Водите са много важен компонент на природната среда. Те са съществена част от кръговрата на веществата и енергията. Животът на планетата е немислим без вода.
Води. Източник:s.shopeee.com/65Ry
1. Обща характеристика
България не е богата на води. Тя се нарежда на последно място между страните на Балканския полуостров и е на едно от последните места в Европа по водни ресурси на човек от населението. Характерно за водите в България е тяхното неравномерно разпределение по територията на страната.
Водите се поделят на две основни групи в зависимост от формирането им:
Водите се поделят на две основни групи в зависимост от формирането им:
- Подземни
- Повърхностни
2. Подземни води
Подземните води са най-широко разпространени, срещат се в равнинно-хълмистите области и в планинските територии. По-голямо от тяхно количество се отчита в по-низките части на релефа. Поделят се на грунтови, напорни (артезиански), карстови и минерални. Съставляват около 1/3 от водните ресурси в България.
Грунтовите води са основен източник за водоснабдяване. Образуват се от просмукващите се през почвата и водопропускливите пластове речни и валежни води. Наносните конуси, карстовите местности, речните тераси, особено заливните тераси създават най-добри условия за формиране на грунтови води. По северния склон на Родопите, в наносните конуси по южния склон на Стара планина, по северния склон на Беласица и други планини водите са обилни, грунтовите води са обилни и имат добри питейни качества. В тези райони те излизат на повърхността във вид на големи извори.
Артезиански напорни води има в Горнотракийската низина, в Дунавската равнина, по Черноморското крайбрежие. На места образуват големи подземни басейни и залягат в по-дълбоки земни пластове.
В България са обособени 135 басейна с карстови води. В тях се съдържат 40% от подземните води на България. Те най-лесно се водохващат, защото бликат като буйни извори. Използват се за битови и стопански цели.
Над 600 естествени минерални извора са известни в България. Страната е богата на минерални води. Причината за широкото разпространение на минералните извори в Рило–Родопската и Преходната област е старият вулканизъм и разломната тектоника на земната кора. По Черноморското крайбрежие и в Северна България са разпространени сондажни минерални извори. Според химическия си състав са: азотни, въглекисели, сероводородни и пр. В зависимост от температурата на водата са: хладни (до 20°С), топли (до 37°С) и горещи (над 37°С). У нас изворът при град Сапарева баня е най-горещ (101,4°С).
Грунтовите води са основен източник за водоснабдяване. Образуват се от просмукващите се през почвата и водопропускливите пластове речни и валежни води. Наносните конуси, карстовите местности, речните тераси, особено заливните тераси създават най-добри условия за формиране на грунтови води. По северния склон на Родопите, в наносните конуси по южния склон на Стара планина, по северния склон на Беласица и други планини водите са обилни, грунтовите води са обилни и имат добри питейни качества. В тези райони те излизат на повърхността във вид на големи извори.
Артезиански напорни води има в Горнотракийската низина, в Дунавската равнина, по Черноморското крайбрежие. На места образуват големи подземни басейни и залягат в по-дълбоки земни пластове.
В България са обособени 135 басейна с карстови води. В тях се съдържат 40% от подземните води на България. Те най-лесно се водохващат, защото бликат като буйни извори. Използват се за битови и стопански цели.
Над 600 естествени минерални извора са известни в България. Страната е богата на минерални води. Причината за широкото разпространение на минералните извори в Рило–Родопската и Преходната област е старият вулканизъм и разломната тектоника на земната кора. По Черноморското крайбрежие и в Северна България са разпространени сондажни минерални извори. Според химическия си състав са: азотни, въглекисели, сероводородни и пр. В зависимост от температурата на водата са: хладни (до 20°С), топли (до 37°С) и горещи (над 37°С). У нас изворът при град Сапарева баня е най-горещ (101,4°С).
|
|
|
Минерален извор край град Добринище. Източник: s.shopeee.com/7N8T
|
Крушунски водопади. Източник: www.pexels.com/
|
3. Повърхностни води
|
|
|
Анализирайте хидрограмите. Какви изводи направихте?
Повърхностните води включват езерата, блатата и реките.
Реки
Речната мрежа в България не е добре развита. Реките имат малки водосборни басейни, не са много пълноводни и са сравнително къси. Това се дължи на малката територия на България и на нейния сложен релеф.
Главни фактори за проявлението на речния режим са релефът и климатичните условия. Реките са зависими от климатичните особености на районите, през които протичат. Количеството и режима на валежите в отделните части на страната оказват влияние или се отразяват в режима на реките. Реките в Южна България и по Черноморското крайбрежие имат зимно-раннопролетно пълноводие, а реките в Северна България имат пролетно-лятно пълноводие. В края на лятото и началото на есента настъпва маловодието на българските реки. Само най-високите речни басейни на Рила и Пирин отчитат високи води през май и през юни. Тяхното маловодие настъпва през зимата.
Сериозни затруднения за използването на водите е факта, че те са неравномерно разпределени. По територията на страната имат Неравномерно разпределение на територията на страната има и речния отток. Често се проявяват и наводнения, които причиняват сериозни щети.
У нас са изградени около 2200 язовира с цел да се регулира речният отток. Най-многобройни са микроязовирите. Те се разполагат в низинните и равнинните територии, в планините и в хълмистите области. Изградени са предимно средни и големи язовири. Най-голям е техният брой в Рила и в Родопите. Най-големият язовир в България е Искър. Други големи язовири са Огоста, Кърджали, Студен Кладенец, Доспат, Батак, Белмекен, Жребчево и т.н. Водите им се използват за питейно и промишлено водоснабдяване, за добив на електроенергия, за напояване, риболов и пр.)
Характерните черти на речната мрежа се обуславят от малката територия на България, сложния ѝ релеф, допира ѝ до Черно море и река Дунав, както и от близостта до Егейско (Бяло) море. Те са и причина за малките водосборни басейни на българските реки. Речната мрежа е сравнително гъста, особено във високите планини. Дунавската равнина и Горнотракийската низина са с най-малка гъстотата на речната мрежа. Поради карстовия терен значителни площи в Добруджанското плато са без повърхностен отток.
Главният вододел на България отделя Егейския (Беломорския) от Черноморския водосборен басейн. Той минава почти през средата на страната по билото на Стара планина. В Рила заобикаля изворите на река Искър. В Югоизточна България се отклонява към Странджа.
Черноморският басейн обхваща около 57% от площта на страната. Реките от тази отточна област се вливат или чрез река Дунав, или направо в Черно море. Към Егейско море се оттичат останалите български реки.
Реки
Речната мрежа в България не е добре развита. Реките имат малки водосборни басейни, не са много пълноводни и са сравнително къси. Това се дължи на малката територия на България и на нейния сложен релеф.
Главни фактори за проявлението на речния режим са релефът и климатичните условия. Реките са зависими от климатичните особености на районите, през които протичат. Количеството и режима на валежите в отделните части на страната оказват влияние или се отразяват в режима на реките. Реките в Южна България и по Черноморското крайбрежие имат зимно-раннопролетно пълноводие, а реките в Северна България имат пролетно-лятно пълноводие. В края на лятото и началото на есента настъпва маловодието на българските реки. Само най-високите речни басейни на Рила и Пирин отчитат високи води през май и през юни. Тяхното маловодие настъпва през зимата.
Сериозни затруднения за използването на водите е факта, че те са неравномерно разпределени. По територията на страната имат Неравномерно разпределение на територията на страната има и речния отток. Често се проявяват и наводнения, които причиняват сериозни щети.
У нас са изградени около 2200 язовира с цел да се регулира речният отток. Най-многобройни са микроязовирите. Те се разполагат в низинните и равнинните територии, в планините и в хълмистите области. Изградени са предимно средни и големи язовири. Най-голям е техният брой в Рила и в Родопите. Най-големият язовир в България е Искър. Други големи язовири са Огоста, Кърджали, Студен Кладенец, Доспат, Батак, Белмекен, Жребчево и т.н. Водите им се използват за питейно и промишлено водоснабдяване, за добив на електроенергия, за напояване, риболов и пр.)
Характерните черти на речната мрежа се обуславят от малката територия на България, сложния ѝ релеф, допира ѝ до Черно море и река Дунав, както и от близостта до Егейско (Бяло) море. Те са и причина за малките водосборни басейни на българските реки. Речната мрежа е сравнително гъста, особено във високите планини. Дунавската равнина и Горнотракийската низина са с най-малка гъстотата на речната мрежа. Поради карстовия терен значителни площи в Добруджанското плато са без повърхностен отток.
Главният вододел на България отделя Егейския (Беломорския) от Черноморския водосборен басейн. Той минава почти през средата на страната по билото на Стара планина. В Рила заобикаля изворите на река Искър. В Югоизточна България се отклонява към Странджа.
Черноморският басейн обхваща около 57% от площта на страната. Реките от тази отточна област се вливат или чрез река Дунав, или направо в Черно море. Към Егейско море се оттичат останалите български реки.
Река Дунав. Източник: Pixabay
|
Река Арда. Източник: www.pexels.com/
|
|
|
|
Река Янтра. Източник: Pixabay
|
Река Марица. Източник: Wikipedia
|
Езера
Езерата в България са около 400. Те са с малки размери и езерните водни ресурси са ограничени. Площта на езерата съставлява 0,03% от територията на България. Преобладаващата част от тях, 260, са разположени в високите части на Рила и Пирин. В България по произход езерата са ледникови, карстови, крайречни, крайморски, тектонски и свлачишни. За страната най-голямо значение имат ледниковите и крайморските езера.
Крайморските езера се образуват при геоморфоложкото развитие на черноморското крайбрежие и са лагуни и лимани (ако сте забравили какво е лиман и лагуна, погледнете в Речника). Най-голямото лиманно езеро в България е Варненското, а най-голямото лагунно е Поморийското. Най-голямото по площ езеро у нас е Бургаското (Вая), а по обем на водите – Варненското езеро.
Крайречните езера са свързани по произход съд старите речни легла. В миналото покрай река Дунев е имало много езера от този вид. Днес всички са пресушени, с изключение на Сребърна, което е езеро резерват, вписано в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Ледниковите езера са разположени в високите части на Рила и Пирин. Те са формирани в циркуси, преградени с малки морени. Често са разположени стъпаловидно и се отичат едно в друго. В Рила ледниковите езера са около 140, а в Пирин около 120. Обемът на езерната вода е малък, но тези езера са много красиви и качеството на водата е много високо. Те дават и начало на големи реки у нас – на Искър, на Марица. Такива езера в Рила са Седемте рилски езера, Муселенските езера, а в Пирин – Василашките, Бъндеришките и др.
Езерата в България са около 400. Те са с малки размери и езерните водни ресурси са ограничени. Площта на езерата съставлява 0,03% от територията на България. Преобладаващата част от тях, 260, са разположени в високите части на Рила и Пирин. В България по произход езерата са ледникови, карстови, крайречни, крайморски, тектонски и свлачишни. За страната най-голямо значение имат ледниковите и крайморските езера.
Крайморските езера се образуват при геоморфоложкото развитие на черноморското крайбрежие и са лагуни и лимани (ако сте забравили какво е лиман и лагуна, погледнете в Речника). Най-голямото лиманно езеро в България е Варненското, а най-голямото лагунно е Поморийското. Най-голямото по площ езеро у нас е Бургаското (Вая), а по обем на водите – Варненското езеро.
Крайречните езера са свързани по произход съд старите речни легла. В миналото покрай река Дунев е имало много езера от този вид. Днес всички са пресушени, с изключение на Сребърна, което е езеро резерват, вписано в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Ледниковите езера са разположени в високите части на Рила и Пирин. Те са формирани в циркуси, преградени с малки морени. Често са разположени стъпаловидно и се отичат едно в друго. В Рила ледниковите езера са около 140, а в Пирин около 120. Обемът на езерната вода е малък, но тези езера са много красиви и качеството на водата е много високо. Те дават и начало на големи реки у нас – на Искър, на Марица. Такива езера в Рила са Седемте рилски езера, Муселенските езера, а в Пирин – Василашките, Бъндеришките и др.
|
|
Седемте Рилски езера. Източник: Pixabay
Карстовите езера се разполагат във вдлъбнати земни форми в карстовите райони на страната. Най-големи карстови езера има в Деветашкото плато и в Предбалкана.
Свлачищни езера се формират в райони с активни свлачищни процеси. Такива езера са Смолянските и някои от езерата по Северното Българско черноморско крайбрежие.
Тектонските езера са образувани при потъване на части от земната повърхност. Най-големи тектонски езера за Рабишкото, превърнато днес в язовир, както и езерата Купенско и Скаленско в Стара планина и Паничище в Рила.
Свлачищни езера се формират в райони с активни свлачищни процеси. Такива езера са Смолянските и някои от езерата по Северното Българско черноморско крайбрежие.
Тектонските езера са образувани при потъване на части от земната повърхност. Най-големи тектонски езера за Рабишкото, превърнато днес в язовир, както и езерата Купенско и Скаленско в Стара планина и Паничище в Рила.
Язовир Въча. Източник: Unsplash
|
|
4. Използване на водите
България не е богата на води. Въпреки ограничените водни ресурси, по потребление на вода тя стои на едно от първите места в Европа. Голяма част от българските води се използват за напояване и в промишлените производства. А най-малката част се използва за питейно-битови нужди (13–15%).
Валежите са основен източник на водните ресурси в България. Поради особеностите на климата голяма част от падналите валежи се изпарява или попива в почвата и само една трета се оттичат чрез реките.
Замърсяването на водите е един от най-сериозните проблеми. То се дължи до голяма степен на промишлената дейност.
Водните ресурси на страната не са големи и трябва да се опазват много отговорно.
Валежите са основен източник на водните ресурси в България. Поради особеностите на климата голяма част от падналите валежи се изпарява или попива в почвата и само една трета се оттичат чрез реките.
Замърсяването на водите е един от най-сериозните проблеми. То се дължи до голяма степен на промишлената дейност.
Водните ресурси на страната не са големи и трябва да се опазват много отговорно.
РЕЗЮМЕ
Водите са изключително важен компонент на природната среда и са съществена част от кръговрата на веществата и енергията. Животът на планетата е немислим без вода.
Обща характеристика
България не е богата на води и се нарежда на последно място между страните на Балканския полуостров и на едно от последните места в Европа по водни ресурси на човек от населението. Водите в България са неравномерно разпределени по територията на страната.
Подземни води
Подземните води са най-широко разпространени и се срещат в равнинно-хълмистите области и в планинските територии. Те се поделят на грунтови, напорни (артезиански), карстови и минерални. Грунтовите води са основен източник за водоснабдяване и се образуват от просмукващите се през почвата и водопропускливите пластове речни и валежни води. Артезиански напорни води има в Горнотракийската низина, Дунавската равнина и по Черноморското крайбрежие. В България са обособени 135 басейна с карстови води, които съставляват 40% от подземните води на страната. Над 600 естествени минерални извора са известни в България, като страната е богата на минерални води.
Повърхностни води
Повърхностните води включват езерата, блатата и реките. Речната мрежа в България не е добре развита, като реките имат малки водосборни басейни, не са много пълноводни и са сравнително къси. В България са изградени около 2200 язовира с цел да се регулира речният отток. Най-големият язовир в България е Искър.
Езера
Езерата в България са около 400 и са с малки размери. Те се поделят на ледникови, карстови, крайречни, крайморски, тектонски и свлачишни. Най-голямото лиманно езеро в България е Варненското, а най-голямото лагунно е Поморийското. Най-голямото по площ езеро е Бургаското (Вая), а по обем на водите – Варненското езеро.
Опазване на водите
България не е богата на води, но по потребление на вода стои на едно от първите места в Европа. Голяма част от водите се използват за напояване и в промишлените производства, а най-малката част се използва за питейно-битови нужди. Замърсяването на водите е един от най-сериозните проблеми, дължащ се до голяма степен на промишлената дейност. Водните ресурси на страната трябва да се опазват много отговорно.
Обща характеристика
България не е богата на води и се нарежда на последно място между страните на Балканския полуостров и на едно от последните места в Европа по водни ресурси на човек от населението. Водите в България са неравномерно разпределени по територията на страната.
Подземни води
Подземните води са най-широко разпространени и се срещат в равнинно-хълмистите области и в планинските територии. Те се поделят на грунтови, напорни (артезиански), карстови и минерални. Грунтовите води са основен източник за водоснабдяване и се образуват от просмукващите се през почвата и водопропускливите пластове речни и валежни води. Артезиански напорни води има в Горнотракийската низина, Дунавската равнина и по Черноморското крайбрежие. В България са обособени 135 басейна с карстови води, които съставляват 40% от подземните води на страната. Над 600 естествени минерални извора са известни в България, като страната е богата на минерални води.
Повърхностни води
Повърхностните води включват езерата, блатата и реките. Речната мрежа в България не е добре развита, като реките имат малки водосборни басейни, не са много пълноводни и са сравнително къси. В България са изградени около 2200 язовира с цел да се регулира речният отток. Най-големият язовир в България е Искър.
Езера
Езерата в България са около 400 и са с малки размери. Те се поделят на ледникови, карстови, крайречни, крайморски, тектонски и свлачишни. Най-голямото лиманно езеро в България е Варненското, а най-голямото лагунно е Поморийското. Най-голямото по площ езеро е Бургаското (Вая), а по обем на водите – Варненското езеро.
Опазване на водите
България не е богата на води, но по потребление на вода стои на едно от първите места в Европа. Голяма част от водите се използват за напояване и в промишлените производства, а най-малката част се използва за питейно-битови нужди. Замърсяването на водите е един от най-сериозните проблеми, дължащ се до голяма степен на промишлената дейност. Водните ресурси на страната трябва да се опазват много отговорно.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Разгледайте материала „Реки“ . Направете характеристика на две избрани от вас реки.
2. Проследете етапите на формиране на ледниковите езера. Може да си помогнете с материала „Ледникови езера“
3. Какви видове езера по произход има в България? Може да ползвате материала „Езера“.
2. Проследете етапите на формиране на ледниковите езера. Може да си помогнете с материала „Ледникови езера“
3. Какви видове езера по произход има в България? Може да ползвате материала „Езера“.