Територията на България е „коридор“ за обмен на стоки, суровини, капитали, културни ценности и трудови ресурси от Западна и Централна Европа за Югоизточна Европа и Азия; от Северна и Източна Европа за Южна Европа и Северна Африка. Страната ни е прекосявана от много племена и народи, белязали етноисторическия, културния и стопанския ѝ облик от древността до наши дни.
Задачи
- Попълнете живите листове от упражнението на адрес https://ilieva-dabova.blogspot.com/2025/03/liveworksheets.html
- Да се припомни какво е географското положение на България.
- Анализиране на картосхемата от урок Nº1
- Анализиране на картите на Балканския полуостров, Европа и света. Работа с Google Earth Pro. https://www.google.com/earth/about/versions/
- Анализ на текстове.
- Проучване приносът на бълг. географи в българската географска наука - проф. Иван Батаклиев
- Извеждане на изводи.
Географско положение на България
Документ 1
Документ 2
Български географи и приносът им в географската наука – проф. Иван Батаклиев
Професор Иван Батаклиев през 1940 година пише: „От политикогеографското положение на България зависят нейните граници, големина и национална структура. В политикогеографското положение на България се крие нейното предопределение. Рядко са примерите като българския, където географското положение се налага с такава голяма сила в съдбата на държавата. Предимно географското положение на България ѝ струва два века гръцко и пет века турско робство. От юг са дошли и двете робства, но трябва да се забележи, че до голяма степен нашето освобождение се дължи на географското положение на България като главен път на Русия за протоците.“
|
Професор Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 г. в Пазарджик, умира на 15 декември 1973 г. в София. Той е изявен географ, геополитик, професор. Завършва Историко-географския факултет на Софийския университет. Участник е в Междусъюзническата война и в Първата световна война. От 1935 г. е извънреден професор ц Софийския университет. Специализира в Германия, Австрия, Англия и Холандия. От 1943 г. е редовен професор. Директор е на Географския институт при СУ. Ръководител на катедра. Проф. Батаклиев е един от основателите на Българското географско дружество и негов председател в периода 1934-1945 г. Редактира първите десет тома на „Известия на дружеството“. Основоположник е на икономическата география и на ландшафтознанието в България.
Той е член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Белград, Прага, Вюрцбург, Грайнсфалд и Българския археологически институт. Действителен член е на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници. Автор е на редица географски, исторически и геополитически трудове (над 110, от които 22 са преведени на чужди езици). Проф. Батаклиев е инициатор, организатор и главен секретар на „IV конгрес на славянските географи и етнографи“ в София (1936 г.). Това е най-голямото научно и културно събитие с международно участие, провеждано дотогава в България. На конгреса участват 323 учени от 10 страни, в т.ч. ок. 200 чуждестранни. В чест на конгреса е издадена и серия пощенски марки. Конгресът се провежда под върховния патронаж на държавния глава, Н.В. цар Борис III. За организирането и провеждането на конгреса проф. Иван Батаклиев е награден с орден „Св. Александър“. След 9 септември 1944 г. е изключен от Българското географско дружество и е уволнен от Софийския университет завинаги. Продължава своите научи изследвания на собствени разноски, въпреки че му се отнема правото на пенсия и на купони за храна. Публикува голям брой статии в наши и чуждестранни издания. Значителна част от тях от тях са посветени на родния му край Пазарджик. Публикува редица научнопопулярни статии. През1969 г. излиза капиталния му труд „Пазарджик и Пазарджишко“ (върху него той работи от 1925 до 1966 година). Това е много обстойно и подробно изследване. Няма друг наш град, на който да е посветен такъв впечатляващ труд (814 стр.). През 1970 г. проф. Батаклиев е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен. |