение на България отразява мястото и на политическата карта, връзките и преди всичко с съседните страни, с международните обединения и организации. Близостта ѝ до стратегическите протоци Босфора и Дарданелите, положението ѝ в североизточната част на Балканския полуостров и настъпилите промени в страните от Средна и Източна Европа предопределят изключителната роля на България на Балканите и в Европа. Днес съществуват нови форми на сътрудничество, нови възможности за интегрирането ни с европейските и световни пазари.
Страната ни е приета за редовен член на съвета на Европа, изпълнява програмата Партньорство за мир, приета е за членка на Северноатлантическия пакт, членка е на Европейския съюз, ОСЕ и ОЧИС.
Екологогеографското положение е пряко свързано с природногеографското, икономогеографското и политикогеографското. Определя се от характера на природната среда и устойчивостта ѝ на антропогенното въздействие от посоката на трансграничен пренос на замърсяващи вещества по въздушен и воден път. Нашата страна е разположена на пътищата на замърсения въздух от Западна и Средна Европа и от река Дунав. Замърсените у нас води на реките Марица, Струма, Места, Тунджа и Арда създават проблеми с Гърция и Турция. Границите определят териториалния обхват по суша, въздух и вода на определена територия.
Нашата страна е разположена в южната част на умерено-континенталния климатичен пояс на Европа на прехода със субтропичния (средиземноморския) пояс. Това и положение определя преходния характер на природната среда. Принадлежността на България към Алпо-Хималайската планинска система и източноевропейската платформена област обуславя разнообразието на релефа, бързата промяна на морфографските, климатичните, хидрографските, почвените и биогеографските условия в посока от север на юг.
Съществено влияние върху формирането на природния комплекс и икономическото развитие на страната показват водните басейни на Черно море, на Егейско и Средиземно море, на Атлантическия океан и речната артерия на река Дунав.
Икономогеографско положение
Територията на България, разположена на кръстопът между три континента Европа, Азия и Африка предопределя нейната роля на транзитен център и пресечна точка в транспортния, стоковия и туристическия поток от Западна към Източна Европа и от Северна към Южна Европа. През територията на страната преминават 5 от общо 10 транс-европейски транспортни коридори.
Номер 4, 7, 8, 9 и 10. Голямо значение за осъществяване на връзките на България с останалите страни от Европа и света има Черно море и река Дунав с мостовете Русе – Гюргиево и Видин – Калафат, фериботите Оряхово – Бекет, Русе – Гюргево, Силистра – Калараш и Свищов – Зимнич. За осъществяване на външно-търговските връзки значително предимство ни носи членството в Световната търговска организация в Европейския СИОС и в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Политикогеографското положение на България отразява мястото и на политическата карта, връзките и преди всичко с съседните страни, с международните обединения и организации. Близостта ѝ до стратегическите протоци Босфора и Дарданелите, положението ѝ в североизточната част на Балканския полуостров и настъпилите промени в страните от Средна и Източна Европа предопределят изключителната роля на България на Балканите и в Европа. Днес съществуват нови форми на сътрудничество, нови възможности за интегрирането ни с европейските и световни пазари.
Страната ни е приета за редовен член на съвета на Европа, изпълнява програмата Партньорство за мир, приета е за членка на Северноатлантическия пакт, членка е на Европейския съюз, ОСЕ и ОЧИС.
Екологогеографското положение е пряко свързано с природногеографското, икономогеографското и политикогеографското. Определя се от характера на природната среда и устойчивостта ѝ на антропогенното въздействие от посоката на трансграничен пренос на замърсяващи вещества по въздушен и воден път. Нашата страна е разположена на пътищата на замърсения въздух от Западна и Средна Европа и от река Дунав. Замърсените у нас води на реките Марица, Струма, Места, Тунджа и Арда създават проблеми с Гърция и Турция. Границите определят териториалния обхват по суша, въздух и вода на определена територия.
2. Граници
Фиг. 3. Граници на България
|
Източник: Собствен
|
Фиг. 4. Координати на най-крайните точнки на България
|
Източник: Собствен
|
Границите определят териториалния обхват по суша, въздух и вода на определена територия.
На север България граничи с Република Румъния. По река Дунав има много острови, от които над 40 принадлежат на България. Най-голям наш остров е Белене. Речният участък от границата с Румъния има изключително важно значение. По речната ни граница са изградени първите у нас свободни икономически зони при Видин и Русе. При Видин, Оряхово, Русе и Силистра има гранични контролно-пропускателни пунктове. Северната ни граница е речна. Тя е добре усвоена в стопанско отношение, но съществуват редица проблеми, свързани със свлачищните процеси и трансграничното замърсяване. Сухоземната граница на България с Република Румъния пресича областта Южна Добруджа. През нея преминава електро – и газопровод, чрез който внасяме електроенергия и природен газ. При Кардам, Крушари, Кайнарджа и Дуранкулак има гранично контролно-пропускателен пункт.
Източната ни граница е естествена, морска. Тя започва на север при нос Картал и завършва на юг при устието на река Резовска. Териториалните води обхващат ивица широка 12 мили навътре в морето. По южното ни крайбрежие се намират 7 малки скалисти островчета, които принадлежат към територията на България. По черноморското ни крайбрежие има множество заливи, най-големите от които са Варненският и Бургаският. През 1978 г. беше изграден един от най-големите фериботни комплекси Варна и Иличовск (Украйна), Поти (Грузия), а от февруари 2010 г. фериботен терминал в Бургас за насипни материали. При Бургас е създадена свободна икономическа зона, а при Балчик, Варна, Бургас и Царево има гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). При черноморската ни граница, както и при дунавската, основните проблеми са свързани със свлачищните процеси с замърсяването на водите, въздуха и почвите.
На юг България граничи с р. Турция и р. Гърция. Общата дължина на южната ни граница е 752 км. Югоизточната граница с Турция започва от устието на река Резовска, пресича Странджа планина, минава по билото на Дервенските възвишения, пресича долината на река Тунджа, заобикаля от юг Сакар планина и достига долината на река Места при село Капитан Андреево. Тук се пресича от диагоналната жп и шосейна магистрала от Западна и Средна Европа за Близкия изток.
През югоизточната граница са прокарани електро- и газопровод, по които Турция получава електроенергия и природен газ. На нея са изградени три гранично-контролни пропускателни пункта Малко Търново, Лозенград, Капитан Андреево, Капъкуле, Лесово, Хамзабейли. При Свиленград има свободна икономическа зона.
Държавната граница с Гърция има дължина 493 километра. Тя започва от река Марица при Капитан Андреево и в западна посока пресича родопски ридове и речни долини. След това се изкачва по билата на Славянка и Беласица, където достига граничния връх Тумба. Независимо от силно пресечения релеф, през границата са прокарани пътища, от които най-голямо значение имат пътят от София през гранично контролно-пропускателен пункт кулата за Солун и Атина. ГКПП има и при Свиленград. Другите пътища бяха изоставени в миналото, но значението им ще се възвърне след отварянето на нови ГКПП. С това ще се активизират стопанските и културните връзки между градовете от двете страни на границата. Продължението на жп линията от гара Подкова през прохода Маказа към Гюмурджина и на шосетата до Порто Лаго и Александруполис ще даде възможност за транспортни връзки по коридора Дунав – Бяло море с използване на Дунав мост. За тази цел беше предложен и проект за изграждане на тунел под връх Шипка.
На Запад България граничи с Република Северна Македония и Република Сърбия. Границата с Република Северна Македония започва от триграничния връх Тумба, спуска се по северния склон на Беласица, пресича долината на река Струмешница, след като я пресече следи билото на редица оградни планини и достига връх Китка. Тази граница е една от малкото в Европа, която не се пресича от жп линия. Съществува проект за свързване на жп линия Гюешево с тази до Куманово. По този начин ще се свържат жп системите на двете страни.
Границата ни с Република Сърбия се простира от връх Китка до устието на река Тимок. При Драгоман се пресича от диагоналната жп шосейна магистрала от Западна и Средна Европа за Близкият изток. Тук е изградена свободна икономическа зона. Границата ни със Северна Македония и Сърбия все още не е достатъчно усвоена в стопанско отношение.
На север България граничи с Република Румъния. По река Дунав има много острови, от които над 40 принадлежат на България. Най-голям наш остров е Белене. Речният участък от границата с Румъния има изключително важно значение. По речната ни граница са изградени първите у нас свободни икономически зони при Видин и Русе. При Видин, Оряхово, Русе и Силистра има гранични контролно-пропускателни пунктове. Северната ни граница е речна. Тя е добре усвоена в стопанско отношение, но съществуват редица проблеми, свързани със свлачищните процеси и трансграничното замърсяване. Сухоземната граница на България с Република Румъния пресича областта Южна Добруджа. През нея преминава електро – и газопровод, чрез който внасяме електроенергия и природен газ. При Кардам, Крушари, Кайнарджа и Дуранкулак има гранично контролно-пропускателен пункт.
Източната ни граница е естествена, морска. Тя започва на север при нос Картал и завършва на юг при устието на река Резовска. Териториалните води обхващат ивица широка 12 мили навътре в морето. По южното ни крайбрежие се намират 7 малки скалисти островчета, които принадлежат към територията на България. По черноморското ни крайбрежие има множество заливи, най-големите от които са Варненският и Бургаският. През 1978 г. беше изграден един от най-големите фериботни комплекси Варна и Иличовск (Украйна), Поти (Грузия), а от февруари 2010 г. фериботен терминал в Бургас за насипни материали. При Бургас е създадена свободна икономическа зона, а при Балчик, Варна, Бургас и Царево има гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). При черноморската ни граница, както и при дунавската, основните проблеми са свързани със свлачищните процеси с замърсяването на водите, въздуха и почвите.
На юг България граничи с р. Турция и р. Гърция. Общата дължина на южната ни граница е 752 км. Югоизточната граница с Турция започва от устието на река Резовска, пресича Странджа планина, минава по билото на Дервенските възвишения, пресича долината на река Тунджа, заобикаля от юг Сакар планина и достига долината на река Места при село Капитан Андреево. Тук се пресича от диагоналната жп и шосейна магистрала от Западна и Средна Европа за Близкия изток.
През югоизточната граница са прокарани електро- и газопровод, по които Турция получава електроенергия и природен газ. На нея са изградени три гранично-контролни пропускателни пункта Малко Търново, Лозенград, Капитан Андреево, Капъкуле, Лесово, Хамзабейли. При Свиленград има свободна икономическа зона.
Държавната граница с Гърция има дължина 493 километра. Тя започва от река Марица при Капитан Андреево и в западна посока пресича родопски ридове и речни долини. След това се изкачва по билата на Славянка и Беласица, където достига граничния връх Тумба. Независимо от силно пресечения релеф, през границата са прокарани пътища, от които най-голямо значение имат пътят от София през гранично контролно-пропускателен пункт кулата за Солун и Атина. ГКПП има и при Свиленград. Другите пътища бяха изоставени в миналото, но значението им ще се възвърне след отварянето на нови ГКПП. С това ще се активизират стопанските и културните връзки между градовете от двете страни на границата. Продължението на жп линията от гара Подкова през прохода Маказа към Гюмурджина и на шосетата до Порто Лаго и Александруполис ще даде възможност за транспортни връзки по коридора Дунав – Бяло море с използване на Дунав мост. За тази цел беше предложен и проект за изграждане на тунел под връх Шипка.
На Запад България граничи с Република Северна Македония и Република Сърбия. Границата с Република Северна Македония започва от триграничния връх Тумба, спуска се по северния склон на Беласица, пресича долината на река Струмешница, след като я пресече следи билото на редица оградни планини и достига връх Китка. Тази граница е една от малкото в Европа, която не се пресича от жп линия. Съществува проект за свързване на жп линия Гюешево с тази до Куманово. По този начин ще се свържат жп системите на двете страни.
Границата ни с Република Сърбия се простира от връх Китка до устието на река Тимок. При Драгоман се пресича от диагоналната жп шосейна магистрала от Западна и Средна Европа за Близкият изток. Тук е изградена свободна икономическа зона. Границата ни със Северна Македония и Сърбия все още не е достатъчно усвоена в стопанско отношение.
Фиг. 5. Гранични контролно-пропускателни пунктове на българските граници
|
Източник: https://izvangabaritni.bg/gkpp-bulgaria
|
3. Териториален обхват
От Освобождението до края на Втората световна война границите на България, а оттам и териториалния ѝ обхват са се променяли многократно. В съвременните си граници България има площ от 111 001,9 квадратни километра суша и крайгранични води. От тях 1630,9 квадратни километра е площта на сушата.109,6 квадратни километра на дунавските и черноморските ни острови и 261,4 квадратни километра представляват териториални води. Площта на България представлява 22% от площта на Балканския полуостров, 1,06% от площта на континента Европа, на 15 място в Европа и 11 в Европейския съюз и 0,08% от площта на сушата на земята. Част от територията на България е стопански усвоена.
От Освобождението до днес осем договора са третирали държавните граници на България. Последният е подписан на Парижката конференция през 1947 година.
От Освобождението до днес осем договора са третирали държавните граници на България. Последният е подписан на Парижката конференция през 1947 година.