1. Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
|
Българско черноморско крайбрежие. Източник: https://www.book.store.bg
Нос Емине. Източник: Wikipedia
|
Като ползвате картата на Българското черноморско крайбрежие характеризирайте географското му положение и границите на областта.
Българското черноморско крайбрежие обхваща тясна ивица покрай бреговата линия (40-60 км). Тя е слабо разчленена. Простира се от нос Картал на север до устието на р. Резовска на юг. Северният бряг е праволинеен. Нос Калиакра, нос Емине и Маслен нос са вдадени навътре в морето. По-голям е Несебърският полуостров. Заливите са малки. Най-големи са Бургаският и Варненският. Странджанското крайбрежие има по-силно разчленена брегова линия. Плажните ивици са широко разпространени. Те обхващат 34% от дължината на нашето крайбрежие. По много от тях има развити крайбрежни дюни.
Черноморското крайбрежие се поделя на три части: Северна, Средна и Южна.
Българското черноморско крайбрежие обхваща тясна ивица покрай бреговата линия (40-60 км). Тя е слабо разчленена. Простира се от нос Картал на север до устието на р. Резовска на юг. Северният бряг е праволинеен. Нос Калиакра, нос Емине и Маслен нос са вдадени навътре в морето. По-голям е Несебърският полуостров. Заливите са малки. Най-големи са Бургаският и Варненският. Странджанското крайбрежие има по-силно разчленена брегова линия. Плажните ивици са широко разпространени. Те обхващат 34% от дължината на нашето крайбрежие. По много от тях има развити крайбрежни дюни.
Черноморското крайбрежие се поделя на три части: Северна, Средна и Южна.
- Северното черноморско крайбрежие се простира от държавната граница до р. Камчия. Брегът висок и скалист. Разпространени са свлачищата (около 80% от всички свлачища в природната облст). В подножието на Франгенското плато има красиви плажове, сред които са „Златни пясъци“ и др. Езерата са лимани – Дуранкулашко, Шабленско, Варненско и свързаното с него Белославско езеро. Край Балчик се намира с свлачищното езеро Тузлата. По-големи са долините на р. Батова и р.Камчия. Заливните им тераси са заети от лонгозни гори.
- Средното черноморско крайбрежие заема територията между долините на реките Камчия и Хаджийска. Тук е най-източната точка на Стара планина – нос Емине. Има обширна плажовата ивица,
- Южното черноморско крайбрежие започва на север от река Хаджийска и завършва при устието на река Резовска. То се разделя на Бургаски и Странджанска част. Бургаската част заема обширна плажна ивица с дюни високи до 25 м. Тук са разположени Атанасовското, Бургаското и Мандренското езеро (превърнато в язовир). Атанасовското и Поморийското езеро имат голяма соленост (около 50 ‰). Край тях са създадени големи солници. Дъното на Поморийската лагуна е покрито с тиня, която има лечебни качества. Странджанското крайбрежие започва на юг от Бургас. На места е скалисто, но има и обширни плажовете. Върху тях също са образувани крайбрежни дюни. По-известни лагуни в тази част на Черноморието са Алепу и Аркутино. Най-значими са реките Ропотамо, Велека и Резовска. Устията им са пълноводни, което позволява да се изпозлват за плаване с малки съдове и за риболов.
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Формирането на релефа на Българското черноморско крайбрежие е свързано с развитието на черноморската котловина. От север на юг се редуват характерните за нашата страна структури на Мизийската плоча, Стара планина, Бургаската низина и Странджа планина. Някои участъци от сушата са подложени на издигане или на потъване. Морските тераси определят трансгресиите в развитието на черноморския басейн. Установени са следи от шест морските тераси. Скалният състав е разнообразен. На север са разпространени пясъчници и варовици, на юг – андезити. Голямо е количеството на морски и речни наноси, особено в Бургаската низина.
От полезните изкопаеми най-голямо значение имат изкопаемите горива – черни въглища в Добруджанския басейн, а кафяви – в Черноморския. Срещат се малки количества нефт (около Шабла и Тюленово) и земен газ (долината на р. Камчия). Големи са запасите на манганова руда (Варненско), медни руди (Бургаско). Магнетитни пясъщи се срещат в Бургаско, мрамори – Момино плато и Франгенско плато. От Поморийското езеро се добива луга, лечебна кал и сол, от Атансовското езеро – сол, от Балчишката Тузла – лечебна кал.
От полезните изкопаеми най-голямо значение имат изкопаемите горива – черни въглища в Добруджанския басейн, а кафяви – в Черноморския. Срещат се малки количества нефт (около Шабла и Тюленово) и земен газ (долината на р. Камчия). Големи са запасите на манганова руда (Варненско), медни руди (Бургаско). Магнетитни пясъщи се срещат в Бургаско, мрамори – Момино плато и Франгенско плато. От Поморийското езеро се добива луга, лечебна кал и сол, от Атансовското езеро – сол, от Балчишката Тузла – лечебна кал.
|
Плажът на Варна. Източник: Wikipedia
|
Бургас. Източник: Wikipedia
|
3. Климат и води
Анализирайте хидрограмите на р. Батова и на р. Велека. На какво се дължат различията между тях?
Черноморският басейн оказва голямо влияние върху климата на областта като смекчава климатичните характеристики. На юг от Стара планина той е преходноконтинентален и преходносредиземноморски, а на север от Стара планина – умереноконтинентален. Влиянието на морето е ограничено върху тясна ивица суша. Защо? Слънчевото греене по Черноморието е значително и съчетано с обширните плажове е условие за развитие на туризъм. Климатът се характеризира с горещо лято, мека зима, прохладна пролет и топла есен. Пролетта е с около 3°С по-хладна от есента. Обяснете защо. Студове се отчитат през периода януари – март, рядко през декември. Снежната покривка се задържа 10-15 дни. Характерни ветрове са бризите.
Реките, вливащи се в Черно море, са къси и маловодни. Само р. Камчия е по-дълга. Речният отток се формира предимно от дъждовете (70-80%). Пълноводието им е през зимата (особено за странджанските реки). Езерата по крайбрежието са 18. По произход те са лагуни и лимани. Минерални води има във Варненско и Бургаско.
Реките, вливащи се в Черно море, са къси и маловодни. Само р. Камчия е по-дълга. Речният отток се формира предимно от дъждовете (70-80%). Пълноводието им е през зимата (особено за странджанските реки). Езерата по крайбрежието са 18. По произход те са лагуни и лимани. Минерални води има във Варненско и Бургаско.
|
Река Велека при вливането си в Черно море (Синеморец). Източник: Wikipedia
|
Устието на р. Камчия. Източник: Wikipedia
|
4. Почви, растителен и животински свят
Почти всички зонални типове почви, характерни за нашата страна, са развити по черноморското крайбрежие – черноземни почви, сиви горски, канелени горски и смолници. Най-разпространени от азоналните почви са алувиално-ливадните.
Влиянието на морето е дало отражение върху развитието на растителната покривка, която е много разнообразна. Най-голям интерес представляват лонгозните гори, развити Върху заливните тераси към устията на реки са развити лонгозни гори (Вж. Речника). В някои от крайречните блата растат водна лилии. За южното крайбрежие са характерни бадема и смокинята. По дюните се среща пясъчна лилия.
Животинският свят е разнообразен. Срещат се яребица, дропла, гларус, колхидски фазан, блатна костенурка, сърна, дива сви и др. Някои от езерата и речните устия са богати на риба.
Влиянието на морето е дало отражение върху развитието на растителната покривка, която е много разнообразна. Най-голям интерес представляват лонгозните гори, развити Върху заливните тераси към устията на реки са развити лонгозни гори (Вж. Речника). В някои от крайречните блата растат водна лилии. За южното крайбрежие са характерни бадема и смокинята. По дюните се среща пясъчна лилия.
Животинският свят е разнообразен. Срещат се яребица, дропла, гларус, колхидски фазан, блатна костенурка, сърна, дива сви и др. Някои от езерата и речните устия са богати на риба.
Пясъчна лилия. Източник: Wikipedia
5. Стопанско използване и екологични проблеми на областта
Още от Античността Българското черноморско крайбрежие е населено и стопански усвоено, доказателства са множеството археологически паметници.
Днес в областта се развиват земеделие, някои промишлени отрасли, транспортът и туризмът. Типични дейности се риболовът и добивът на морска сол. Интензивната икономическа дейност има отрицателно въздействие върху природата. Силно замърсени са въздухът (Варна и Бургас) и водите на някои реки и езера. Свлачищните процеси се активизират. Опасност представлява и замърсяването на някои плажове. За опазване на естествената природа са създадени два природни парка – „Златни пясъци“ и „Странджа“, както и редица резервати – „Атанасовското езеро“, „Ропотамо“, “Пясъчна лилия“ и др.
Днес в областта се развиват земеделие, някои промишлени отрасли, транспортът и туризмът. Типични дейности се риболовът и добивът на морска сол. Интензивната икономическа дейност има отрицателно въздействие върху природата. Силно замърсени са въздухът (Варна и Бургас) и водите на някои реки и езера. Свлачищните процеси се активизират. Опасност представлява и замърсяването на някои плажове. За опазване на естествената природа са създадени два природни парка – „Златни пясъци“ и „Странджа“, както и редица резервати – „Атанасовското езеро“, „Ропотамо“, “Пясъчна лилия“ и др.
РЕЗЮМЕ
Географско положение, граници и големина. Морфохидрографски особености
Българското черноморско крайбрежието обхваща тясна ивица покрай бреговата линия, която е слабо разчленена и се простира от нос Картал на север до устието на река Резовска на юг. Крайбрежието се разделя на три части: Северна, Средна и Южна.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Формирането на релефа на крайбрежието е свързано с развитието на черноморската котловина. Описват се различни структури и скални състави, характерни за различните части на крайбрежието. От полезните изкопаеми най-голямо значение имат изкопаемите горива, като черни въглища, нефт и земен газ.
Климат и води
Черноморският басейн оказва голямо влияние върху климата на областта, като смекчава климатичните характеристики. Климатът се характеризира с горещо лято, мека зима, прохладна пролет и топла есен. Реките, вливащи се в Черно море, са къси и маловодни, а езерата по крайбрежието са лагуни и лимани.
Почви, растителен и животински свят
Почвите по крайбрежието са разнообразни, като най-разпространени са алувиално-ливадните почви. Растителната покривка е много разнообразна, като най-голям интерес представляват лонгозните гори. Животинският свят също е разнообразен, като се срещат различни видове птици, костенурки, сърни и диви свине.
Стопанско използване и екологични проблеми
Крайбрежието е населено и стопански усвоено още от Античността. Днес в областта се развиват земеделие, промишленост, транспорт и туризъм. Интензивната икономическа дейност има отрицателно въздействие върху природата, като замърсяването на въздуха и водите е сериозен проблем. За опазване на природата са създадени природни паркове и резервати.
Българското черноморско крайбрежието обхваща тясна ивица покрай бреговата линия, която е слабо разчленена и се простира от нос Картал на север до устието на река Резовска на юг. Крайбрежието се разделя на три части: Северна, Средна и Южна.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Формирането на релефа на крайбрежието е свързано с развитието на черноморската котловина. Описват се различни структури и скални състави, характерни за различните части на крайбрежието. От полезните изкопаеми най-голямо значение имат изкопаемите горива, като черни въглища, нефт и земен газ.
Климат и води
Черноморският басейн оказва голямо влияние върху климата на областта, като смекчава климатичните характеристики. Климатът се характеризира с горещо лято, мека зима, прохладна пролет и топла есен. Реките, вливащи се в Черно море, са къси и маловодни, а езерата по крайбрежието са лагуни и лимани.
Почви, растителен и животински свят
Почвите по крайбрежието са разнообразни, като най-разпространени са алувиално-ливадните почви. Растителната покривка е много разнообразна, като най-голям интерес представляват лонгозните гори. Животинският свят също е разнообразен, като се срещат различни видове птици, костенурки, сърни и диви свине.
Стопанско използване и екологични проблеми
Крайбрежието е населено и стопански усвоено още от Античността. Днес в областта се развиват земеделие, промишленост, транспорт и туризъм. Интензивната икономическа дейност има отрицателно въздействие върху природата, като замърсяването на въздуха и водите е сериозен проблем. За опазване на природата са създадени природни паркове и резервати.
