1. Географско положение
България принадлежи към европейските, балканските, черноморските и дунавските страни. Страната ни е разположена в северното полукълбо, в югоизточната част на Европа, в североизточната част на Балканския полуостров. Територията ѝ свързва Западна и Централна Европа с Югоизточна Европа и Азия и Северна и Източна Европа с Южна Европа и Северна Африка. През България минават важни пътища, чрез които се обменят стоки, суровини, капитали и културни ценности, придвижват се хора. Страната ни се намира на кръстопът и от древни времена много племена и етнически групи са мигрирали тук, оформяйки нейната уникална национална история, култура и икономически пейзаж.
Географското положение бива абсолютно и относително. Абсолютно е астрономическото и природногеографското, а относително е икономогеографското и политикогеографското.
Географското положение бива абсолютно и относително. Абсолютно е астрономическото и природногеографското, а относително е икономогеографското и политикогеографското.
Фиг. 1. Крайни точки на България
Територията на страната ни, разположена между 41 и 44 паралел, се намира почти на еднакво разстояние от екватора и северния полюс. Тази специфична особеност на астрономическото положение оказва определящо влияние върху формирането на природния комплекс на България, а оттам и върху икономогеографското ѝ развитие.
Фиг. 2. Природногеогрфска карта на България Източник: https://www.book.store.bg
Природногеографско (физикогеографско) положение
България е разположена в южната част на умереноконтиненталния климатичен пояс на Европа, на прехода към субтропичния пояс. Това местоположение определя преходния характер на естествената ѝ среда. Релефът на страната е разнообразен. Басейните на Черно море, Егейско море, Средиземно море, Атлантически океан и Дунав оказват значително влияние върху формирането на нейните природногеографски характеристики и икономическото ѝ развитие.
Икономогеографско положение
България е разположена на кръстопът между Европа, Азия и Африка. Тя се пресича от важни пътища от Западна към Източна Европа и от Северна към Южна Европа. През територията на страната преминават 5 от общо 10 транс-европейски транспортни коридори – номер 4, 7, 8, 9 и 10.
Голямо значение за осъществяване на контактите на България с останалите страни има Черно море и р. Дунав с мостовете Русе – Гюргево и Видин – Калафат, фериботите Оряхово – Бекет, Русе – Гюргево, Силистра – Калараш и Свищов – Зимнич.
България е член на Европейския съюз, на Световната търговска организация и на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Политикогеографското положение на България отразява нейното място на политическата карта и преди всичко отношенията ѝ със съседните държави и международни организации. Близостта до стратегическите проливи Босфора и Дарданелите, местоположението й в североизточната част на Балканския полуостров и промените, настъпващи в страните от Централна и Източна Европа, определят важната роля на България на Балканите и в Европа. Възникват нови форми на сътрудничество и възможности за участие в европейските и световните пазари.
България е член на Съвета на Европа и изпълнява програмата Партньорство за мир, член е на НАТО, Европейския съюз, ОСЕ и ОЧИС.
Екологогеографското положение е свързано с природното, икономическото и политическото местоположение. Обуславя се от характера на природната среда и нейната устойчивост на антропогенни въздействия в резултат на трансграничния пренос на замърсители по въздух и вода. Страната ни е на пътя на мръсния въздух от Западна и Централна Европа и река Дунав. Замърсените води на реките Марица, Струма, Места, Тунджа и Арда у нас създават проблеми за Гърция и Турция.
България е разположена в южната част на умереноконтиненталния климатичен пояс на Европа, на прехода към субтропичния пояс. Това местоположение определя преходния характер на естествената ѝ среда. Релефът на страната е разнообразен. Басейните на Черно море, Егейско море, Средиземно море, Атлантически океан и Дунав оказват значително влияние върху формирането на нейните природногеографски характеристики и икономическото ѝ развитие.
Икономогеографско положение
България е разположена на кръстопът между Европа, Азия и Африка. Тя се пресича от важни пътища от Западна към Източна Европа и от Северна към Южна Европа. През територията на страната преминават 5 от общо 10 транс-европейски транспортни коридори – номер 4, 7, 8, 9 и 10.
Голямо значение за осъществяване на контактите на България с останалите страни има Черно море и р. Дунав с мостовете Русе – Гюргево и Видин – Калафат, фериботите Оряхово – Бекет, Русе – Гюргево, Силистра – Калараш и Свищов – Зимнич.
България е член на Европейския съюз, на Световната търговска организация и на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Политикогеографското положение на България отразява нейното място на политическата карта и преди всичко отношенията ѝ със съседните държави и международни организации. Близостта до стратегическите проливи Босфора и Дарданелите, местоположението й в североизточната част на Балканския полуостров и промените, настъпващи в страните от Централна и Източна Европа, определят важната роля на България на Балканите и в Европа. Възникват нови форми на сътрудничество и възможности за участие в европейските и световните пазари.
България е член на Съвета на Европа и изпълнява програмата Партньорство за мир, член е на НАТО, Европейския съюз, ОСЕ и ОЧИС.
Екологогеографското положение е свързано с природното, икономическото и политическото местоположение. Обуславя се от характера на природната среда и нейната устойчивост на антропогенни въздействия в резултат на трансграничния пренос на замърсители по въздух и вода. Страната ни е на пътя на мръсния въздух от Западна и Централна Европа и река Дунав. Замърсените води на реките Марица, Струма, Места, Тунджа и Арда у нас създават проблеми за Гърция и Турция.
2. Граници
|
|
Границите определят териториалния обхват по суша, въздух и вода на определена територия.
На север България граничи с Република Румъния. По-голямата част от тази граница е речна и минава по талвега на р. Дунав. По реката има много острови, от които 57 принадлежат на България. Най-голям сред тях е о. Белене. Границата се простира от устието на р. Тимок и достига крайните квартали на гр. Силистра. По речната ни граница са изградени първите у нас свободни икономически зони при Видин и Русе. (Свободната икономическа зона – СИЗ, е част от държавната територия с облекчен данъчен, експортен и митнически режим.) Къде са изградени гранични контролно-пропускателни пунктове? Ползвайте фиг.5. Северната ни граница е добре усвоена в стопанско отношение, но съществуват редица проблеми, свързани със свлачищните процеси и трансграничното замърсяване. Р. Дунав е най-големият речен път в Европа. Сухоземната граница на България с Република Румъния пресича областта Южна Добруджа. През нея преминава електро– и газопровод. Тук също има гранично контролно-пропускателни пунктове. Потърсете информация за тях.
Източната ни граница е морска. Тя започва на север от нос Картал и завършва на юг при устието на река Резовска. Най-големи черноморски заливи са Варненският и Бургаският. Изграден е фериботен комплекс Варна и Иличовск (Украйна), Поти (Грузия). При Бургас е създадена свободна икономическа зона (СИЗ), а при Балчик, Варна, Бургас и Царево има ГКПП. При черноморската ни граница, както и при дунавската, основните проблеми са свързани със замърсяването и свлачищните процеси.
На юг България граничи с Република Турция и Република Гърция. Общата дължина на южната ни граница е 752 км. Югоизточната граница с Турция започва от устието на река Резовска, следи течението на реката в западна посока. Преминава по билата на Странджа и Дервенските височини, прекосява р. Тунджа и южните склонове на Сакар и при село Капитан Андреево достига р. Марица. Голямо е значението на жп и шосейният път Белград – София – Истанбул
През югоизточната граница са прокарани електро- и газопровод. На нея са изградени три ГКПП. Кои са те? При Свиленград има СИЗ.
Държавната граница с Гърция има дължина 493 километра. Тя започва от р. Марица, пресича р. Арда, следи билата на южните разклонения на Родопите. Прекосява р. Места, минава по билото на Славянка, пресича р. Струма. Следи билото на Беласица до връх Тумба. Прокарани са пътища, от които най-голямо значение имат пътят от София през ГКПП Кулата за Солун и Атина. ГКПП има и при Свиленград. Най-голямо стопанско значение имат шосето и жп линията от София през Кулата до Солун и Атина.
На запад България граничи с Република Северна Македония и Република Сърбия. Границата с Република Северна Македония от връх Тумба на север пресича р. Струмешница, следи билата на Огражден, Малешевска, Влахина и Осогово, и достига връх Китка. Съществува проект за железопътна линия, която да свърже мрежите на България и Северна Македония
Границата ни с Република Сърбия се простира от връх Китка до устието на река Тимок. От връх Китка минава по билото на Руй, пресича р. Ерма и р. Нишава, и достига близо до връх Ком. Следва билото на Западна Стара планина и по течението на р. Тимок достига до р. Дунав. При Драгоман е изградена СИЗ. Тази граница се пресича от жп и шосейна магистрала, която свърза Централна и Западна Европа с Близкия изток. Къде се намират ГКПП по тази граница?
Границите ни със Северна Македония и Сърбия все още не е достатъчно усвоена в стопанско отношение.
На север България граничи с Република Румъния. По-голямата част от тази граница е речна и минава по талвега на р. Дунав. По реката има много острови, от които 57 принадлежат на България. Най-голям сред тях е о. Белене. Границата се простира от устието на р. Тимок и достига крайните квартали на гр. Силистра. По речната ни граница са изградени първите у нас свободни икономически зони при Видин и Русе. (Свободната икономическа зона – СИЗ, е част от държавната територия с облекчен данъчен, експортен и митнически режим.) Къде са изградени гранични контролно-пропускателни пунктове? Ползвайте фиг.5. Северната ни граница е добре усвоена в стопанско отношение, но съществуват редица проблеми, свързани със свлачищните процеси и трансграничното замърсяване. Р. Дунав е най-големият речен път в Европа. Сухоземната граница на България с Република Румъния пресича областта Южна Добруджа. През нея преминава електро– и газопровод. Тук също има гранично контролно-пропускателни пунктове. Потърсете информация за тях.
Източната ни граница е морска. Тя започва на север от нос Картал и завършва на юг при устието на река Резовска. Най-големи черноморски заливи са Варненският и Бургаският. Изграден е фериботен комплекс Варна и Иличовск (Украйна), Поти (Грузия). При Бургас е създадена свободна икономическа зона (СИЗ), а при Балчик, Варна, Бургас и Царево има ГКПП. При черноморската ни граница, както и при дунавската, основните проблеми са свързани със замърсяването и свлачищните процеси.
На юг България граничи с Република Турция и Република Гърция. Общата дължина на южната ни граница е 752 км. Югоизточната граница с Турция започва от устието на река Резовска, следи течението на реката в западна посока. Преминава по билата на Странджа и Дервенските височини, прекосява р. Тунджа и южните склонове на Сакар и при село Капитан Андреево достига р. Марица. Голямо е значението на жп и шосейният път Белград – София – Истанбул
През югоизточната граница са прокарани електро- и газопровод. На нея са изградени три ГКПП. Кои са те? При Свиленград има СИЗ.
Държавната граница с Гърция има дължина 493 километра. Тя започва от р. Марица, пресича р. Арда, следи билата на южните разклонения на Родопите. Прекосява р. Места, минава по билото на Славянка, пресича р. Струма. Следи билото на Беласица до връх Тумба. Прокарани са пътища, от които най-голямо значение имат пътят от София през ГКПП Кулата за Солун и Атина. ГКПП има и при Свиленград. Най-голямо стопанско значение имат шосето и жп линията от София през Кулата до Солун и Атина.
На запад България граничи с Република Северна Македония и Република Сърбия. Границата с Република Северна Македония от връх Тумба на север пресича р. Струмешница, следи билата на Огражден, Малешевска, Влахина и Осогово, и достига връх Китка. Съществува проект за железопътна линия, която да свърже мрежите на България и Северна Македония
Границата ни с Република Сърбия се простира от връх Китка до устието на река Тимок. От връх Китка минава по билото на Руй, пресича р. Ерма и р. Нишава, и достига близо до връх Ком. Следва билото на Западна Стара планина и по течението на р. Тимок достига до р. Дунав. При Драгоман е изградена СИЗ. Тази граница се пресича от жп и шосейна магистрала, която свърза Централна и Западна Европа с Близкия изток. Къде се намират ГКПП по тази граница?
Границите ни със Северна Македония и Сърбия все още не е достатъчно усвоена в стопанско отношение.
Фиг. 5. Гранични контролно-пропускателни пунктове на българските граници. Източник: https://izvangabaritni.bg/gkpp-bulgaria
3. Териториален обхват
В сегашните си граници България заема площ от 111 001,9 km² суша и гранични води. От тях 1630,9 km² е суша, 109,6 km² са островите на река Дунав и Черно море, 261,4 km² са териториалните води. Територията на България представлява 22% от Балканския полуостров, 1,06% от европейския континент. Заема 15-то място в Европа и 11-то място в Европейския съюз и обхваща 0,08% от територията на сушата.
От Освобождението до днес държавните граници на България са уредени с осем договора, последният от които е подписан на Парижката конференция през 1947 г.
От Освобождението до днес държавните граници на България са уредени с осем договора, последният от които е подписан на Парижката конференция през 1947 г.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина на България
България е разположена в северното полукълбо, в югоизточната част на Европа, на североизточната част на Балканския полуостров. Страната свързва Западна и Централна Европа с Югоизточна Европа и Азия, както и Северна и Източна Европа с Южна Европа и Северна Африка. През България минават важни пътища, които улесняват обмена на стоки, суровини, капитали и културни ценности, както и придвижването на хора.
Природногеографско положение
България се намира в южната част на умереноконтиненталния климатичен пояс на Европа, на прехода към субтропичния пояс. Това местоположение определя преходния характер на естествената ѝ среда. Релефът на страната е разнообразен, а басейните на Черно море, Егейско море, Средиземно море, Атлантически океан и Дунав оказват значително влияние върху формирането на природногеографските характеристики и икономическото развитие на страната.
Икономогеографско положение
България е разположена на кръстопът между Европа, Азия и Африка. През територията на страната преминават пет от общо десет транс-европейски транспортни коридори. Черно море и река Дунав играят важна роля в контактите на България с останалите страни.
Политикогеографско положение
България е член на Европейския съюз, Световната търговска организация и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Страната има важна роля на Балканите и в Европа, благодарение на близостта си до стратегическите проливи Босфора и Дарданелите и местоположението си в североизточната част на Балканския полуостров.
Граници
България граничи на север с Република Румъния, на изток с Черно море, на юг с Република Турция и Република Гърция, и на запад с Република Северна Македония и Република Сърбия. Границите на страната са добре усвоени в стопанско отношение, но съществуват проблеми, свързани със замърсяването и свлачищните процеси.
Териториален обхват
България заема площ от 111 001,9 km², от които 1630,9 km² е суша, 109,6 km² са островите на река Дунав и Черно море, а 261,4 km² са териториалните води. Страната представлява 22% от Балканския полуостров и 1,06% от европейския континент.
България е разположена в северното полукълбо, в югоизточната част на Европа, на североизточната част на Балканския полуостров. Страната свързва Западна и Централна Европа с Югоизточна Европа и Азия, както и Северна и Източна Европа с Южна Европа и Северна Африка. През България минават важни пътища, които улесняват обмена на стоки, суровини, капитали и културни ценности, както и придвижването на хора.
Природногеографско положение
България се намира в южната част на умереноконтиненталния климатичен пояс на Европа, на прехода към субтропичния пояс. Това местоположение определя преходния характер на естествената ѝ среда. Релефът на страната е разнообразен, а басейните на Черно море, Егейско море, Средиземно море, Атлантически океан и Дунав оказват значително влияние върху формирането на природногеографските характеристики и икономическото развитие на страната.
Икономогеографско положение
България е разположена на кръстопът между Европа, Азия и Африка. През територията на страната преминават пет от общо десет транс-европейски транспортни коридори. Черно море и река Дунав играят важна роля в контактите на България с останалите страни.
Политикогеографско положение
България е член на Европейския съюз, Световната търговска организация и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Страната има важна роля на Балканите и в Европа, благодарение на близостта си до стратегическите проливи Босфора и Дарданелите и местоположението си в североизточната част на Балканския полуостров.
Граници
България граничи на север с Република Румъния, на изток с Черно море, на юг с Република Турция и Република Гърция, и на запад с Република Северна Македония и Република Сърбия. Границите на страната са добре усвоени в стопанско отношение, но съществуват проблеми, свързани със замърсяването и свлачищните процеси.
Териториален обхват
България заема площ от 111 001,9 km², от които 1630,9 km² е суша, 109,6 km² са островите на река Дунав и Черно море, а 261,4 km² са териториалните води. Страната представлява 22% от Балканския полуостров и 1,06% от европейския континент.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Посочете най-важните особености на географското положение на България.
2. Проследете по картата в атласа границите на България. Какво е тяхното стопанско значение?
3. Изгответе картосхема на ГКПП и СИЗ.
2. Проследете по картата в атласа границите на България. Какво е тяхното стопанско значение?
3. Изгответе картосхема на ГКПП и СИЗ.